3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 04.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6117/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. „М.”, [населено място] срещу решение № 354 от 17.07.2014 г. по гр. дело № 548/2014 г. на Окръжен съд – Хасково.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпило становище от ответника Д. С. Д..
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. На лице е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване.
С въззивното решение е потвърдено решение № 61 от 14.03.2014 г. по гр. дело № 808/2013 г. на Свиленградски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на Д. С. Д. със заповед № 4173 от 15.10.2013 г. на директора на А. „М.” и са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 500 лв., държавна такса по сметка на РС, [населено място] в размер на сумата 80 лв., като е осъдена А. „М.” да заплати на Д. С. Д. сумата 400 лв., разноски пред въззивната инстанция. За да постанови този резултат окръжният съд лаконично е посочил, че споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 ГПК и е обсъдил фактическия състав на чл. 187, т. 10 КТ, за който е отразил следните мотиви. Събраните по делото доказателства според въззивния съд сочат, че на Д. са били предадени два пакета с рекламни материали, единият от които за гранична полиция и другият за митническите служители. Изложено е, че доколкото няма забрана за получаване на рекламни материали, не би могло да се вмени във виновно поведение получаването им от ищеца. Посочено е още, че по друг начин би стоял въпросът, ако било установено, че митническият служител е поискал предаване на определено количество от превозваната стока или по някакъв начин бил провокирал поведение, което предполагало даване на пари или материална облага. Друг мотив на окръжния съд е, че дори да е извършено нарушение, то с оглед обстоятелствата при които е било извършено и поведението на служителя, не може да се приеме, че наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение. Други мотиви не са изложени.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „Допустимо ли е служителите в държавната администрация да приемат рекламни материали и подаръци по време на изпълнение на служебните си задължения, и приемането на вещи с рекламен характер, по време на служба, нарушава ли установените морални норми и добрите нрави ? Следва ли поведението на митническите служители, приели рекламни материали /подаръци/ по време на изпълнение на служебните си задължения да се приеме за виновно нарушение на трудовата дисциплина?”.
Настоящият състав счита, че тези въпроси са от значение за изхода на спора, по тях въззивният съд се е произнесъл, включени са в предмета на делото и са обусловил решаващите изводи на съдебния състав. Отговорите им са свързани с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – развитието на правото, предвид тълкуването на разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците и т. 22 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със заповед на Министъра на финансите – 351/10.05.2003 г. и изясняване на точния им смисъл. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по цитираните въпроси. Втората част от приложението засяга разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, но в обстоятелствената й част не е поставен правен въпрос, не е извършена съпоставка на разрешенията във въззивното решение и касационното решение по гр. дело № 3160/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., на което се позовава страната, т.е. липсват общи и допълнителни основания за допускане на касационен контрол. За това следва да се приеме, че с тази част от приложението страната не е мотивирала основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само във връзка с цитираните по – горе въпроси.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354 от 17.07.2014 г. по гр. дело № 548/2014 г. на Окръжен съд – Хасково.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на сумата 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: