1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 25.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №1291/2018 г.
Производството е образувано по частна жалба вх. №718 от 22.01.2018 г. на Б. Л. М. срещу определение №20 от 11.01.2018 г. по гр. дело № 4454/2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата му с вх.№10568/04.10.2017 г., с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение в частта за разноските на определение № 289/25.09.2017 г., постановено по гр. дело № 4454/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответниците В. П. Н. и З. Н. Д.-Н. не са представили отговор на частната жалба в законоустановения срок.
Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В обжалваното определение №20 от 11.01.2018 г. по гр. дело № 4454/2014 г., Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, е приел, че по делото е представен договор за правна помощ и съдействие Р. 1218-07/19.06.2014 г., сключен между ответниците по молбата и Адвокатско дружество „А. и партньори“ за правна защита и процесуално представителство пред ВКС по искане за отмяна на решение от 24.04.2014 г. на СГС. В договора е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 720 лв. в брой на касата, че дружеството се представлява от управляващия съдружник В. В., изпълнението е възложено на В. В., Е. С. и Г. В.. Приема се, че в писмения договор с Адвокатско дружество „А. и партньори“ е отразено заплащане в брой на касата на уговореното адвокатско възнаграждение, като според ВКС договорът е редовно сключен и съдържа подписите на ответниците по молбата като доверители, а не на техен представител, макар в бланката да е оформена такава графа, както и от адвокат В. В. като представляващ довереника. Към договора е представено пълномощно от 19.06.2014 г., с което ответниците по молбата са упълномощили с представителни процесуални права адвокат В. В. и други пълномощници. С пълномощно от 21.01.2015 г. адвокат В. В. е преупълномощил адвокат А. К.. Върховният касационен съд, позовавайки се на чл. 20 ЗЗД, който задължава съда да тълкува текста на договора като търси действителната обща воля на страните, приема, че от цялото съдържание на договора, въпреки пропуска да бъде изписана думата „преупълномощава“, несъмнено следва да бъде извлечено това действително негово съдържание. Върховният касационен съд е приел, че при извършеното преупълномощаване изискванията на закона са спазени, в частност – чл. 70 ЗА, който предвижда, че за защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството, управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници, а доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество. Посочено е в обжалваното определение, че не са изпълнени изискванията на чл. 148, ал. 2 ЗА, който изисква в пълномощното да бъде вписан личният номер на адвоката, а в пълномощното за преупълномощаване на адвокат А. К. той липсва, но се приема, че съдържащите се в пълномощното други данни позволяват безпроблемната й идентификация. Сочи се, че защитата на молителя не е възразила срещу преупълномощаването й, като е отбелязано още, че пълномощното, с което е упълномощена адвокат М. Т. също не съдържа личния й номер. ВКС е приел за неоснователно възражението, че доказателствата за разноски са представени след приключване на съдебното заседание, тъй като това е станало непосредствено след подаване на отговора на молбата за отмяна като приложение към молба вх. № 1026130 от 24.06.2014 г., като изрично е отбелязано, че непредставянето на списък за разноски според т.8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК не е основание такива да не се присъдят. Приема се също така, че възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение е преклудирано, тъй като се съдържа едва в молбата, предмет на отменителното производство.
Правилно е прието в обжалваното определение, че са налице основанията за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. за процесуално представителство, осъществено от адвокат А. К., като доказателствата за извършени разноски са представени след подаване на отговора на молбата за отмяна като приложение към молба вх. № 1026130 от 24.06.2014 г. Налице е писмен договор с Адвокатско дружество „А. и партньори“, в който е отразено заплащане в брой на касата на дружеството на уговореното адвокатско възнаграждение, договорът е редовно сключен и съдържа подписите на ответниците по молбата като доверители и на адвокат В. В. като представляващ довереника, представено е и пълномощно от 19.06.2014 г., с което ответниците по молбата са упълномощили с представителни процесуални права адвокат В. В. и други пълномощници, а с пълномощно от 21.01.2015 г. адвокат В. В. е преупълномощил адвокат А. К., което преупълномощаване, въпреки липсващата дума „преупълномощава“, може да се изведе по тълкувателен път съобразно цялостното съдържание на договора. Правно ирелевантно е обстоятелството, че в пълномощното за преупълномощаване на адвокат А. К. липсва личният номер на адвоката, тъй като съдържащите се в пълномощното други данни позволяват нейната идентификация.
Ето защо настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВКС следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №20 от 11.01.2018 г. по гр. дело № 4454/2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.