Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
София, 29.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1306 по описа за 2016 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 517/09.06.2016 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване, по касационна жалба на О. В. К., подадена чрез адв. В.Д., на въззивно решение № 1849/10.06.2015 г., постановено по гр.д. № 2130/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.02.2014 г. по гр.д. № 1284/10 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявенитe от О. В. К. против А. И. М. искове: иск за признаване на установено, че в негова полза съществува вземане за сумата от 24 000 лв., представляваща част от цялата сума в размер на 210 824, 78 лв., явяваща се левовата равностойност на получената от ответника сума в размер на 107 793 евро по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 744/16.09.2009 г., издадена по ч.гр.д. № 43309/2009 г. по описа на СРС, I г.о., 33 с-в; иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждането на А. И. М. да му заплати сумата от 186 824, 78 лв., представляваща левовата равностойност на 95 793 евро, като дадена на отпаднало основание по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на А. И. М. да заплати сумата от 210 824, 78 лв., представляваща левовата равностойност на 107 793 евро, като получена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане и О. В. К. е осъден да заплати сторените съдебни разноски.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материално-правен въпрос – след като писменото изявление от кредитора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на един двустранен договор поради неизпълнението му от длъжника е достигнало до длъжника, кога настъпват правните последици от развалянето и могат ли тези правни последици да бъдат заличени от кредитора по-късно чрез отправяне на повторна покана за изпълнение и отправяне на предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален, респективно може ли изявление за разваляне на двустранен договор, което е достигнало до получателя си, да бъде оттеглено чрез отправяне на повторна покана за изпълнение и отправяне на предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 21/30.06.2015 г. по т.д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о,решение № 178/12.11.2010 год. по т.д.№ 60/2010 год.по описа на ВКС,ІІ т.о. и решение № 186/ 15.07.2014 год. по гр.д.№ 6836/2013 год. по описа на ВКС,ІІІ г.о. според която правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение на един двустранен договор. В чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящия срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок, доколкото страните не са уговорили друго, предвид диспозитивния характер на разпоредбата. Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. Договорът може да бъде развален и с искова молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява с исковата молба с петитума, на която се претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне на договора, трябва да се установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД.
Когато една от страните е манифестирала воля за преустановяване на договорна връзка и е изпълнила уговорената процедура по конкретния договор или тази по чл. 87 ЗЗД, двустранният договор се разваля.Развалянето прекратява облигационната връзка,като развалянето има обратно действие,т.е.договорът се заличава с обратна сила. Не би могло да се приеме, че чрез последващи преговори, страната е оттеглила писменото предупреждение, чиито срок за изпълнение /ако е бил даден такъв/ е изтекъл или се е отказала от изявлението си за едностранно разваляне, защото последиците му вече са настъпили. Поради преустановяване на облигационното отношение, същият не би могъл повторно да бъде развален по същата процедура и да се зачете за юридически валидно второто разваляне.
По касационните основания
В касационната жалба и съдебно заседание се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че веднъж настъпилото разваляне на предварителния договор може да бъде едностранно оттеглено от кредитора.Моли се решението да бъде отменено,а предявените искове уважени.Претендират се разноски.
Ответникът по касация А. И. М. ,в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, е подал отговор на касационната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност и правилност на въззивното решение.
Релевираните касационни доводи за неправилност на решението са основателни.
За да потвърди първоинстанционното решение,с което са отхвърлени предявените от О. В. К. срещу А. И. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл.3 3ЗД вр.чл.87,ал.1 ЗЗД и в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , въззивният съд е установил от фактическа и правна страна, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в процес на строителство, обективиран в договор от 25.08.07 г., в който е уговорено поетапно заплащане на продажната цена, обвързвайки заплащането на вноските, последващи втората, със специално известие за достигане етапа на строителството; купувачът К. заплатил фиксираните със срок вноски – първата от 2 000 евро и втората от 107 793 евро; не са събрани доказателства, че продавачът е уведомил купувача със специално известие, че дължи останалите суми от продажната цена, съгласно постигнатите в договора уговорки ; с нотариална покана, изпратена и получена в хода на процеса, ищецът поканил ответника да му прехвърли правото на собственост на процесния имот, следователно не считал предварителния договор за едностранно развален с исковата молба; не са представени доказателства за уведомяването на купувача да изпълни задължението си за доплащане на цената, респективно не се доказва твърдението на ответника, че купувачът е неизправна страна по договора. Съдът изрично е подчертал, че нотариалната покана, изпратена до продавача в хода на процеса, отменя обективираната в исковата молба воля на ищеца за разваляне на договора. С тези мотиви е потвърдил извода за неоснователност на предявените главни претенции.
Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
По делото е било установено,че правоотношението между страните се е развило въз основа на сключения предварителен договор от 25.08.2007 г.,по силата на който продавачът А. И. М. се задължил да прехвърли на купувача О. В. К. недвижим имот, представляващ вила № 23, находяща се в комплекс “R. v.” в Е., с площ от 217 кв.м., като срокът за изпълнението на задължението на продавача бил септември 2008 г.Не се е спорило по делото,че в изпълнение на договора ищецът в качеството си на купувач заплатил първите две фиксирани вноски от 2000 евро и 107 793 евро от продажната цена, която общо била определена в размер на 325 500 евро. Установено е в хода на процеса, че на 29.04.2010 г. К. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот от [фирма] на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 94, том 4/2010 г. на нотариус С. А..
Неправилно въззивният съд е приел, че ищецът не е постигнал целеният правен ефект – разваляне на договорната връзка по вина на ответника с предявената искова молба , тъй като впоследствие с нарочна нотариална покана изявил волята си да бъде сключен окончателен договор.Правните последици на исковата молба, предявена от О. К. срещу А. М. са неотменими. В настоящия случай е безспорно, че правото на собственост върху вилата, предмет на предварителния договор, не е било прехвърлено на купувача в уговорения срок до септември 2008 г.,т.е. налице е неизпълнение от страна на продавача,което е породило преобразуващото право на другата страна да развали предварителния договор с предявяване на исковата молба. Съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде подходящ срок за изпълнение, когато поради забавата на длъжника изпълнението е станало невъзможно или безполезно. Действително предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот е облигационен и няма вещно-правни последици, поради което несъстоятелни са доводите на ищеца, че още към сключване на договора ответникът бил в невъзможност да го изпълни, тъй като не е бил собственик. За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне, т. е. да докаже настъпването на някоя от предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи право на разваляне без даване на срок за изпълнение. В настоящия случай е безспорно, че собствеността върху процесния имот е придобита от купувача от трето лице, поради което изпълнението на договора от 25.08.2007 г. е станало невъзможно, а и за купувача изпълнението на задължението на продавача е безполезно, тъй като вече е придобил имота от трето лице. С предявяването на исковата молба, ищецът К. е упражнил правото си да развали сключения предварителен договор и за него е възникнало правото да получи изплатената при сключването на договора продажна цена в пълен размер, тъй като същата е дадена на отпаднало основание. По отношение на сумата от 24 000 лв. е издадена заповед за изпълнение № 744/16.09.2009 г. на основание чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 43309/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в, и вземането е дължимо.М. следва да заплати на К. остатъкът от изплатената сума по предварителния договор от 25.08.2007 г. в общ размер на 186 824, 78 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 95 793 евро, представляваща непредявена в производството сума до пълния размер на заплатената цена от 107 793 евро.
Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде касирано и спора разрешен по същество ,като предявените искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 410 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД да бъдат уважени в пълен размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторът следва да бъдат присъдени направените и доказани съдебни разноски за всички инстанции, възлизащи на обща стойност 33 139,27 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1849/10.06.2015г., постановено по гр. д. № 2130/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от О. В. К., гражданин на Р., със съдебен адрес – [населено място], [улица], адв. С. С. и М. Н. от АК-В. против А. И. М. , ЕГН [ЕГН] жив. [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5 иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр.с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД, че А. И. М. дължи на О. В. К. сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/, представляваща част от цялата сума в размер на 210 824, 78 лв., явяваща се левовата равностойност на сумата от 107 793 евро по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 2.12.2009 год. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение № 744/16.09.2009 г. на основание чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 43309/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в.
ОСЪЖДА А. И. М. , ЕГН [ЕГН] жив. [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5 да заплати на О. В. К., гражданин на Р., със съдебен адрес – [населено място], [улица], адв. С. С. и М. Н. от АК-В. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД сумата от 186 824, 78 лв. /сто осемдесет и шест хиляди осемстотин двадесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща левовата равностойност на сумата от 95 793 евро, като дадена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 2.12.2009 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. И. М. , ЕГН [ЕГН] жив. [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5 да заплати на О. В. К., [дата на раждане] , гражданин на Р., със съдебен адрес – [населено място], [улица], адв. С. С. и М. Н. от АК-В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 33 139,27 лв. /тридесет и три хиляди сто тридесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: