Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
Гр.София, 14,07,2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 428 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Ш., гр. С., срещу решение № 186/18.12.2008г., постановено по гр.д. № 614/2008г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която оставено в сила решението от 15.07.2002г. по гр.д. № 133/01г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за строителство от 25.08.1992г., изразяващи се в стойността на ателие № 1 на 5 ет. в сградата на ул.”Р” № 13 в гр. С., за разликата от 1000 лв. до предявения размер от 160000 лв.
С молба от 23.11.2009г. Л. И. Ш., гр. С. се е присъединил към касационната жалба съгласно чл.265, ал.1 ГПК.
С определение № 568/15.10.2009г. по т.д. № 428/2009г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за произнасяне по въпроса: Със завеждането на частичен иск прекъсва ли се давността по отношение на останалата част до пълния размер на вземането?
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и моли за неговата отмяна.
Присъединилият се касатор Л. Ш. заявява становище за основателност на жалбата.
Ответниците Л. Й. К., Д. Н. П. и И. Й. П., гр. П. оспорват жалбата. Претендират разноски.
Третото лице – помагач Р. И. К., гр. С. счита жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск на И. Г. Ш. /наследодател на настоящите касатори/ за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор от 25.08.1992г. Искът е предявен на 30.06.1998г. в размер на 1000000 неден.лв., определен от ищеца като частичен и като “си запазил правото да предяви целия иск в бъдеще”. В с.з. на 27.04.2000г. ищецът е заявил, че претендира сумата от 160000 лв. на същото основание.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че началният момент, от който тече погасителната давност, е 05.07.1995г. и съгласно чл.111, б.”б” ЗЗД давността е тригодишна. С предявяването на иска като частичен в размер на 1000 лв., на 30.06.1998г., давностният срок е прекъснат, но по отношение на вземането в заявения размер.величението на иска – на 27.04.2000г. е направено след изтичане на давностния срок, поради което вземането в увеличения размер е погасено по давност.
По въпроса, допуснат по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Според настоящия състав на ВКС, с оглед на правните последици относно давността, хипотезата, при която заявеният частичен иск е уважен с влязло в сила решение и в отделно производство е предявен иск за разликата до пълния размер на вземането, не е идентична със случаите на допуснато увеличение на иска по реда на чл.116 ГПК /отм./.
С решение № 610/09.12.2008г. по т.д. № 391/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на делото. В този случай, с влизане в сила на решението по частичния иск е формирана сила на пресъдено нещо за вземането в предявения размер, а непредявената част не е била включена в предмета на делото и остава извън пределите на СПН. Следователно приетото разрешение не би могло да се приложи към втората хипотеза – увеличение на иска в хода на производството по делото.
В Решение № 589/23.06.2008г. по т.д. № 211/2008г. на ВКС, ТК е приел, че исковата молба прекъсва давностния срок само за вземането, предявено с частичния иск, а за останалата непредявена част давността не е прекъсната. Решението по спор, при който в рамките на образуваното съдебно производство е предприето увеличение на иска чрез преминаване от частичния към цялостния размер на вземането.
От друга страна, в Решение № 3205/25.12.1972г. по гр.д. № 2364/72г. на І г.о. е изразено разбирането, че при увеличение на иска, правните последици, свързани с предявяване на иска, настъпват от увеличението на иска за новозаявената част. Когато при предявяване на иска цената е приблизително определена, уточняването й не представлява увеличение на иска и правните последици от предявяването му настъпват за действителния размер на вземането от самото предявяване. В това решение изрично е направено разграничение между хипотезите, от една страна – иск, предявен като частичен, и поискано увеличение в течение на производство и предявяването на иск с една цена, защото ищецът е считал, че такъв е обемът на правата му и след това поискан по-висок размер на цената, и от друга – когато ищецът е заявил правата си в пълния им обем, но цената е приблизително определена поради затруднение да бъде посочена точно.
По силата на чл.116, б.”б” ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск от кредитора и давност не тече докато е висящ съдебният процес относно вземането – чл.115, ал.1 б.”ж” ЗЗД.
Правните последици от спирането на давността настъпват за заявеното от ищеца в исковата молба вземане. Вземането се индивидуализира по основание и размер и съответно спиране на давността може да настъпи за започнал да тече давностен срок по отношение на ликвидно /определено по основание/ и изискуемо вземане – чл.114 ЗЗД.
С предявяването на иска ищецът е задължен да посочи основанието на вземането си и неговия размер, като в този смисъл, предприетите в хода на производството по делото изменения на иска, са допустими при спазване на правилата на чл.116 ГПК /отм./. Разграничителният критерий при паричните вземания е основанието, поради което и изменението в хипотезата на чл.116, ал.1, изр.1 ГПК /отм./ представлява заявяване на нова претенция. Изменение, изразяващо се в увеличаване или намаляване на размера на искането, т.е. на предявеното парично вземане, без изменение на основанието по чл.116, ал.1, изр.2 ГПК /отм./, има за последица промяна в съдебнопредявеното вземане, която може да е резултат, както на първоначална грешка или неточност на ищеца, така и на затруднение или невъзможност размерът да бъде точно посочен. Ако изменението е заявено с оглед на настъпила изискуемост на последващи периодични престации, то би било недопустимо. Законът предвижда изключение само за прибавяне на изтекли лихви или събрани добиви от вещта след предявяване на иска, в който случай не е налице увеличение на искането – чл.116, ал.3 ГПК /отм./.
Следователно е допустимо увеличение на иска за парично вземане, когато същото е предприето, без да се изменя основанието, и се изразява в поправяне на неточност досежно размера на искането или уточняване на действителния размер на същата претенция.
След като вземането е индивидуализирано при предявяване на иска, последващите, допустими от процесуалния закон, изменения на размера на вземането, не представляват предявяване на нов иск, поради което спирането на давността по чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД, настъпва от датата на депозиране на исковата молба и за увеличената част на престацията.
При предявен частичен иск ищецът очертава основанието и размера на вземането, но ограничава искането си до част от дължимата престация. В този случай, частично предявената претенция и вземането в непредявения размер произтичат от общ правопораждащ факт, имат идентично основание и заедно формират изцяло размера на престацията. Налице е несъответствие между размера на вземането на ищеца и цената на иска. Заявеното увеличение на иска чрез преминаване от частичния към пълния размер на вземането не е резултат на неточност или затруднение за определяне на цената на иска. Независимо от това, процесуалният закон /чл.116, ал.1, изр.2 ГПК /отм./ допуска това изменение, тъй като не се променя основанието на претенцията, а единствено размерът й.
Вземането е било заявено по основание и размер с исковата молба и законът в чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД свързва спирането на давността с висящност на съдебния процес относно вземането, е не досежно цената на иска, поради което давност не тече от момента на постъпване на исковата молба в съда за пълния размер на дължимата престация.
В практиката се срещат случаи, когато ищецът предявява иск, чийто размер е посочен като частичен спрямо дължимата престация, но без в исковата молба изрично да е отразен цялостният размер на вземането. За характеризиране на иска като частичен ищецът заявява, че “запазва правото си да предяви целия иск в бъдеще”. Запазване на неупражнени права чрез изявления от подобен род са непознати на процесуалното право. Следователно, искът следва да се квалифицира като частичен, само ако е посочен целият размер на съществуващото вземане, и частта, която е съдебно предявена в производството по конкретното дело. При липса на изявления в този смисъл, искът се счита за предявен за вземането, съобразно с искането на ищеца, но в размер, който подлежи на уточняване в хода на производството. Ако не е предприето изменение на иска по реда на чл.116 ГПК /отм./, ищецът не разполага с права за бъдещо предявяване на искания за разликата. В тази хипотеза съдът не се произнася по частичен иск.
Последиците от прекъсването на давността са регламентирани в чл.117 ЗЗД и чл.116, б.”б” ЗЗД. С предявяването на иск се прекъсва течението на давностния срок, давност не тече по време на съдебното производство по делото и ако искът бъде отхвърлен, се заличават последиците от прекъсването на давността. Предявеният частичен иск е в размер, формиран от съдебнозаявеното вземане, съобразно с искането на ищеца. Прекъсването на давността законът свързва с иска, а не с вземането, поради което последиците по чл.116, б.”б” ЗЗД настъпват само за частично предявената претенция. Спирането на давността по чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД е относимо към вземането и съответно, ако размерът на искането е увеличен в хода на съдебното производство, то изменението ще е предприето по време, когато давност не тече.
