3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 17.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1129/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. К. К. и А. К. К., чрез адв. В. П., против решение от 2. 05. 2011 г. по в. гр. д. № 152/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение № 99 от 19. 02. 2010 г. по гр. д. № 528/2009 г. на Кюстендилския районен съд и вместо това е постановено решение, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите, като наследници на К. К. К., против Д. В. К. иск по чл. 327, ал. 1 ГПК – за признаване за установено между страните по делото, че сключеният между К. К. К. и Д. В. К. на 6. 01. 1980 г. граждански брак е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на иска.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос и решаването му в противоречие с други влезли в сила съдебни решения.
Ответницата по касационната жалба Д. В. К., чрез пълномощника си адв. Сл. Л., изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С атакуваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е отменил изцяло първоинстанционното решение и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения против Д. В. К. иск по чл. 327, ал. 1 ГПК – за признаване за установено между страните по делото, че сключеният между К. К. К. и Д. В. К. на 6. 01. 1980 г. граждански брак е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че по делото не е доказано фактическата раздяла между съпрузите с продължителност от 18 години да се дължи само на противобрачно поведение от страна на съпругата, както се твърди в исковата молба /брачна изневяра от страна на същата, разкрита от починалия ищец на 6. 03. 1991 г., заради която последният напуснал семейното жилище/. Приел е, че не следва да се кредитират ангажираните от ищеца за установяване на това обстоятелство гласни доказателства, тъй като разпитаната свидетелка е била майка на ищеца и не е била очевидец на скандала през 1991 г.. Приел е, че по делото има данни причината за породения конфликт да е друга и да е свързана с поведението на ищеца. Приел е, че поради неустановяване на обстоятелството, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи само на виновно противобрачно поведение от страна на съпругата, искът по 327 ГПК следва да бъде отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен материалноправен въпрос – ако при продължаване на дело за развод от наследниците на ищеца по реда на чл. 327 ГПК се установи, че бракът между починалия съпруг – ищец и преживелия съпруг – ответник е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, а не само по изключителна вина на ответника, то искът подлежи ли на отхвърляне или следва да се установи разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи.
Посоченият материалноправен въпрос е включен в предмета на спора и е от значение за изхода на делото.
Доказано е твърдението на жалбоподателите, че посоченият въпрос е решен в противоречие с други влезли в сила решения на Върховния касационен съд, постановени по отменения ГПК по същия правен въпрос. От мотивите към приложените 5 бр. решения на ВС на РБ /р. № 676/10. 03. 1996 г. по гр.д. № 106/66 г., ІІ г.о., р. № 2275/17. 09. 1966 г. по гр.д. № 1807/66 г., ІІ г.о., р. № 2622/8. 10. 67 г. по гр.д. № 1812/67г., ІІ г.о., р. № 39/30. 06. 78г. по гр.д. № 26/78г., ОСГК, р. № 814/16. 10. 85г., ІІ г.о. и р. № 16701/10. 06. 75 г. по гр. д. № 961/75 г., ІІ г.о./ е видно, че със същите е прието, че установителният иск по чл. 327 ГПК следва да бъде уважен не само когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на преживелия съпруг, но и при вина на двете страни.
Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по посочения материалноправен въпрос, а на жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 6 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 25 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 2. 05. 2011 г. по в. гр. д. № 152/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите И. К. К. и А. К. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2, вр. чл. 6 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер общо на 25 лв. и представят доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горните указания касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: