Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. София, 27.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря И. В., като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1925 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по искова молба на Н. Х. А. и Е. В. Ц. от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник адв. Волева, против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място], за отмяна на основание чл.47 т.2 и т.3 от ЗМТА на решение № 471/30.01.15 г. по арб.д.№ 471/14 г., постановено от арбитър Б. Г.. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответника по договор за револвиращ заем № [ЕГН]/16.12.2010 г. солидарно сумата от 8 002.94 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от постановяване на решението, както и разноски в размер на 280 лв. и 856.60 лв.
В исковата молба се твърди, че атакуваното арбитражно решение противоречи на обществения ред на РБ, т.к. с него са нарушени основни принципи на правопорядъка: принципите на законност, на установяване на истината, на равенството на страните в процеса и на състезателното начало, както и правото на защита. Като израз на тези нарушения ищците сочат, че арбитърът умишлено не приемал изпратените от тях книжа по делото, вкл. писмена защита, които са били връщани, като непотърсени. На следващо място се излага, че арбитражното споразумение е нищожно, поради противоречието му със закона – З., ЗЗД, Директива 93/13/Е., ЗМТА, и поставя ищците в неравностойно положение, вкл. изисква от тях като потребители да отнесат спора изключително на арбитраж, който не е съобразен с правните разпоредби. Арбитражната клауза в чл.13 от ОУ към договора за револвиращ заем от 16.12.2010 г., в която по усмотрение на кредитора се определят имената на арбитрите и редът за призоваване в производството, е неравноправна и е изцяло в тяхна вреда. Тя не е била уговорена индивидуално, а едностранно и безусловно е наложена от ответника, поради което е нищожна на основание чл.146 З., в същото време противоречи и на императивната разпоредба на чл.9 ЗЗД относно договарянето и накърнява добрите нрави – основание за нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД. Съдържанието й е било узнато от ищците, респ. ОУ са им били предоставени едва след подписване на договора за заем. Твърди се още, че между страните не е постигано съгласие в изискуемата форма за действителност на арбитражното споразумение, съгласно чл.7 ал.2 ЗМТА, т.к., освен че то не е договорено индивидуално, самите общи условия също не са подписани от ищците.
Ответникът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е., чрез пълномощника си ю.к. Л.-М., моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално исковете да бъдат отхвърлени, поради тяхната недопустимост и неоснователност, с присъждане на разноските по делото. Счита, че с решение № 11/07.03.2014 г. по т.д.№ 2117/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по иск за отмяна на предходно арбитражно решение по същия договор за заем, са разрешени въпросите, представляващи основание на сега предявените искове, поради което повторното им разглеждане е недопустимо; освен това спорът за действителността на арбитражното споразумение е и отделно предявен по гр.д.№ 22260/2014 г. на СРС. Ответникът оспорва твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства по сключването на договора и приемането на ОУ. Поддържа, че арбитражната клауза не е неравноправна – не злепоставя интересите на ищците, не изключва или препятства правото им на защита, не ограничава средствата на доказване. Клаузата не води до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, нито вменява обръщане към арбитраж, какъвто не е предвиден по закон, т.к. в ОУ е предвиден допустим арбитраж ад хок с посочване имената на арбитрите. Арбитражното решение не противоречи на обществения ред на РБ и с него не са нарушени основни принципи на правопорядъка на страната, предвид въведените от ищците основания. По делото са били проведени пет открити съдебни заседания, събрани са всички релевантни доказателства, а писмената защита на ищците се съдържа в материалите по арбитражното дело.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковете и моли за тяхното уважаване, с присъждане на разноски.
Представител на ответника не се явява.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по чл.47 т.2 и т.3 ЗМТА са процесуално допустими: предявени са от надлежни страни, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Възраженията на ответника за недопустимост на производството се преценяват като неоснователни, като по част от тях съдебният състав се е произнесъл с протоколно определение в о.с.з. Допълнително следва да се отбележи, че предходното решение на ВКС по чл.47 ЗМТА е с предмет, различен от настоящия и с него е било отменено решение № 752/16.11.2011 г. по арб. дело № 752/31.10.2011 г. на арбитър Ж. Б..
От доказателствата по делото е видно, че на 16.12.2010 г. между ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. – кредитор и Н. Х. А. и Е. В. Ц. – съответно клиент и солидарен длъжник, е сключен договор за револвиращ заем № [ЕГН] /ДРЗ/. В раздел VI, б. Б от същия ищците са удостоверили, че неразделна част от него са Общи условия към ДРЗ за физически лица, които са им предадени и приемат, внимателно са се запознали със съдържанието им преди подписване на договора, нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват. В раздел 13.1. от общите условия е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично, до който и да е от посочените по-долу трима арбитри /Ж. Б., И. К., Б. Г./, избрани по съгласие на страните, от която и да е страна по договора. Ищците не са оспорили автентичността на документа по отношение на положените от тях подписи, а само верността на изявлението, че са се запознали с ОУ преди подписване на договора и са ги приели без забележки. Това изявление, като част от съдържанието на изходящия от ищците договор за заем, не може да бъде опровергавано със свидетелски показания, с оглед нормата на чл.164 ал.1 т.6 ГПК, а други годни доказателства в тази връзка не са ангажирани.
От изисканата в оригинал преписка по арб.д. № 471/2014 г. е видно, че в арбитражното производство ищците са упражнили правото си на защита в пълен обем – подали са писмен отговор на исковата молба и са ангажирали доказателства, а процесуалният им представител е присъствал на всички проведени открити заседания, като делото е обявено за решаване едва след като доказателствените им искания са били изчерпани. В материалите по преписката се съдържа и депозираната от името на ищците писмена защита. Същевременно текстът на приложените към настоящата искова молба копия на плик и известие за доставяне № R/ИД/ PS 1000 02N4O9 8 по никакъв начин не удостоверява връзка с производството по арб.д.№ 471/2014 г., нито че в пратката са се съдържали документи, които липсват по делото и не са съобразени при решаването му.
С оглед горната фактическа установеност, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съобразно чл.47 т.3 пр.2 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че същото противоречи на обществения ред на Република България. Под понятието „обществен ред” следва да се разбират основополагащите принципи на правовия ред на Република България, охраняващи основни ценности, общи за всички правни субекти, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Сред тях безспорно попадат принципите, на които ищците се позовават. Не се установява обаче тези принципи да са били нарушени при постановяване на арбитражното решение, чрез релевираните в исковата молба факти. Последните, освен че са недоказани, са относими към съвсем друго основание за отмяна – това по чл.47 т.4 пр. последно ЗМТА, доколкото касаят единствено препятстване на възможността на страната да участва в арбитражното производство.
Основанието по чл.47 т.2 ЗМТА за отмяна на решението на арбитър Г. поради недействителност на арбитражното споразумение също се явява недоказано. Установява се, че арбитражното споразумение е в изискуемата от закона писмена форма, доколкото се намира в общи условия – неразделна част от договора, които са били връчени на ищците най-късно при подписването му и са приети от тях без забележки, т.е. в съответствие с нормата на чл.298 ал.1 т.1 вр. ал.2 ТЗ. Конкретната арбитражна клауза не се преценява и като неравноправна и нищожна с оглед нормите на З.. Съгласно чл.143 т.16 З. неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, са тези, които изключват или препятстват правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължават потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон, ограничават необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налагат тежест на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна. В случая горните предпоставки, част от които се релевират с исковата молба, не са налице. Разпоредбата на чл.4 ЗМТА вр. § 3 ПЗР на ЗМТА допуска сключване на арбитражни клаузи за разглеждане на спора от арбитраж, създаден за конкретния спор /ад хок/, включително състоящ се от един арбитър /чл.11 ал. ЗМТА/. В случая в арбитражното споразумение са посочени трима арбитри с право на избор на страната, която предявява иск, поради което не може да се приеме, че е налице уговорка за сезиране на точно определен и наложен от търговеца арбитражен съд, при накърняване на добрите нрави по чл.9 ЗЗД вр. чл.26 ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че арбитражната клауза, като част от общите условия, не е уговорена индивидуално, е без значение за разрешаването на спора, щом като не се установява нейната неравноправност – чл.146 ал.1 З..
По изложените съображения предявените искове се преценяват като неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора и с оглед направеното в отговора на исковата молба искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 704 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на НМРАВ.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. Х. А. и Е. В. Ц. от [населено място] против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място] с правно основание чл.47 т.2 и т.3 от ЗМТА за отмяна на решение № 471/30.01.15 г. по арб.д.№ 471/14 г. на арбитър Б. Г..
ОСЪЖДА Н. Х. А. с ЕГН [ЕГН] и Е. В. Ц. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], да заплатят на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] съдебно-деловодни разноски в размер на 704 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: