О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№221
София 30.12.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя/съдия/ Татяна Върбанова
т. дело № 671 /2009 година
Производството е образувано по молба вх. № 1022747/14.04.2009г. на „Н. с. Българска старина”, гр. С., представлявано от председателя на УС А. М. , за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 41 състав, постановено на 30.06.2004 г. по гр.д. № 253/2004 г. с което са уважени предявените от М. на к. искове по чл.232, ал.2, пр.1 и 2 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД, във вр. с договор за наем № РД-11-79/05.05.2000 г. – за стая №9, етаж 4 от сградата на пл.”С” №11, гр. С. съответно за сумите: 840 лв.; 238.25 лв. и 653.80 лв.
Молителят поддържа, че в резултат на допуснати множество нарушения на процесуалните правила по призоваване, е бил лишен от участие и защита в процеса и е узнал за делото шест години след приключването му. Позовава се и на нови писмени доказателства – споразумение от 21.03.2001 г., по силата на което Сдружението е предоставило на „Б” ООД за ползване процесното помещение, със задължение за заплащане на сумата за ползването и консумативни разноски по сметката на М. на културата. Молителят е представил и множество платежни нареждания за платен от третото лице наем, включително и за част от исковия период, както и за платени консумативни разноски. По съображения в молбата за отмяна, допълнително конкретизирана в изпълнение указанията на администриращия съд, поддържани в съдебно заседание, се иска отмяна на атакуваното решение, с произтичащите правни последици.
Ответникът по молбата – М. на к. , чрез процесуалния си представител, поддържа доводи за липсата на основания за отмяна на влязлото в сила решение. В депозирания писмен отговор е заявено становище, че представените с молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и, че молителят не е доказал твърдяните процесуални нарушения на съда при разглеждане на делото.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Решението на Софийския районен съд, предмет на молбата, е постановено и е влязло в сила на 10.08.2004 г. , при действието на отменения ГПК. Затова, по отношение на процесуалните срокове, в които е могло да се инициира извънинстанционното производство за отмяна, е приложим чл.232 ГПК/отм/. Съгласно тази разпоредба максималният срок, в който може да се подаде молбата е едногодишен, считано от влизане в сила на решението. В случая е неприложим предвиденият основен тримесечен срок, считано от снабдяването с новите писмени доказателства, представени от молителя, съответно от узнаване на решението, поради изтичане на пределния законоустановен едногодишен срок. Правото на молителя – ответник по делото да сезира ВКС с молба за отмяна е преклудирано към дата 10.08.2005 г. и е недопустимо позоваването на чл.305 ал.1, т.5 ГПК/ след изменението с ДВ бр.50/2008 г./ според която заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение в случаите, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, в тримесечен срок от узнаване на решението. Новата разпоредба на ГПК, по силата на която е отпаднал пределният едногодишен срок, считано от влизане в сила на решението, е приложима само по отношение на влезли в сила решения след приемането й и евентуално по отношение на започнали да текат, но неизтекли преклузивни срокове за сезиране на ВКС с искане по чл.303, ал.1 т.5 ГПК, който е аналог на чл.231, ал.1, б.”е” от отменения ГПК.
Независимо от горните съображения, молбата за отмяна и по същество би била неоснователна, тъй като представените от молителя писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. От друга страна, сдружението е призовавано на вписания в регистъра адрес на управление, с прилагане на фикцията по чл.51, ал.4 ГПК/отм./ и липсват твърдения за надлежна промяна на този адрес.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от„Н. с. Българска старина”, гр. С., представлявано от председателя на УС А. М. , молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 41 състав, постановено на 30.06.2004 г. по гр.д. № 253/2004 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщението, заедно с препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: