О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 05.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 254 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. М., от с. Л., област Ловеч, срещу решение от 10.11.2009 г. по въззивно гр. д. № 489 /2009 г. на Ловешки окръжен съд, г.о., с което е обезсилено решение на Ловешкия районен съд, в частта му, с която е уважен иск на С. И. М. срещу О. Л. с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот след проведен търг – двуетажна сграда с площ 410 кв.м. и УПИ с площ 4.5 дка – бивша детска градина в с. Л., като недопустимо и производството е прекратено и с което е отменено решението в частта му, с която е уважен частичен иск на С. И. М. срещу О. Л. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – 9,999.90 лева от 24,450 лева, произтичащи от ремонтни работи в имота и иск за 5,052 лева изтекли лихви върху размера на претендираното обезщетение за посочен период от време, ведно със законната лихва и разноски и вместо това исковете са отхвърлени.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и нарушение на материалния закон – на императивна правна норма на чл.8,ал.4 ЗОС.
Представя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, които ще бъдат обсъдени по-долу.
Ответникът О. Л. оспорва както основанията за допускане на касационната жалба, като твърди, че не са посочени конкретни такива, а редактирано копие на касационната жалба, така и нейната основателност.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано в срок въззивно решение и обжалваемият интерес по отделните оценяеми искове и във въззивното производство е над 1,000 лева.
По основателността на искането за допускане на касационно обжалване:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че (стр.4 към средата) договорът за покупко-продажба съдържа противоречиви уговорки – за това, че продавачът се е задължил да предаде владението на недвижимия имот след извършване на всички плащания (раздел ІІ, А, т.1) и че владението ще бъде предадено на купувача след подписването на договора (ІV,т.3), но по отношение на прехвърлянето на собствеността недвусмислено е посочено, че продавачът ще прехвърли собствеността на недвижимия имот след извършване на всички плащания (раздел ІІ, А, т.1 и ІV,т.1), следователно в случая няма договор, с който да е прехвърлено вещно право върху недвижим имот; по своята същност сключеният между страните договор за покупко-продажба е предварителен договор, правото на собственост не е преминало върху ищцата или (и следователно) за ищцата не са налице предпоставките да предяви иск по чл.87,ал.3 ЗЗД; по отношение на иска за обезщетение съдът се е произнесъл по наведените с исковата молба факти, като е посочил правна квалификация по чл.59,ал.1 ЗЗД, без да сочи защо, но се е произнесъл по фактите, които са наведени с исковата молба като основание на иска, намерил е иска за неоснователен, тъй като е приел, че не е доказано, че стойността на сградата се е увеличила, че ответникът се е обеднил и че ищцата се е обогатила в резултат на твърдените ремонти (основно къртене, демонтаж и извозване на отпадъци от това).
След отделянето от доводите за неправилност, с които са смесени, настоящият състав намира, че жалбоподателят е извел следните въпроси:
По първия въпрос:
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за това, дали общината като местен орган на държавна власт може да сключва предварителни договори за продажба на недвижими имоти – общинска собственост след проведен търг по реда на ЗОС и извън предвидените в закона случаи за сключване на такива договори; че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с императивна правна норма на чл.8,ал.4 ЗОС и в противоречие с представено решение на ВКС № 147 /28.02.2006 г. по т.д. № 701 /2005 г. – основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Въпросът за вида на договора има значение за спора, защото въззивният съд е основал извода си за недопустимост на иска на правния си извод, че сключеният между страните договор, не е окончателен (договор) за покупко-продажба, а е предварителен по смисъла на чл.19,ал.3 3ЗД.
Противоречието с решение на ВКС по отделен правен спор попада в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, а не в тази по т.1.
С посоченото и представено решение на ВКС № 147 /28.02.2006 г. по т.д. № 701 /2005 г. съдът е разгледал и спор за основателността на иск на търговец срещу община Л. по чл.87,ал.3 ЗЗД – за разваляне на (окончателен) договор за покупко-продажба на общинско предприятие, като е приел по същество, че неплащането на няколко от вноските от страна на купувача-търговец, което поради уговореното разсрочено плащане, е следвало да се извършва по точно определена схема и е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, както и поради изрична уговорка, която приравнява на пълно неизпълнение забавата дори само на една вноска, представлява пълно неизпълнение и основание за развалянето на договора след като исковата молба е покана за изпълнение, отменил е въззивното решение на Ловешкия ОС и вместо това е развалил договора.
По двата спора и в двата договора има сходство и различие в разрешенията – касационният съд е приел, че страните са валидно обвързани от договора, чието разваляне се иска, който е окончателен, и че искът за разваляне е допустим (а и основателен), а въззивният съд е приел, че договорът е предварителен, защото не е породил уговореното вещноправно действие.
Поради което наведеното с твърденията основание по т.2 е осъществено и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта по иска за разваляне на договора.
По втория въпрос:
Той се отнася до иска за обезщетение, който е отхвърлен като недоказан, а не поради някаква процесуална връзка с иска за разваляне.
Жалбоподателят твърди, че въпросът е процесуалноправен, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.59,ал.1 ЗЗД и така е елиминирал наличието на договорна връзка между страните, а не е разгледал иск, с който надлежно е бил сезиран – за обезщетение на вреди; че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Твърдението за недопустимост е неоснователно, защото погрешната правна квалификация не обуславя недопустимост в случаите, когато съдът се е произнесъл по предявения иск (по исканата от ищеца защита въз основа на наведените с исковата молба като основание на иска факти), а нарушение на материалния закон. За което (нарушение) обаче не се твърди да е довело до неправилност на решението. По този въпрос не липсва съдебна практика.
Но дори да се твърдеше, че това е нарушение на материалния закон, което е довело до неправилност на решението, то не би било основание (предпоставка) за допускане на касационно обжалване, а подлежащ на установяване порок, при условие, че бъде допуснато касационно обжалване.
Поради изложеното следва да се приеме, че вторият въпрос не осъществява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е платил държавната такса за разглеждане на касационната жалба по иска по чл.87,ал.3 ЗЗД, определена съгласно чл.69,ал.1,т.4 ГПК и чл.18,ал.2,т.2 вр. чл.1. Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която при представената данъчна оценка в размер на 26,137.10 лева, е в размер на 522.74 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 10.11.2009 г. по въззивно гр. д. № 489 /2009 г. на Ловешки окръжен съд, г.о., в частта му по иск на С. И. М. срещу О. Л. с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Не допуска до касационно обжалване решението в останалата част.
В едноседмичен срок от съобщение жалбоподателят С. И. М. да представи по делото доказателства, че е платила по сметка на ВКС държавна такса в размер на 522.74 лева за разглеждане на жалбата и по иска, в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по нея – прекратено.
След изтичането на този срок делото да се докладва за насрочване или за връщане на жалбата..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.