По изложените съображения по поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд приема следното: Със завеждането на частичен иск не се прекъсва погасителната давност по отношение на останалата част на вземането – до пълния му размер. С предявяване на частичния иск се спира течението на давностния срок по реда на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД за цялото вземане, което спиране следва да се зачете в хода на съдебното производство, след като не е формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск. Тези последици настъпват в случай, искът би могъл да се квалифицира като частично предявен, т.е. в исковата молба ищецът е посочил основанието и пълния размер на дължимата престация, а не само частично предявеното искане.
На основание чл.291, т.1 ГПК ВКС обявява за правилна практиката, обективирана в Решение № 589/23.06.2008г. по т.д. № 211/2008г. на ВКС, ТК досежно прекъсването на погасителната давност, а по чл.291, т.2 ГПК за неправилна практиката по Решение № 3205/25.12.1972г. по гр.д. № 2364/72г. на І г.о. относно обобщението за настъпването на последиците от предявяване на иска, в частта за спирането на давността и разграничението между предявен частичен иск и уточнение на иска.
По същество на касационната жалба.
Претенцията на ищеца по иска се погасява с изтичането на тригодишна давност съгласно чл.111, б.”б” ЗЗД. Началото на давностния срок е 05.07.1995г., поради което към датата на предявяване на иска – 30.06.1998г. давността не е изтекла. В исковата молба ищецът е посочил частичен размер на претенцията от 1000 ден. лв., като цената е определена приблизително, без да е конкретизиран пълният размер на претенцията. Размерът на иска е изменен в съдебно заседание на 27.04.2000г., като от изявленията на ищеца може да се приеме, че искът се предявява в пълния размер на вземането, доколкото цената е формирана от равностойността на апартамента, който ищецът е следвало да получи по договора. В този смисъл са и изложените в исковата молба обстоятелства, поради което не е променено основанието на претенцията, а само е увеличен размерът.
Съобразно с даденото разрешение на поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, с предявяването на иска е спряло течението на давностия срок, поради което към датата на предприетото изменение на иска давността не е изтекла за увеличената част от претенцията.
Съгласно заключението на изслушаната по делото техническа експертиза стойността на апартамента, формираща размера на обезщетението за вреди е 6098425 неден.лв., или искът е основателен в размер на 6098 ден.лв. Въззивният съд е присъдил сумата от 1000 лв. и отхвърлил за разликата с оглед на погасяване на претенцията по давност. Решението на апелативния съд следва да се отмени на основание чл.293, ал.1 ГПК в частта, с която искът е отхвърлен за разликата между 1 лв. и 6098 лв. и да се постанови ново решение, с което на ищците да се присъди и сумата от 5098 лв.
По разноските. Касаторът Й. Ш. има право на разноски, но не ангажирани доказателства за направени такива, както и списък по чл.80 ГПК. На основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК касаторът бе освободен от разноски, поради което ответниците следва да заплатят държавната такса за касационното производство в размер на 3180 лв., съгласно чл.78, ал.6 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 186/18.12.2008г., постановено по гр.д. № 614/2008г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която оставено в сила решението от 15.07.2002г. по гр.д. № 133/01г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за строителство от 25.08.1992г., изразяващи се в стойността на ателие № 1 на 5 ет. в сградата на ул.”Р” № 13 в гр. С., за разликата от 1000 лв. до сумата от 6098 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Й. К., Д. Н. П., двете с адрес: гр. С., ул.”Р” № 13 и Й. Й. П. , гр. С., ж.к.”Д” 2, бл.414, вх. Б, ап.29, да заплатят на Л. И. Ш., гр. С., ул.”Д” № 3, ет.2 и Й. И. Ш., с неизвестен адрес:, представлявана от адв. Д, гр. С., ул.”Г” № 6, ет.3, сумата от 5098 лв. /Пет хиляди и деветдесет и осем лв./, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за строителство от 25.08.1992г., изразяващи се в стойността на ателие № 1 на 5 ет. в сградата на ул.”Р” № 13 в гр. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.1998г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, предмет на касационното обжалване.
ОСЪЖДА Л. Й. К., Д. Н. П., двете с адрес: гр. С., ул.”Р” № 13 и Й. Й. П. , гр. С., ж.к.”Д” 2, бл.414, вх. Б, ап.29, да заплатят държавна такса в размер на 3180 лв. /Три хиляди сто и осемдесет лв./.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Р. И. К., гр. С., ж.к.”М”, бл.407, вх. Б, ет.5, ап.33.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.