Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
София, 23.03.2009г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря Р.Иванова
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1215/2008 година
Производство по реда на чл. 218а, б.”а” ГПК(отм).
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. В. чрез пълномощникът им адв. Е против решение №307 от 17.10.2007г по гр.д. № 1272/2006г на Софийски окръжен съд , с което е отменено решение от 18.09.2006г по гр. д. № 35/2005г. на Самоковски районен съд . По същество е бил уважен предявения срещу касатора и други наследници на Н. З. Д. иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ ,че една част от 600 кв.м. възстановен на ответниците земелски имот в реални граници ,е попадала в границите на имот , бивша собственост на ищцовата наследодателка М до 1958г .
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението при отменителни основания по чл. 218б, б. ”в” от ГПК. Неправилно ,според касатора ,искът е приет за доказан. Писмените доказателства , които са обсъждани , касаят друг имот , въззивният съд е изградил необосновани изводи във връзка с идентичността и реалното местоположение на ливадите, безспорно притежавани от наследодатите на двете страни в съседство.
Ответниците по касационната жалба Е. К. Б. ,К. М. З.,С. К. З. ,Г. К. З. и С. К. Б. са заявили становище , с което оспорват наличието на отменителни основания
Върховен касационен съд ,състав на трето гражданско отделение , разгледа жалбата и провери решението ,чиято отмяна се иска ,с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж от ГПК .
Касационната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е основателна .
При вече приключило в полза на двете страни реституционно производство по възстановяване на заявените като собственост на наследодателите им бивши ливади , в съществуващи / възстановими реални граници , тезата на ищцовата страна е ,че имот на наследодателката им М. И. З. в м. „Б” не им е възстановен в старите си граници до кооперирането , а отчасти в други такива под № 0* по КВС на землище с. Г., като една площ от 600 кв.м.попада във възстановения на ответниците имот № 0* по КВС. Тъй като преди внасянето на имотите в ТКЗС спорната площ е била част от имот на ищцовата наследодателка М, а не част от съседния (тогава и сега) имот на Н. З. Д. , предявеният от касаторите иск е почерпан от правното основание на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
За да уважи този иск, въззивният Софийски окръжен съд е приел целият възстановен на ищците имот от 1009 кв.м. да съществува в старите си реални граници ,различни от тези по решението на ПК Самоков и издадената скица. За спорната част от 600 кв.м., възстановена понастоящем като част от имот № 0* на наследодателя на ответниците, е прието същата да е била част собствения на М. З. имот от 1,0 дка преди кооперирането, предвид съдебна делба от 1955г и протокол за въвод във владение .
Решението е неправилно ,тъй като са игнорирани релевантни за изхода на спора обстоятелства и същото е необосновано що се отнася до извода ,че претендираните права са доказани . Фактическите изводи ,доколкото въобще са направени от въззивния съд, не намират опора в събраните по делото доказателства. По спор за материално право по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ , при който спорен предмет се явява някогашното местоположение на реституиран земеделски имот, при признати за възстановяване права и положително приключило за двете страни производство с нанасяне на реалните граници в КВС по скица , решението следва да е от значение за това в чие лице ще се възстанови конкратна площ ,респ. с оглед обезщетението за нея ,ако съответния план или карта е вече одобрена . Лишена от това значение е искова претенция , при която се изхожда от съобразена при възстановяването площ, граници и местонахождение ,за да се оспорва формата на имота по издадената скица и се цели опознаване на правото в други граници. Ако и да е допустим , искът е останал недоказан . От постановените в полза на двете страни положителни решения на ПК Самоков ,за имот пл. № 0* на ответниците и имот №026017 на ищците , извод за реално съществуващи стари граници, въобще не може да бъде направен за конкретната местност. Не се и твърди старите граници да съществуват материализирани на място. Липсвали са , а и не се доказват предпоставките на чл. 18б ал.1 от ППЗСПЗЗ. За местността „Б”,землище с. Г.,безспорно няма кадастрален , земеустройствен или друг план по смисъла на тази разпоредба от преди образуването на ТКЗС. Поради това и както изрично предписва чл. 18б ал.2 от ППЗСПЗЗ , възстановяване в реални граници се допуска след уточняване при условията на втората алинея – имотите се разполагат на картата , като се запазват тяхната площ и местоположение съгласно решението на ОСЗГ , но „ без да се спазва предишната им форма”. Редът за защита в тези случаи е административен.
На следващо място ,доказването на заявената по исков ред „предишна форма” на ливадата по документи за собственост от 1955г не е и не може да се приеме за успешно проведено поради това ,че двама ищцови свидетели са посочили определени точки от терена при огледа на място . Нито писмените доказателства , нито заключението на вещото лице обосновават приетото от Софийски окръжен съд местоположение, а гласните доказателства не обективират никакво твърдение в тази насока извън обсъденото по- горе посочване . Съдът е приел от заключението на вещото лице инж. Д да е видно ,че имот 026018, възстановен на ответниците , „се засяга” от имот №026047(на трети лица ) и имот №026017(на ищите),но това не е относима към спора фактическа констатация и същата не обективира извод в подкрепа на ищцовите твърдения ,а само ги илюстрира . Самото заключение отразява графически (по използвания от вещото лице метод,чрезGPS координати)кои точки са посочили разпитаните при огледа свидетели М. и Ш. В обжалваното решение липсва кредитиране на тези показания във връзка с показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели Б. и С. , а липсва и основание за подобно кредитиране , доколкото никой от разпитаните при огледа на място лица не е свидетелствал за факти, свързани с гранични ориентири за двата имота , запазени до сега. Съединявайки посочените при огледа точки с технически метод , вещото лице е дал очертанията , претендирани от ищците(площ между цифрите 1,2,3,4), но като не е съобразил разликата между посочване и свидетелство за факт , въззивния съд е изградил изводите си необосновано , без опора в достоверността.
По въпроса за старото местоположение на ищцовия имот , в рамките на спора за право върху част от него, следва да се направи извод , че заявеното с иска местоположение не е установено. При липса не само на преки , но и на достатъчно косвени доказателства по отношение на конкретните фактически характеристики на процесния имот ,които да обосноват извод за точното му местоположение към датата на включването му в ТКЗС, искът не следва да се приема за доказан, при това в площи , които не кореспондират дори с изчертаното и изчислено от вещото лице инж. Дудев „застъпване”,изтъкнато като решаващ мотив в обжалваното решение . Липсва факт, който да обоснове пряк извод как е била разположена ливадата на М. З. към 1955по представените документи за собственост и до внасянето й в ТКЗС – дали е била във формата, изчертана от вещото лице на приложената скица (неподписана)или е била в една част засегната от пътя ,както безпротиворечиво заявяват доведените от двете страни свидетели Б. и С. Единствените положителни данни за старото местоположение спрямо установим ориентир – т.е спрямо съществуващ път , който е бил разширен с около 4 метра (Св. Спасов) ,се съдържат в показанията на тези двама свидетели ,а те не подкрепят ищцовата теза .
Това налага обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго от настоящата инстанция, включително по отношение на необжалвалите другари на ответника в производството. При решаване на спора по същество от настоящата инстанция приложение намира правилото на чл. 206 ал.2 от ГПК (отм) . На основание чл. 218ж ал.1 от ГПК решението на въззивния съд следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго по същество на спора . Като неоснователен и недоказан , искът с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ следва да бъде отхвърлен .
На ответника Г. Б. В. следва да се присъдят разноски за всички инстанции ,с оглед изхода на спора .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
Отменява решение №307 от 17.10.2007г по гр.д. № 1272/2006г на Софийски окръжен и вместо него постановява :
О. иска , предявен от Е. К. Б. ,К. М. З., Г. Б. В. , С. К. З., Г. К. З. и С. К. Б. ,като наследници на М. И. З. , б.ж на с. М., Софийска област , за признаване на установено по отношение на Г. Б. В. , Е. Б. С. и Т. Б. К. , че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г наследодателката им М. И. З. е била собственик на 600 кв.м. от ливада с обща площ 1009,0 кв.м. в м. „Б”,при граници и съседи на спорната площ: от юг М. З. (останалата част от имота), от изток- П. А. Ш. , от запад – общинска мера , от север- Н. З. Д. .
Осъжда Е. К. Б. ,К. М. З., Г. Б. В. , С. К. З., Г. К. З. и С. К. Б. да заплатят на Г. Б. В. сумата 307,50 лева разноски за всички инстанции .
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове : 1.
2.