Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. София 16.12.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 19 септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 2405 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.73,ал.4, вр.ал.1 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба вх. № 616/07.03.2016 г., подадена от Министъра на правосъдието, чрез главен юрисконсулт Д. Г. против решение от 28.12.2015 г. по дисциплинарно дело № 17/2015 г. на Дисциплинарната комисия на Камара на частните съдебни изпълнители, с което е прекратено дисциплинарното производство по дисциплинарно дело № 17/2015 г., образувано по искане от Министъра на правосъдието с изх. № 94-Л-64/04.06.2015 г. с вх. № 1438/09.06.2015 г. по входящия регистър на К. на частните съдебни изпълнители против частен съдебен изпълнител Я. Б., рег. № 7**, район на действие Окръжен съд Шумен.
Жалбоподателят сочи, че решението на дисциплинарния състав е незаконосъобразно, тъй като неправилно е прието, че проверката на Министерство на правосъдието е започнала с жалба вх. № 94-Л-64/25.06.2013 г. Сочи, че такава жалба е постъпила в министерството от взискателя по изп.дело № 20117750400174 Л. С. от [населено място], че поради липса на конкретизация и неясни обстоятелства, изложени в жалбата с писма от 10.07.2013 г. и от 24.02.2014 г. е поискано от жалбоподателя да уточни оплакванията и да посочи кои действия на ЧСИ счита за незаконосъобразни. Според жалбоподателя на 15.07.2014 г. е изпратено и писмо до ЧСИ Я. Б. за предоставяне на предварителна информация по изпълнителното дело. Като последица от постилите жалби и множество уточнения и допълнителни молби и във връзка с изложените в тях обстоятелства е издадена заповед № СД-04-12/20.01.2015 г. на Министъра на правосъдието за извършване на проверка на основание чл.372,ал.1,т.1 ЗСВ, вр.чл.76 ЗЧСИ на ЧСИ Я. Б.. Поддържа, че проверката е приключила с изготвянето на доклад с мнение за изготвяне на искане от името на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Я. Б. на основание чл.70,ал.1 ЗЧСИ. Поддържа, че докладът с констатираните нарушения е представен на министъра на правосъдието с докладна записка рег. № 94-Л-64/19.05.2015 г.. Искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Я. Б. е с изх. № 94-Л-64/04.06.2015 г. и е получено от КЧСИ на 09.06.2015 г.
В жалбата са изложени доводи, че не е изтекъл абсолютния 3-годишен давностен срок, посочен в чл.69,ал.1 ЗЧСИ по отношение на всички нарушения, посочени в т.1 до т.7 от искането на министъра на правосъдието. Погасяването по давност според жалбоподателя би могло да се приеме само по отношение на нарушенията, посочени в т.2 до т.5 включително от искането, за които са посочени конкретни дати. Поддържа също, че давността не би могла да се приложи за нарушенията, посочени в т.1,т.6 и т.7 от искането на Министъра на правосъдието, тъй като те се изразяват в продължавани действия и бездействия или може да се приеме, че тези нарушения са извършвани до приключването на изп.дело на 15.01.2015 г., когато ЧСИ е върнал изпълнителния лист на взискателя С.. С оглед на това счита, че нарушенията по т.1,т.6 и т.7 от искането не следва да бъдат обхванати от абсолютната 3-годишна давност, че тя е спряла да тече след като в този срок е било внесено искане за образуване на дисциплинарно производство.
Изложени са и доводи, че е необоснован и изводът на Д. състав, че са изтекли и повече от шест месеца от откриване на нарушението от проверяващия орган, в случая Министъра на правосъдието до сезиране на Председателя на дисциплинарната комисия за всички нарушения от искането. Мотивирано е становище, че откриването на нарушението по смисъла на чл.69,ал.1 ЗЧСИ е узнаване на нарушението от органа по чл.70,ал.1 ЗЧСИ, направил искането за налагане на дисциплинарно наказание. В жалбата се сочи, че не се поддържат посочените нарушения в т.2,т.3,т.4 и т.5 от искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство, като се поддържа само за нарушенията, визирани в т.1,т.6 и т.7 от искането.
Жалбоподателят мотивира и становище за неправилност на изводите на Д. състав по отношение на нарушенията, посочени в т.8 и т.9 от искането.
В писмен отговор ответникът по жалбата ЧСИ Я. Б. е изразил становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че решението на дисциплинарния състав е правилно, че дисциплинарната отговорност за визираните нарушения е погасена, поради изтичане на давностния срок, предвиден в чл.69,ал.1 ЗЧСИ. В писмения отговор е изразено мотивирано становище, че не е извършил нарушенията, визирани в т.6 и т.7 от искането , че не е налице основание за ангажиране на отговорността му за нарушението по т.9 от искането. Доводите в писмения отговор са възпроизведени и доразвити в писмени бележки.
В писмен отговор К. на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт Н. К. изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и като извърши проверка на данните по делото намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73,ал.2 от ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по дисциплинарно дело № 17/2015 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на РБългария е образувано по реда на чл.70,ал.1 от ЗЧСИ въз основа на искане на Министъра на правосъдието с вх. № 1438/09.06.2015 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Я. Б., рег. № 7**, район на действие окръжен съд [населено място].
В искането на Министъра на правосъдието са посочени следните нарушения по движението и приключването на изпълнително дело 20117750400174 както следва:
1. ЧСИ не е изпълнил задължението си визирано в чл.191,ал.5 от ДОПК, вр.чл. 458 от ГПК, което забранява да продължи производството преди получаване на удостоверението по ал.4 от чл.191 от ДОПК. От констатираните факти по изп. дело не може да се направи извод, че ЧСИ е изпълнил стриктно тези си задължения.
2. ЧСИ не е спазил разпоредбата на чл.483 от ГПК, като е следвало да опише недвижимите имоти, срещу които се насочва принудителното изпълнение едва след като се е уверил, че те са били собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната/към 02.09.2011 г./. Тази проверка на собствеността е следвало да се извърши чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи, а когато няма сигурни данни за собствеността се взема предвид владението към деня на възбраната.
3. ЧСИ не е спазил изискването на чл.484,ал.2 ГПК като не е изискал сведения за тежестите върху имотите от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от Службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната./върху същите е била наложена възбрана, която е била вписана на 02.09.2011 г. в службата по вписванията [населено място]/.
4. ЧСИ не е спазил разпоредбата на чл.483 ГПК като в протоколите за опис на недвижимо имущество от 20.10.2011 г. не са вписани наложените възбрани върху тези имоти/върху същите е била наложена възбрана, която е била вписана на 02.09.2011 г. в Службата по вписванията [населено място]/.
5. ЧСИ не е съобразил своето поведение с разпоредбата на чл.45 от Етичния кодекс на ЧСИ във вр. с чл.6 от Устава на ЧСИ, която постановява съдебният изпълнител незабавно да разгледа и да се произнесе в разумен срок по всяко искане, молба или заявление, подадено от страните и съответно да ги уведоми за това свое решение. Или от извършването на последното действие – описите от 20.10.2011 г. до 02.06.2012 г. – уведомяването на взискателя, ЧСИ на практика е бездействал, като не е предприел други изпълнителни действия, нито пък е уведомил взискателя за причините, поради които те не са продължили.
6. ЧСИ не е осигурил ефективно принудително изпълнение, като не е положил необходимата грижа и всички разумни усилия за събиране на присъденото вземане- неизпълнение на чл.9 от Етичния кодекс на ЧСИ, вр.чл.6,т.2 от Устава на ЧСИ, вр.с чл.67 от ЗЧСИ, въпреки че е бил упълномощен от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ, който текст предоставя възможност на ЧСИ да избира различни способи за да реализира вземането.
7. ЧСИ не е изпълнил задължението си съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ да изготви сметка в два или повече еднообразни екземпляра, като единият да се връчи на задълженото лице. Такава подробна справка за дължимите суми е била изготвена едва с постановлението за прекратяване от 29.04.2014 г. Неплащането на тези суми е послужило като едно от основанията за прекратяване на изпълнителното дело – чл.433,ал.1,т.6 от ГПК. Следвало е съдебният изпълнител първо да изпрати тази подробна справка по надлежния ред на взискателя и едва при неплащане или отказ да пристъпи към прекратяване на изп.дело на това основание.
8. ЧСИ неоснователно е приложил разпоредбата на чл.433,ал.1,т.5 ГПК – „посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество”. От установените при проверката факти е видно, че сам не е осигурил ефективно принудително изпълнение като не е положил необходимата грижа и всички разумни усилия за събиране на присъденото вземане – неизпълнението на чл.9 от Етичния кодекс на ЧСИ вр.с чл.6,т.2 от Устава на ЧСИ във вр.чл.67 ЗЧСИ.
9. ЧСИ не е изпълнил задължението си визирано в чл.433, ал.2 ГПК като не е вдигнал своевременно служебно наложените възбрани, след като постановлението за прекратяване е влязло в законна сила на 20.05.2014 г., а възбраните са вдигнати едва на 17.10.2014 г./или забавяне повече от 4 месеца/.
От фактическа страна е прието следното:
Изпълнително дело № 20117750400174 е образувано на 01.06.2011 г. по молба на взискателя Л. С. С. на основание изп.лист от 30.05.2011 г. на Новопазарския районен съд по ч.гр.дело № 618/2011 г., с който е осъден длъжника К. В. К. от [населено място], обл.Ш. да му заплати сумата 3455.50 лв. със съответните лихви, съдебни и деловодни разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е упълномощил ЧСИ с правомощията по чл.18 ЗЧСИ.
Съдебният изпълнител се е снабдил със „Справка по лице” от Службата по вписванията [населено място] п. на 02.06.2011 г., където са били отразени всички вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на длъжника.
С писмо изх. № 2334/07.07.2011 г. ЧСИ е изпратил „Искане за вписване на възбрана” до Служба по вписванията [населено място] на два имота, които с оглед получената информация принадлежали на длъжника. В. не е вписана, тъй като съдията по вписванията е постановил на 10.08.2011 г. отказ на основание чл.32 от Правилника по вписванията, като е приел, че искането не отговаря на изискванията, посочени в този нормативен акт – чл.26 от П., вр.чл.24, б.”а” и б.”в”. В последствие са предоставени допълнителните документи доказващи границите на имота/копие от скица от отдел Т.- [община]” и възбраната е била вписана на 02.09.2011 г.
С писмо изх. № 2311/07.07.2011 г. ЧСИ е изискал на основание чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК информация от НАП – ТД В. за наличие на публични задължения на длъжника.
С писмо изх. № 03495/04.12.2011 г. ЧСИ е изпратил ПДИ до длъжника К. с посочване, че общото му задължение към 27.09.2011 г. възлиза на 5527.10 лв. като е определена и дата за извършване на опис на два имота, върху които има наложени възбрани – 20.10.2011 г. Същата е редовно връчена на длъжника, чрез съпругата В. Т. К. със задължения да я предаде на съпруга си. Съобразно отбелязването в разписката за връчване на 21.10.2011 г . -13 часа длъжникът се е явил лично и е получил ПДИ. На съпругата на длъжника – която е недлъжник в производството е връчена ПДИ с писмо изх. № 03496/04.10.2011 г. на 20.10.2011 г. – 12.00 часа.
Дисциплинарният състав е приел, че на 20.10.2011 г. е извършен опис на ? ид.част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], без посочен час. Описът е обективиран в протокол за опис на недвижимо имущество от същата дата, в който е отразено, че „ЧСИ не е допуснат в имота от майката на длъжника”.
На 20.10.2011 г. – 13.00 часа е извършен друг опис в [населено място], обл.Ш. на сграда – метален навес, като това действие е обективирано в Протокол за опис на недвижимо имущество с отразяване, че имотът е ограден и достъпът до него е затруднен от тухлена ограда. Не е посочено дали е назначен пазач, назначено ли е вещо лице, кои и в какво качество са лицата подписали протокола като свидетели.
Прието е, че според посоченото в протоколите за опис е видно, че те не са били проведени поради отказан достъп в [населено място] и поради ограждане на имота с тухлена ограда в [населено място]. Посочено е, че поради тези обстоятелства ЧСИ не е изпълнил задължението си да назначи пазач на имотите с оглед разпоредбата на чл.486 ГПК.
След 20.10.2011 г., когато са извършени описите ЧСИ се е снабдил с нотариален акт, издаден на 27.01.2010 г. от нотариус с район на действие РС [населено място] п., от който е установено, че един от двата имота, върху който е насочено принудителното изпълнение- метален навес от 1560 кв.м., находящ се в [населено място], Ш. е собственост на трето лице – И. Г. В., че съобразно същия акт това трето лице е прехвърлило собствеността на този имот на друго лице.
С обжалваното решение е прието възоснова на приложени два нотариални акта, че с единия от 24.06.1986 г. Д. Н. прехвърлила на сина си В. К. Н./ вероятно баща на длъжника/ собствената си ? ид.част от недвижим имот – къща с дворно място, находящ се в [населено място],[жк]– парцел VI-57 от квартал 48. Според втория нотариален акт от 21.06.1974 г. по обстоятелствена проверка е признат за собственик длъжника К. В. Н. на паянтова къща и незастроено място от 975 кв.м. в [населено място], Ш. окр, за което е отреден същия парцел VI-57 от кв.48.
На 28.02.2012 г. в кантората на ЧСИ е постъпило заявление от взискатела с вх. № 00280/28.02.2012 г. с искане за насрочване на публична продан на посоченото по-горе имущество с молба за посочване на съответните такси, които се дължат за продължаване на изпълнителните действия. С резолюция – разпореждане от 29.02.2012 г. ЧСИ е оставил молбата без движение, като е посочил, че не са внесени дължимите такси и „че няма категорични доказателства за собственост относно имотите”.
На 19.05.2012 г. е постъпило ново искане от взискателя С. – вх. № 00946/19.05.2012 г., с което е поискал на основание пар. 3 ЗЧСИ прехвърляне на изп.дело при ЧСИ Я. Д., рег. № 7** и район на действие Окръжен съд [населено място]. Искането е оставено без движение с разпореждане от 23.05.2012 г., с указание за уведомяване на взискателя за размера на невнесените такси. Във връзка с искането на взискателя от 19.05.2012 г. ЧСИ е постановил нова резолюция от 22.05.2012 г., което отново указал на своите служители проверка на дължимите такси и разноски с посочване на срок за доклад до 23.06.2012 г.
С писмо изх. № 01949/28.05.2012 г. на взискателя е изпратено съобщение за дължимите такси – в размер на 208 лв. с ДДС, като страната е предупредена, че при неизпълнение в 7-мо дневен срок изпълнителното дело може да бъде прекратено на основание чл.433,ал.1,т.6 ГПК.
Със заявление вх. № 01096/11.06.2012 г. Л. С. поискал от ЧСИ подробна разбивка на изискваната такса, тъй като от изпратеното му съобщение не е ясно за какво точно се дължи тази такса. Във връзка с посоченото заявление с писмо изх. № 02283/13.06.2012 г. на взискателя е изпратено ново съобщение за дължимите такси с посочване на общия дължим размер – 208 лв. с посочване само на конкретните точки от ТТР на ЗЧСИ, но без подробна разбивка по коя точка каква сума се дължи.
Взискателят е изпратил ново заявление вх. № 01190/25.06.2012 г. със същото искане за подробна разбивка на дължимите такси, тъй като разполагал с документи за платени суми по изпълнителното дело.
С разпореждане от 25.06.2012 г. ЧСИ е разпоредил да се подготви постановление за прекратяване на основание чл.433, ал.1,т.6 ГПК – неплащане на такси опис, съобщения и разноски по принудителното изпълнение с уведомяване на страните. Същото не е било изпълнено.
Със заявление, подадено от упълномощен от взискателя адвокат – адв. С. Ж. с вх. № 00157/25.01.2013 г. е поискано да му бъде предоставено изпълнителното дело за запознаване.
С молба от 30.01.2013 г. с вх. № 00178/30.01.2013 г. взискателят поискал чрез адв. Ж. от ЧСИ налагане запор върху вземане на три известни лица – Р. Х. А., Р. Н. А. и Р. А. Ю.. На основание представените доказателства са изпратени запорни съобщения до третите лица на 04.02.2013 г. По-късно длъжникът по изпълнителното дело К. К. депозирал заявления, че третите задължени лица, посочени по-горе са представили нотариално заверени декларации от 11.02.2013 г., че са му върнали взетите назаем суми на 20.12.2012 г. и на 28.01.2012 г., което обстоятелство обезсмисля наложените запори.
На 25.04.2013 г. в кантората на ЧСИ е подадено заявление от взискателя, чрез адв.Ж., че иска да се запознае с изпълнителното дело. Същият е уведомен по телефона на 09.05.2013 г. от служители в кантората, че искането му ще бъде изпълнено, като може да се запознае с делото на 14 или 15 май 2013 г.
На 27.03.2014 г. в кантората на ЧСИ е постъпило заявление от взискателя, чрез адв.С. Г. с вх. № 01223/27.03.2014 г. с искане за представяне на незаверено копие на изпълнителното дело, като по-късно искането е били коригирано с посочване на отделни документи, които са били получени от адв.пълномощника на 08.04.2014 г.
На 29.04.2014 г. ЧСИ е изготвил постановление за прекратяване на делото с включени всички разноски, с което е постановил, че приключва изп.дело на основание чл.433,ал.1,т.5 и т.6 ГПК В същото постановление са посочени дължимите към момента разноски в размер на 1044.23 лв. с ДДС, които на основание чл.79, ал.2 ГПК да се съберат от длъжника. В този акт съдебният изпълнител е разпоредил вдигане на служебно наложените възбрани и запори на основание чл.433,ал.2 ГПК. За приключване на изпълнителното дело е изпратено съобщение до длъжника К. К. и взискателя Л. С. на 29.04.2014 г. с посочване, че този акт подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок.
На 21.05.2014 г. в кантората на ЧСИ е постъпила молба от Л. С. с вх. № 01857/21.05.2014 г., с която поискал да му се изпрати изп.лист по пощата. Молбата е оставена без уважение с указание, че изпълнителният лист ще бъде върнат на място в кантората на ЧСИ. С писмо изх. № 06207/17.10.2014 г. ЧСИ уведомил Службата по вписванията [населено място], че вдига възбраната върху недвижим имот – ? д.част от поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], общ.К.. С писмо изх. № 06206/17.10.2014 г. ЧСИ уведомил Службата по вписванията [населено място], че вдига възбраната върху недвижим имот – сграда пл. № 16 с площ от 1560 кв.м., находящ се в [населено място], обл.Ш..
С протокол от 15.01.2015 г. ЧСИ предал по негово искане изп.лист на взискателя Л.С. и сметка за дължими суми по изпълнителното дело. С приемо-предавателен протокол от 04.02.2015 г. ЧСИ Я. Б. предал на чСИ Д. З. с рег. № 8** и район на действие Окръжен съд [населено място] заповед за парично задължение, издадена на 30.05.2011 г. по ч.гр.дело № 618/2011 г. по описа на РС [населено място].
От правна страна относно погасяване по давност на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител дисциплинарният състав е приел, че срокът има начален и краен момент. Посочил е, че ЗЧСИ е определил два различни давностни срока според началния момент. Дълъг – тригодишен от извършване на нарушението и кратък шестмесечен от откриването му. Позовал се е на т.решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че края на давностния срок настъпва със сезирането на Председателя на Дисциплинарната комисия за нарушението.
Дисциплинарния състав е приел, че при определяне на момента на узнаване на нарушението от органа, компетентен да иска образуване на дисциплинарното производство – Министъра на правосъдието и Съвета на К. на частните съдебни изпълнители като моменти, приемани за момент на узнаване на решението са – 1.подаване на жалба или сигнал до съответният орган, 2. издаване на заповед за извършване на проверката по чл.76 от ЗЧСИ, 3. изготвяне на доклад за извършената проверка, 4. уведомяване на Министъра на правосъдието за резултата от извършената проверка, 5. изготвяне на искането за образуване на дисциплинарно производство, 6. решение на съвета на К. на частните съдебни изпълнители за искане за образуване на дисциплинарно производство, 7. сезиране на председателя на ДК за образуване на дисциплинарно производство. Прието е, че след произнасяне на ВКС с тълкувателно решение сезирането на председателя на ДК е определено като край на срока.
Според дисциплинарния състав проверката на Министерство на правосъдието е започнала по жалба вх. № 94-Л-64/25.06.2013 г. Дисциплинарната комисия е сезирана с искането на Министъра на правосъдието на 09.06.2015 г. Прието е, че от извършването на твърдяните в искането нарушения до сезирането на дисциплинарната комисия са изминали повече от три години за нарушенията в точки от 1 до 7.
Прието е, че са изтекли повече от шест месеца от откриване на нарушението от проверяващият орган – от Министъра на правосъдието до сезиране на Председателя на дисциплинарната комисия за всички нарушения от искането. Този извод е обоснован с констатацията, че от представените в дисциплинарното производство доказателства само молбата на взискателя, дала начало на проверката има валидна дата, с която да се свърже началото на давностния срок – 25.06.2013 г.
С оглед на посоченото е формиран извод, че дисциплинарната отговорност е погасена по давност на основание чл.69 от ЗЧСИ и на основание чл.71,ал.7,т.1 образуваното дисциплинарно производство следва да се прекрати.
Приети са за неоснователни твърденията за нарушения, свързани с незаличаване в срок на възбраната и неосигуряване на ефективно принудително изпълнение представляващо, както самостоятелно нарушение, така и предпоставящо нарушение във връзка с прекратяване на производството по т.5 на чл.433,ал.1 ГПК. Посочил е, че овластяването на съдебния изпълнител да определя изпълнителен способ не лишава взискателя отделно от това да иска конкретни изпълнителни способи и проверки на имуществото на длъжника. Прието е, че до подаване на молба за прехвърляне на делото на друг съдебен изпълнител ЧСИ Б. е полагал усилия и е извършвал справки и изпълнителни действия. Според дисциплинарния състав дори и те да са били недостатъчно ефективния, уменията на избрания от взискателя съдебен изпълнител не могат да обусловят дисциплинарна отговорност. Прието е, че дисциплинарната отговорност е виновна и доказването на вина е в тежест на Министъра на правосъдието.
С решението е прието, че с молба от 19.05.2012 г. взискателят е поискал прехвърляне на изпълнителното дело, което представлява оттегляне на овластяването на съдебния изпълнител да определя изпълнителен способ. След тази дата има няколко упълномощени адвокати, направили изрични искания за конкретни изпълнителни способи, които според дисциплинарния състав са се оказали неефективни, така както са били и избраните от съдебния изпълнител. Относно наложената възбрана дисциплинарния състав е преценил за недоказано изпълнението на задължението на взискателя да внесе дължимата за това такса в Агенция по вписването и да представи на ЧСИ платежният документ.
При тези съображения с обжалваното решение е прекратено дисциплинарното производство по дисциплинарно дело № 17/2015 г., образувано по искане на Министъра на правосъдието против ЧСИ Я. Б..
Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ в редакцията на текста съгласно измененията с Д.в.бр. 49/29.06.2012 г. – в сила от 03.07.2012 г. дисциплинарната отговорност се погасява с 6 месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му. До посоченото изменение в разпоредбата на чл.69,ал.1 ЗЧСИ е предвидено погасяване по давност на дисциплинарната отговорност не по-късно от две години от извършването на дисциплинарното нарушение. Дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, т.е. Министърът на правосъдието или С. на камарата е узнал за нарушението, но не по-късно от три години от извършването му. Установеният от закона срок е процесуално преклузивен и с изтичането му се преклудира дадената от законодателя възможност, при виновно извършено нарушение при изпълнение на служебните задължения от частен съдебен изпълнител ДК при КЧСИ да му наложи установените в закона дисциплинарни наказания. Ако краткият срок е изтекъл отговорността е погасена дори и дългият срок да не е изтекъл. Отговорността е погасена и ако е изтекъл вторият срок дори да не е изтекъл първият срок. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 7 ЗЧСИ дисциплинарното производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако дисциплинарната отговорност е погасена по давност. Следователно дисциплинарната отговорност следва да се осъществи в посочените срокове. Предвид характера на давностните срокове по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ няма законово основание за тяхното спиране или прекъсване. С изтичането на един от двата срока – който изтече по-рано, се погасява дисциплинарната отговорност, съответно правомощието на наказващия орган да се произнесе по същество, който е длъжен да прекрати дисциплинарното производство, макар и да е било надлежно образувано.
Съгласно т.12 от т.решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато Председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. Председателят на дисциплинарната комисия не образува дисциплинарно производство, а образуваното се прекратява от дисциплинарния състав, когато Председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран преди изтичането на давностния срок. Според разясненията, дадени в т.12 от същото тълкувателно решение дисциплинарното производство за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ е нормативно уредено в ЗЧСИ и съгласно предвидените разпоредби наказващият орган не може да действа служебно, а трябва да бъде сезиран от друго лице. Решението на наказващия орган подлежи на съдебен контрол, включително по инициатива на сезиращото лице и съдът може да наложи исканото дисциплинарно наказание. С оглед на това срокът, предвиден в чл.69,ал.1 ЗЧСИ е за сезиране.
Като взема предвид изложеното съдът преценява за неправилен извода на дисциплинарната комисия, че са изтекли повече от шест месеца от откриване на нарушението от проверяващият орган – от Министъра на правосъдието да сезиране на Председателя на дисциплинарната комисия за всички нарушения от искането. По делото е приложена докладна записка от главен инспектор Г. Д. до Министъра на правосъдието с рег. № 94-1-64/13 от 19.05.2015 г. с приложен доклад за констатираните дисциплинарни нарушения от ЧСИ Я. Б.. Видно от отбелязването върху докладната записка Министъра на правосъдието е уведомен за извършените дисциплинарни нарушения на 19.05.2015 г. От приложеното по делото искане на Министъра на правосъдието с вх. № 1438/09.06.2015 г. за образуване на дисциплинарно производство по чл.70,ал.1 ЗЧСИ се установява, че Председателят на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители е сезиран от Министъра на правосъдието на 09.06.2015 г. в рамките на шестмесечния давностен срок, предвиден в чл.69,ал.1 ЗЧСИ.
Съдът намира, че по отношение на нарушенията, описани в т.2,т.3,т.4 и т.5 от искането на Министъра на правосъдието е изтекъл двегодишния давностен срок, предвиден в чл.69,ал.1 от ЗЧСИ в редакцията на текста преди изменението с Д.в.бр.49/29.06.2012 г. от извършване на дисциплинарните нарушения до сезиране на Председателя на Дисциплинарната комисия от Министъра на правосъдието на 09.06.2015 г.
Съгласно т.2 от искането ЧСИ не е спазил разпоредбата на чл.483 от ГПК, като е следвало да опише недвижимите имоти, срещу които се насочва принудителното изпълнение едва след като се е уверил, че те са били собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната – към 02.09.2011 г. Тази проверка на собствеността е следвало да се извърши чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи, а когато няма сигурни данни за собствеността се взема предвид владението към деня на възбраната. В тази част от искането на Министъра на правосъдието е визирано нарушение, извършено от ЧСИ Я. Б. на 02.09.2011 г. От извършване на нарушението до сезиране на Председателя на Дисциплинарната комисия са изтекли повече от две години. Следователно за това нарушение е изтекъл двегодишния давностен срок, предвиден в чл.69,ал.1 ЗЧСИ от извършване на нарушението.
В т.3 от искането е описано следното нарушение –ЧСИ не е спазил изискването на чл. 484,ал.2 ГПК, като не е изискал сведения за тежестите върху имотите от Териториалната дирекция на НАП и от Службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната – върху същите е била наложена възбрана, която е била вписана на 02.09.2011 г. на Службата по вписванията [населено място]. Описаното нарушение е извършено на 02.09.2011 г. и за него също е изтекъл двегодишния давностен срок от извършването му до сезиране на Председателя на Дисциплинарната комисия от Министъра на правосъдието на 09.06.2015 г.
В т.4 от искането е описано дисциплинарно нарушение, извършено на 20.10.2011 г. – ЧСИ не е спазил разпоредбата на чл.483, ал.1,т.3 ГПК, като в протоколите за опис на недвижимо имущество от 20.10.2011 г. не са вписани наложените възбрани върху тези имоти./върху същите е била наложена възбрана, която е била вписана на 02.09.2011 г. в Службата по вписванията – [населено място]./. От извършване на описаното дисциплинарно нарушение на 20.10.2011 г. до сезиране на Председателя на Дисциплинарната комисия на 09.06.2015 г. също са изтекли повече от две години. Следователно по отношение на същото нарушение е изтекъл двегодишния давностен срок по чл.69,ал.1 ЗЧСИ.
За описаното дисциплинарно нарушение в т.5-та от искането също е изтекъл двегодишния давностен срок, предвиден в чл.69,ал.1 ЗЧСИ. Дисциплинарното нарушение е както следва – ЧСИ не е съобразил своето поведение с разпоредбата на чл.45 от Етичния кодекс на ЧСИ във вр. с чл.6 от Устава на ЧСИ, която постановява съдебният изпълнител незабавно да разгледа и да се произнесе в разумен срок по всяко искане, молба или заявление, подадено от страните и съответно да ги уведоми за това свое решение. Или от извършването на последното действие – описите от 20.10.2011 г. до 02.06.2012 г. – уведомяването на взискателя, ЧСИ на практика е бездействал, като не е предприел други изпълнителни действия, нито пък е уведомил взискателя за причините, поради които те не са продължили. Съдът преценява, че от 02.06.2012 г. до сезиране на Председателя на Дисциплинарната комисия на 09.06.2015 г. също са изтекли повече от две години. За това дисциплинарно нарушение е изтекъл двегодишния давностен срок, предвиден в чл.69,ал.1 ЗЧСИ от извършването му.
Изложените съображения налагат извода, че дисциплинарната отговорност е погасена за дисциплинарните нарушения, описани в т.2,т.3,т.4 и т.5 от искането на Министъра на правосъдието, поради изтекъл двугодишен срок, съгласно чл.69,ал.1 ЗЧСИ в редакцията на текста до изменението с Д.в.бр. 49/29.06.2012 г., считано от извършване на нарушенията до сезиране на Председателя на дисциплинарната комисия. В тази част решението на дисциплинарния състав е правилно и следва да се остави в сила.
Относно нарушението, описано в т.1 съдът намира, че не е посочено ясно и конкретно във връзка с кои изпълнителни действия, извършени от ЧСИ Я. Б. и кога като период от време не е изпълнено задължението, произтичащо от чл.191,ал.5 ДОПК, вр.чл. 458 ГПК. Изпълнителното дело е образувано на 01.06.2011 г. Съгласно чл.69,ал.1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му. Дългият давностен срок с начален момент извършване на нарушението е двугодишен до изменението на текста на чл.69,ал.1 ГПК с Д.в.бр.49/29.06.2012 г., а считано