5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 222
София, 16.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 708/2012 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. П. от [населено място] срещу решение № 236 от 16.02.2012 г. по т. д. № 2739/2011 г. на Софийски апелативен съд.
С определение № 493 от 03.07.2013 г. по настоящото дело посоченото решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-15 състав решение № 815 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 4665/2010 г. за отхвърляне на предявения от касатора П. И. П. срещу ответниците В. С. С. от [населено място] и Б. Д. С.-П. от [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействително по отношение на ищеца джирото от 05.03.2010 г., с което първата ответница е прехвърлила на втората ответница 2 409 бр. поименни акции, съставляващи част от капитала на [фирма], [населено място].
К. поддържа, че в посочената част въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на съда, че сключеният между него и ответницата В. С. С. договор за покупко-продажба на акции от 11.02.2010 г. не може да има характер на предварителен договор, като застъпва становище, че поетото с него задължение е за прехвърляне на акциите чрез джиро, което поражда за купувача правото да иска обявяването на този договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, придавайки му качеството „кредитор” по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Отказът на решаващия състав да му признае такова качество е определен от касатора като незаконосъобразен и противоречащ на трайната съдебна практика.
Като значим за конкретното дело и обуславящ допускането на касационния контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е приет въпросът: Може ли продажбата на поименни налични акции да бъде предмет на предварителен договор и същият да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД; Замества ли съдебното решение по този иск джирото на акциите.
Ответниците по касация – В. С. С. от [населено място] и Б. Д. С.-П. от [населено място] – молят за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 24.07.2012 г. и в писмена защита, депозирана в съдебно заседание.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. И. П. срещу В. С. С. от [населено място] и Б. Д. С.-П. от [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействително по отношение на ищеца джиро от 05.03.2010 г., с което първата ответница е прехвърлила на втората ответница 2 409 бр. обикновени налични акции, съставляващи част от капитала на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че същият е неоснователен. От една страна, като напълно достатъчно основание за отхвърляне на този иск решаващият състав е посочил начина, по който е формулиран петитумът на исковата молба – за обявяване недействителността на джирото от 05.03.2010 г., с което е извършено прехвърлянето на процесните акции, а не за обявяване недействителността на сключения между ответниците договор за продажба на същите акции. В тази връзка съдебният състав е счел, че предпоставките по чл. 135 ЗЗД биха могли да са налице само по отношение на договора, защото именно той обективира постигнато между страните съгласие по съществените елементи на сделката, но не и по отношение на джирото, като едностранна сделка, която обективира единствено транслативния ефект на сключеното между страните съглашение и е само способ за прехвърляне на акциите.
Като самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията по чл. 135 ЗЗД съдът е посочил и това, че ищецът не притежава качеството на кредитор, тъй като правоотношението, на което той се позовава, има невъзможен предмет, доколкото с предварителния договор страните поемат задължение за сключване на окончателен договор, докато в случая се касае за поето задължение за джиросване на продадените с договора акции, т. е. поето е задължение за едностранна сделка – извършване на едностранно волеизявление на джиранта, изпълнението на което зависи единствено от волята на джиранта и за да бъде тя валидна, не е необходимо съгласие или действие от джиратаря. Именно поради това, че договорът за прехвърляне на акции поражда само облигационни последици, е прието, че същият не може да бъде предварителен и не обосновава качеството на ищеца като кредитор с правата по чл. 135 ЗЗД.
По въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване, настоящият състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ТЗ, прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро. Джирото обаче не е елемент от фактически състав на договора за продажба на акции, а е действие, което има отношение към транслативния му ефект. Както всеки договор за продажба, така и договорът за продажба на поименни налични акции се сключва с постигането на съгласие по съществените условия на сделката – предмет и цена, като за същия законодателят не е предвидил изискване за спазването на определена форма за действителност. От момента на постигане на съгласие настъпва окончателната облигационна обвързаност на страните – за прехвърляне на акциите и съответно за плащането им. Джирото представлява само изрично установен в закона специален способ за прехвърлянето на поименните акции, необходимостта от който е продиктувана от спецификата им на ценни книги на заповед. Следователно, при постигнато съгласие по съществените условия на договора за продажба на поименни акции, този договор има характер на окончателен, а не на предварителен. Поради това, по отношение на него е неприложим предвиденият в чл. 19, ал. 3 ЗЗД ред, при който липсващата воля на страните за сключване на договора, т. е. за постигане на облигационна обвързаност, се замества от съда. Доколкото прехвърлянето на акциите чрез джиро представлява правно действие, което е последващо спрямо договора за продажбата им и е относимо единствено към транслативния му ефект, същото не може да бъде предмет на такава претенция. Освен това, съгласно действащата правна уредба конститутивният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е приложим единствено за договорите, но не и за едностранните сделки, каквато сделка по своята същност представлява джирото.
От изложените съображения следва, че: Продажбата на поименни налични акции не може да бъде предмет на предварителен договор; Такъв договор не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с решение, което да замести джирото на акциите.
При този отговор на обусловилия допускането на касационното обжалване въпрос, постановеното от въззивния съд решение е правилно.
Изцяло следва да бъде споделен изводът на решаващия състав, че сключеният на 11.02.2010 г. договор за покупко-продажба на поименни акции между П. И. П. и В. С. С. няма характер на „предварителен” по смисъла на чл. 19 ЗЗД. С постигането на съгласие относно съществените условия на сделката – предмет и цена, за страните по нея е настъпила окончателна облигационна обвързаност. С оглед на това, за ищеца не съществува право да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и следователно същият няма качеството на кредитор с непарично вземане, което го лишава съответно и от правната възможност за обезпечаването на това вземане по реда на чл. 135 ЗЗД. Липсата на изискуемо вземане е достатъчно основание за отхвърляне на така предявения иск, без да е необходимо обсъждането на останалите предпоставки за основателността му.
Отделно от изложеното, като законосъобразно следва да се прецени и становището на въззивната инстанция, че искът е неоснователен и на формално основание, доколкото искането на ищеца не е за обявяване недействителността на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на акции от 05.03.2010 г., с който именно е създадена облигационната обвързаност между тях за прехвърляне на акциите и за плащане на цената им, а за обявяване недействителността на джирото от 05.03.2010 г., представляващо само способ за прехвърляне на продадените акции, чрез който се осъществява транслативния ефект на договора за продажба.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът-ищец следва да заплита на ответницата Б. Д. С.-П. от [населено място] разноски за касационното производство в размер на 4 700 лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, включващи адвокатско възнаграждение за фазата по допускане на касационното обжалване и за разглеждането на касационната жалба по същество, чието заплащане в брой е удостоверено в приложените два договора за правна защита и съдействие – № 0499466 от 02.07.2012 г. и № 0370559 от 05.09.2013 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 236 от 16.02.2012 г. по т. д. № 2739/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-15 състав решение № 815 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 4665/2010 г. за отхвърляне на предявения от П. И. П. срещу В. С. С. от [населено място] и Б. Д. С.-П. от [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействително по отношение на ищеца джирото от 05.03.2010 г., с което В. С. С. е прехвърлила на Б. Д. С.-П. 2 409 бр. поименни акции, съставляващи част от капитала на [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА П. И. П. от [населено място], съдебен адрес: [улица] да заплати на Б. Д. С.-П. от [населено място], [улица], ет. 3 направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 4 700 (четири хиляди и седемстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: