О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр. София, 04.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 175 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 576 от 28.10.2009г. на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 600/2009г., с което е отменено решение на Плевенски районен съд от 28.04.2009г. по гр.д. № 3039/2007г. и вместо него на основание чл. 192, ал.2 ГПК/отм./ е допусната поправка на явна фактическа грешка в решението от 14.04.2008г по гр.д. № 3039/2007г. на Плевенски районен съд, като е постановено, че поставения в дял на А. Н. С. недвижим имот по реда на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ е на стойност 90 001лв. и че дължимите от него за уравнение на дяловете суми са: на Я. П. К. 30 00,33лв. и на К. Н. С. – 15000,17лв. Променени са и дължимите от страните държавни такси.
Жалбоподателят А. Н. С. счита решението за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според него въззивният съд е открил в решението по извършване на делбата нарушения, които не съставляват погрешно изразена воля на съда, а са такива, които водят до необоснованост на постановеното решение. Затова съдът в действителност не е поправил грешка, а е променил мотивите и правните изводи на решаващия съд. жВ приложеното изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като е цитирал и представил съдебни решения на ВКС.
Ответниците по жалбата Я. П. К. и К. Н. С. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
С решение № 25 от 14.04.2008г. постановено по гр.д. № 3039/2008г. в делбено производство, ІІ фаза, Плевенски районен съд е поставил в дял на А. Н. С. недвижим имот в с. Г. по реда на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ като е осъдил този съделител да заплати на останалите двама съделители Я. К. и К. С. за уравнение на дяловете съответно сумите 13 200лв. и 6 600лв. Решението е влязло в сила. С решение от 28.04.2009г. същия съд е оставил без уважение молбата на Я. К. за поправка на явна фактическа грешка в решението в частта относно отразената сума за уравнение на дяловете, както и за тълкуване на решението в същата част. С обжалваното решение Плевенски окръжен съд е отменил решението на Плевенски районен съд и вместо това е допуснал исканата поправка в решението по извършване на делбата относно дължимите суми за уравнение на дяловете, като ги е увеличил. За да достигне до този резултат Плевенски окръжен съд е приел, че с оглед проведената процедура по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ и при предложена най-висока цена от 90 001лв., то по силата на закона възлагането следва да се извърши по тази цена и именно тази сума съставлява стойността на имота. Според съда тази стойност не подлежи на съдебна преценка и като е определил дължимите за уравнение на дяловете суми върху друга стойност на имота първоинстанционния съд е допуснал грешка в изчисленията.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят А. Н. С. се позовава формално на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК, без да е формулирал изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, по който се е произнесъл съда. От изложените твърдения може да бъде уточнено, че това е процесуалноправният въпрос дали в производство по поправка на очевидна фактическа грешка съдът може да коригира пороци на решението, които обуславят неговата необоснованост, респ. дали под формата на поправка могат да се изменят мотивите и диспозитива на решението, така че да се промени изхода на спора. Този въпрос е обуславящ за изхода на производството по чл. 192, ал.2 ГПК/отм./, тъй като съдът е приел, че възприетата от първоинстанционния съд стойност на имота, посочена от вещото лице, е неправилна /погрешна/ с оглед изискванията на закона и затова я е изменил.
При преглед на представената съдебна практика се установява следното: С Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/65г. са разрешени въпроси, касаещи обобщаване практиката по второинстанционното производство и то съдържа указания досежно основанията за отмяна на първоинстанционно решение по чл. 207 ГПК/отм. в редакцията му преди реформата в гражданското съдопроизводство от 1997г./. В него е дадено понятие за необоснованост на решението, но то не касае производството по поправка на очевидна фактическа грешка и поради това е неотносимо. В представеното Решение № 1* от 04.10.1976г. по гр.д. № 239-ІІ/1976г., І г.о. се приема, че не е налице явна фактическа грешка когато съдът е отразил това, което е желаел, но то е резултат на необсъждане на доказателства или допусната нелогичност в обсъждането им. В този случай не става въпрос за грешка, а за необоснованост на решението или процесуално нарушение на чл. 188 ГПК/отм./. Според Решение № 38 от 27.03.2009г. по т.д. № 18/2009г. на ТК на ВКС при явната фактическа грешка има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в съобразителната част на решението. Когато обаче съдът е сгрешил в преценката си, то това не е очевидна фактическа грешка, а незаконосъобразност на решението. В приложеното определение № 343 от 10.12.2008г. по ч.т.д. № 368/2008г. на ТК, І т.о. на ВКС отново е дадено понятие за явна фактическа грешка като противоречие между действителната воля на съда и нейното външно изразяване, както и е направено разграничение, че е недопустимо чрез поправка на явна фактическа грешка да се изменят мотивите и диспозитива на решението, като се постига промяна на изхода на спора.
С оглед на приетото в цитираните решения разбиране за същността на очевидната фактическа грешка и отграничаването й от неправилността на решението е ясно, че обжалваното решение е постановено в противоречие с посочената съдебната практика, според която подлежат на поправка само несъответствия между действителната воля на съда и изразената такава, но не и незаконосъобразните изводи на съда. Поради това следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като правният въпрос, обуславящ изхода на производството по чл. 192, ал.2 ГПК/отм./, е решен в противоречие с влезли в сила решения на Върховния касационен съд, постановени по отменения ГПК.
Останалите две хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят не е обосновал и съдът не ги разглежда.
Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението и затова Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 576 от 28.10.2009г. на Плевенски окръжен, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 600/2009г. по касационната жалба на А. Н. С. от с. Г..
Указва на жалбоподателя А. Н. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 264 /двеста шестдесет и четири/лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: