4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 08.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3525/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. К. срещу решение №373 от 04.03.2013г по гр.д. № 328/2013г на Варненски окръжен съд , постановено по трудов спор за признаване уволнението на основание чл. 328ал.1 т.12 КТ за незаконно , възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ .
В изложение ,съдържащо се в касационната жалба, се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос, който съдът е бил длъжен да произнесе с решението, а не е направил това . При противоречие между нормативни актове по степен и сила ,съдът е допуснал подзаконов нормативен акт, какъвто е ПМС № 129/26.06.2012г и приетата с него Наредба за прилагане на КДА както и самия Класификатор , да бъде приложен в противоречие със закона – §36 от ПЗР на ЗИДДСл във вр чл. 7 ал.1 и ал.5 ЗДСл. и пар. трети от ПЗР на същия закон Тезата за противоречието на подзаконовия нормативен акт със закон е развита подробно. В закона(чл. 7 ЗДСл и чл. 10 ЗМ) не е имало изискване за висше образование при съответната длъжност и подзаконов акт не може го въвежда затова съдът на основание чл. 3 ал.1 от Закона за нормативните актове е следвало да достигне до друг извод по законосъобразността на оспорваната заповед на директора на А. „М.” за прекратяване на трудовите правоотношения ,резултатна от определяне на длъжността за заемане от държавен служител съгл. §9 ал.1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора , оспорван подзаконов акт . Изтъква се и основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като различни съдилища прилагат и тълкуват различно чл. 325 т.12 КТ . Сочат се примери с решение №375/2010г по гр.д№95/2009 ІІІ г.о и реш.№274/2010г на Варненски ОС ,в които работодателят неправилно се е позовавал на чл. 325 т.12 КТ, вместо да бъде посочено основанието по чл. 328 ал.1 т.2 КТ. Приложени са множество решения на първоинстанционни съдилища в подкрепа на довод ,че съдилищата във варненски съдебен район неправилно и еднотипно прилагат закона за случаите на уволнени митнически служители .
В отговор директора на А. „М.” оспорва съображенията в жалбата . Обжалваното решение не попада в приложното поле на чл. 280 ГПК , то е в съответствие с цитирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК (реш.№268/2011г по гр.д№1414/2010 ІІІ г.о) . Завишаването на изискванията за образование е право на работодателя включително ако длъжността се определя за заемане по служебно правоотношение . Настоящият спор е трудов , а не производство по оспорване на общ административен акт по реда на АПК. Неоснователни са и съображенията за противоречие със закона, който изрично е предвиди настоящата подзаконова уредба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
За да бъде относимо поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК във връзка с липсващи решаващи съображения на съда по обжалвано въззивно решение , тези съображения следва да са били дължими по силата на императивните процесуални правила във връзка с решаващата дейност на съда , а липсата им да изразява правно разрешение по предмета на съдебния спор по същество или по обуславящ въпрос , от значение за изхода на делото. Случаят не е такъв и липсва относимост на поставения въпрос за „липсваща решаваща преценка” по приложимата правна норма , при спор за законосъобразността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 325 т.12 КТ, когато работодателят е изтъкнал основанието предвид действащ подзаконов нормативен акт, който е бил длъжен да прилага и безспорно е приложил според точното му съдържание . Доводите на защитата на касаторката за относимост на общия правен въпрос за задължението на съда да не прилага един подзаконов нормативен акт, ако достигне до извод , че той е в противоречие със закона , Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема на първо място поради неотносимото позоваване на правилото на чл. 15 ал.3 ЗНА в настоящия съдебен спор по законосъобразността на действия , довели до оспорван правен резултат по прилагане на нормативно установеното основание , предвидено в акт на Министерски съвет при законова делегация , както и поради това ,че завишаването на изискванията за образование или квалификация при длъжностите в администрацията с наредба – като нормативен акт , не противоречи на никой закон . На следващо място, в практиката си по чл.290 ГПК е указвал на съдилищата какви са предметните материално-правни предели на трудовия спор по законосъобразност на прекратителното основание по чл. 325 т.12 КТ , която практика въззивният съд е съобразил , вкл. е цитирал в решението си. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел,че уволнителната заповед е законосъобразна, тъй като с изменение на нормативната уредба е предвидено длъжността, която е заемала ищецата по трудово правоотношение, да се заема по служебно правоотношение . Приел е, че в случая определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение е единственото необходимо и достатъчно условие за законосъобразността на извършеното уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и че определянето е нормативно , съгласно единния класификатор на длъжностите ,него ищцата не може да оспорва относимо в този процес. В изложението не се съдържа и обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в изискуемия съгласно ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС смисъл .
Основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се сочи без да формулиран правен въпрос , а доколкото общо се коментира приложното поле на 325 т.12 КТ в съпоставка с основанието по чл. 328 ал.1 т.2 КТ за случай, при който няма пълно съвпадение на изискванията за заемане на двете длъжности , кръга правни въпроси са намерили разрешение по реда на чл.290 ГПК в реш. № 231 от 12.06.2013г по гр.д 1353/2013 ІV г.о на ВКС . Единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя при хипотезата на чл.325 ал.1 т.12 КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Във всички случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции.
Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице . Касаторката дължи да заплати възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 ГПК в размер на 150 лева .
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №373 от 04.03.2013г по гр.д. № 328/2013г на Варненски окръжен съд .
Осъжда Р. Н. К. от [населено място] да заплати на А. „М.” [населено място] сумата 150 лева разноски на основание чл. 78 ал.8 ГПК , в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .