Решение №22 от 41649 по търг. дело №4254/4254 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№22

гр. София,10.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 4254 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационните жалби на [фирма], [населено място], и на [фирма], [населено място] срещу решение № 201 от 18.07.2013г. по в.т.д. № 244/2012г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е отменено решение № 137 от 16.07.2012г. по т.д. № 133/ 2012г. на Окръжен съд- Плевен, в частта относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма]-30.04.2011г. и е определена начална дата на неплатежоспособност- 31.12.2008г.
В касационната жалба на [фирма], [населено място], се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, от справката № 60 „Други задължения”, приложение към счетоводната експертиза, е видно, че общата стойност на задълженията с падеж през 2008г. не е приетият от апелативния съд размер от 2 156 949,70 лева, а 601 398, 46 лева, тъй като от изброените в справката задължения към 190 кредитори само 23 от тях са вземания, които се падежират през 2008г., като по 11 от тези задължения е имало плащания и след 31.12.2008г. в размер общо на 90 038,23 лева. Изложени са аргументи за липса на настъпил падеж на вземанията на конкретни кредитори през 2008г., поради разсрочване на вземанията или поради настъпил падеж на периодичните вземания по част от фактурите след 2008г., въз основа на което се поддържа, че неизпълнените от длъжника изискуеми задължения по търговски сделки с падеж през 2008г. са в размер на 31 618,05 лева. На база на съпоставка на тези задължения с извършените през 2008г. плащания в размер на 128 879 000 лева, неизпълнените задължения са едва 0.025% от изпълнените, въз основа на което и на добрите коефициенти на обща ликвидност през 2008г.и 2009г., е направен извода, че дружеството е било в състояние да изплаща краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи и въпреки ниските стойности на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, [фирма] е продължило да осъществява своята дейност и да погасява задълженията си. Допускането на касационното обжалване се основана на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Жалбоподателят, [фирма], [населено място], също иска отмяна на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения, че въззивният съд неправилно е дал приоритет на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност при определянето на началната дата на неплатежоспособност, въпреки че според икономическата теория и практика за основен се счита коефициентът на обща ликвидност, а другите коефициенти на ликвидност- за спомагателни. Посочено е, че при коефициент на обща ликвидност пред 2008г. над 1-ца, а през 2009г.- 0.9251, и коефициенти на финансова автономност за тези години близо до приетия в теорията и практиката граничен минимум от 0.33, предприятието не е било в състояние на невъзможност да поеме плащанията си. Поддържа се, че въззивният съд не е отчел факта, че 93% от неизпълнените задължения, чийто падеж е настъпил през 2008г., представляват неизплатен дивидент, което не е задължение по търговска сделка, за да обоснове наличие на основанието по чл.608, ал.1 ТЗ. Сочи се, че решаващият състав неправилно е игнорирал направения в обобщаващото заключение на тройната икономическа експертиза анализ на икономическите показатели, въз основа на който е направен от вещите лица извода, че началната дата на неплатежоспособността на длъжника е през 2011г. Касаторът се позовава на всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 -т.3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Ответникът по жалбите, [фирма], изразява становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на жалбите, съответно поддържа, че същите са неоснователни с оглед липсата на наведените основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.
Останалите ответници по жалбите, не депозират отговор по тях.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да определи различна от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника – 31.12.2008г., въззивният съд е приел, че коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност още през 2008г. са под средните стойности за публични компании от Европа в отрасъла, към който спада длъжникът, което се отнася и до коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, като съдът се е позовал и на обстоятелството, че през 2008г. длъжникът не е изпълнил изискуеми задължения в размер на 2 156 949,70 лева към свои кредитори, породени от търговски сделки. Въз основа на това е направен извода, че независимо стабилните средни стойности на коефициентите за обща и бърза ликвидност, длъжникът е в състояние на неплатежоспособност от 31.12.2008г.
В изложението към касационната си жалба, [фирма], [населено място], сочи, че въпросът за критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособност и за задължението на съда да вземе предвид и анализира всички обстоятелства от значение за икономическото състояние на длъжника и за определяне на началната дата на неплатежоспособността е разрешен противоречиво в обжалваното решение и влязлото в сила решение № 206/ 14.07.2011г. по в.т.д. № 59/ 2011г., постановено от Апелативен съд- Велико Т., основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано от жалбоподателя, [фирма], [населено място], с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото правни въпроси: „/1/ Начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и значението на коефициентите за ликвидност при определянето на общото икономическо състояние на длъжника; /2/ При определянето на началната дата на неплатежоспособност, коефициентите на ликвидност и останалите финансово-икономически показатели с каква тежест се ползват за обосноваване на правния извод, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, както и достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от тези показатели или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника с оглед обосноваване на тази възможност за изпълнение и към коя дата е тя?; /3/ Възможно ли е решаващият съд да възприеме само част от изводите на експертите – икономисти, а друга част, касаеща именно анализа на икономическите показатели, да не възприеме?” Поддържа се, че са налице всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК предпоставки за допускане на касационния контрол.
Поставените въпроси, свързани със значението на различните икономически показатели при определянето на началната дата на неплатежоспособност и възприемането от въззивния съд само на част от заключението на приетата експертиза, са относими към предмета на конкретното дело, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, и обуславят изхода му, с оглед изложените от въззивния съд мотиви. Ето защо, по отношение на формулираните от касаторите въпроси е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация.
Въпреки осъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато по жалбата на [фирма], поради липсата на релевираната допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Дадените различни разрешения в двете решения на АС- Велико Търново, произтичат не от различното тълкуване на закона, а от разликата в установените по делата факти, от значение за определянето на началната дата на неплатежоспособност. Във влязлото в сила решение № 206/ 14.07.2011г. по в.т.д. № 59/ 2011г., постановено от Апелативен съд- Велико Т., е прието, че въпреки, че коефициентът на обща ликвидност е под 1-ца, извършените частични плащания към доставчици и към НАП на публични задължения, сочат на временни затруднения на длъжника към този момент, който едва по-късно е изпаднал в трайна невъзможност да изпълнява изискуемите си задължения по търговски сделки и публичноправни задължения. В решаващите мотиви на обжалвания въззивен акт съдът, не само не се е позовал на плащания, но е извел състоянието на неплатежоспособност от ниските коефициенти на незабавна и абсолютна ликвидност и на финансова автономност, ведно с големия размер на непогасения краткосрочен дълг към 31.12.2008г.- моментът, приет от апелативния съд за начален на състоянието на неплатежоспособност.
Жалбоподателят, [фирма], не е посочил практика на ВКС или на останалите съдилища, поради което не се доказват наведените от него основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК във връзка с последния визиран в изложението му въпрос за възможността решаващият състав да възприеме само част от изводите на приетата по делото експертиза. Този въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като отговорът на същия се съдържа в разпоредбата на чл. 202 ГПК, съгласно която съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая, не е налице непълнота или неяснота на закона, нито необходимост от отстраняване на противоречива съдебна практика или преодоляване на погрешна такава, поради което не е осъществена допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.3 ГПК за достъп до касационния контрол.
По отношение на поставените от касатора, [фирма], въпроси за значението на различните икономически показатели, вкл. на отделните коефициенти за ликвидност при определянето на началната дата на неплатежоспособност, също не се доказва наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Представените две решения на ВКС -решение №115/ 25.06.2010г. по т.д. № 169/ 2010г. на ВКС, II ТО и решение № 33/ 07.08.2010г. по т.д. № 915/ 2009г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК, въпреки, че са свързани с началната дата на непратежоспособност, касаят други въпроси, относими за определянето й – неплатежоспособността като обективно финансово състояние на длъжника, което следва да бъде преценяно с оглед действителното икономическо състояние на търговеца след анализ на събраните за това доказателства, вкл. изслушване на съдебно-икономическа експертиза; определянето на началната дата на неплатежоспособност в хипотеза, в която настъпването й се дължи на съзнателни действия на търговеца, насочени към разпределение на паричните му средства и активи като дивидент, вместо за използването им за погасяване на безспорни негови задължения и за осъществяване на търговската му дейност. Тези въпроси не са идентични с разгледания в решаващите мотиви на атакувания въззивен акт въпрос за значението на отделните икономически показатели при определяне на началната дата на неплатежоспособност в хипотеза, при която само част от икономическите критерии отговарят на средните стойности за отрасъла. Липсата на идентитет между разгледаните въпроси изключва проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е осъществена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не се доказва представените решения на по-долустоящите от ВКС съдилища да се влезли в сила т.е. да формират съдебна практика, съгласно дадените разяснения в т.3 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
При осъществена обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и липсата на задължителна съдебна практика, доколкото приносът в тълкуването на закона би осигурил решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, касационното обжалване следва да се допусне по жалбата на [фирма], на основание чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определянето на началната дата на неплатежоспособност”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, [фирма], следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 95 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 18.07.2013г. по в.т.д. № 244/2012г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е отменено решение № 137 от 16.07.2012г. по т.д. № 133/ 2012г. на Окръжен съд- Плевен, в частта относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма]-30.04.2011г. и е определена начална дата на неплатежоспособност- 31.12.2008г., по касационната жалба на [фирма], [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 18.07.2013г. по в.т.д. № 244/2012г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е отменено решение № 137 от 16.07.2012г. по т.д. № 133/ 2012г. на Окръжен съд- Плевен, в частта относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма]-30.04.2011г. и е определена начална дата на неплатежоспособност- 31.12.2008г., по касационната жалба на [фирма], [населено място].
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 95 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top