3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№223
София.17.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2050/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Г. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 521 от 17.03.2015 г. по в.гр.д. № 3909/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 16186 от 11.089.2014 г. по гр.д. № 5185/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-16 състав в частта за отхвърляне на предявения срещу ЗД [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 17 800 лв. до 65 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че присъденото обезщетение в размер на 17 800 лв., формиращо заедно с извънсъдебно заплатените от застрахователя суми в размер на 35 000 лв., общо обезщетение в размер на 52 800 лв., е значително занижено спрямо действителните, подлежащи на репариране неимуществени вреди и не отговаря на критерия за справедливост. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи предявения иск още за сумата 47 200 лв., или общо за 65 000 лв., ведно със законната лихва от увреждането и разноски за инстанционното разглеждане на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на материалноправния въпрос относно критериите за справедливо определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съгл. чл.52 ЗЗД, както и на процесуалноправни въпроси, свързани със задълженията на въззивния съд при осъществяване на възложената му правораздавателна дейност по съществото на спора и съответно със съдържанието на решението и мотивите към него. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: ППВС № 4/1968 г. и на задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация – ЗД [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по спора, е приел за установено наличие на валидно застраховане на гражданската отговорност на виновния за произшествието водач, в резултат на което за ищеца за настъпили вреди, както осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45 ЗЗД, при съобразяване на влязлото в сила решение по НАХД № 12639/2010 г. на СРС, 98 състав.
По отношение вида и характера на причинените на ищеца травматични увреждания, решаващият съд е възприел заключението на комплексната медицинска експертиза, при преценка и на представената по делото медицинска документация, според които следствие на ПТП на ищеца са причинени: съчетана травма – черепно мозъчна, лицево-челюстна, гръдна травма и травма на опорно-двигателния апарат. Проведено е лечение в спешна неврохирургия, оперативно лечение по отношение на десностранния пневмоторакс и двустранна метална остеосинтеза на долната челюст, както и повторно оперативно лечение. Направени са констатации за продължителността на възстановителния период и неблагоприятните последици за ищеца от получените увреждания.
При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съдебен състав е извел извод за правилност на първоинстанционния съдебен акт, постановен при съобразяване на всички фактори, оказващи влияние върху размера на обезщетението, както и при съобразяване на доброволно извършеното плащане от страна на застрахователя в размер на 35 000 лв.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото по поставения от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който е значим за изхода на делото. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос с предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Останалите правни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд за преценка на доказателствата по делото и излагане на собствени мотиви по спорното материално право, в случая са относими към поддържаното основание за касиране по чл.281, т.3, предл.2 от ГПК.
Предвид недължимостта на държавна такса от касатора, след обявяване на определението, делото следва да се докладва за насрочване в публично съдебно заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 521 от 17.03.2015 г. по в.гр.д. № 3909/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав.
След обявяване на определението, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: