Р Е Ш Е Н И Е
№ 222
гр. София, 18.03. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1187/2008 година.
Производството е по чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК (отм).
Образувано е по касационна жалба на ЗПАД „Д” ,понастоящем с наименование „Д„ АД , срещу въззивно решение №441 от 15.11.2007г по гр. д. № 632/2007г г. на Окръжен съд гр. В., с която е обезсилено решение №1277от 20.03. 2007г по гр. д. № 1566/ 2004г г . на Великотърновски районен съд като постановено по недопустимо изменен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. След като е обезсилил първоинстанционното решение, въззивният съд е върнал делото на първа инстанция за разглеждане на иска според първоначално заявеното с исковата молба .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно. Окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение ,като е приел наведени допълнително обстоятелствени уточнения за недопустимо предявена нова искова претенция .
Ответникът по касация М. А. Ч. и третото лице помагач „Б”АД не са заявили становище
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК(отм) вр. §2 ал.3 от ГПК , от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е основателна .
За да обезсили като недопустимо постановеното от Великотърновски районен съд решение ,с което е бил уважен иска на ЗПАД „Д” с правно основание чл. 108 от ЗС и ответникът М. А. Ч. е осъден да предаде владението върху лек автомобил , въззивният съд е приел за недопустимо въведено в процеса правното основание , на което искът за собственост е уважен.
Решението е постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила . При предявяването на иска ЗПАД „Д” е изложил обстоятелства, при които се претендира ревандикация на спорния автомобил заедно с тезата , че след като е заплатил на лизингодателя застрахователната стойност на откраднатия лек автомолил по застраховката „пълно каско”, застрахователят е станал собственик на същия по силата на закона , предвид чл.402 ал.1 от ТЗ (отм). Без да се изменя петитума,т.е искането ответникът да върне вещ, която държи без основание , с молба от 10.11.2006г ищецът е изтъкнал допълнително едно съществено обстоятелство. Лизингодателят и собственик на процесния автомобил „Б”АД го е упълномощил да договаря със себе си при формалното прехвърляне на собствеността за случай, при който откраднатият автомобил бива открит след заплащането на застрахователното обезщетение. На това основание е приложен и договор за прехвърляне на собствеността между третото лице и ищеца , сключен и заверен нотариално на 06.04.2006г , т.е след завеждането на исковата молба.
При горните обстоятелства видно се касае за настъпил след завеждането на исковата молба факт ,който е от значение за претендираната активна легитимация . Тезата на ищеца , че е собственик „по силата на закона”,не го е поставила в процесуална невъзможност да наведе обстоятелствата , на които основава иска си в случай на сложен фактически състав , от който не всички юридически факти са посочени като настъпили в обстоятелственото изложение по първоначалната искова молба . В този случай се касае за отстраняване на недостатък по смисъла на чл. 98б. „г” от ГПК (отм) в хода на процеса, по инициатива на самия ищец,вместо на съда при служебна проверка по редовността на исковата молба. Недостатъкът на първоначалната искова молба се е изразявал в това, че вместо фактическо основание за претендираното право в реда на необходимото обстоятелствено изложение , се цитира законова норма и се развират правно- юридически съображения. Отстранено по тази начин ,непълното обстоятелствено изложение не е злепоставило защитата на ответника и неправилно е квалифицирано от въззивния съд като изменение на иска .
Поради това изводите на Великотърновски окръжен съд по отношение на допустимостта на съдебния процес в предметните предели , очертани на първа инстанция , са в съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 98 ,чл. 116 и чл. 209 ал.1 от ГПК. Изложеното дава основание да се приеме ,че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал соченото от касатора нарушение по чл. 218б б. “в” от ГПК , с оглед на което и на основание чл. 218ж ал.1 от ГПК (отм) обжалваното решение следва да бъде отменено . Като се е десезирал след обезсилване на решението, въззивният съд е лишил старните от предвидената в закона инстанция по същество, предвид на което делото следва да бъде върнато на същия съд за разглеждане от друг състав .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение въззивно решение №441 от 15.11.2007г по гр. д. № 632/2007г г. на Окръжен съд гр. В.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд гр. В. за ново разглеждане от друг състав .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: