Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр. София, 18.03.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Иванова
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 471/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм) вр. §2 ал.3 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ИА „В”,понастоящем И. а. „С” към Министерство на отбраната, срещу въззивно решение №508 от 13.11.2007г по гр. д. № 732/2006г г. на Благоевградски окръжен съд в частта , с което е оставено в сила решение №227а от 08.05-2006г по гр. д. № 192/ 2005г. на Районен съд гр. Г. за разпределение на ползване на съсобствено помещение от 313,61 кв.м. ,находящо на партерния етаж на триетажна сграда ,между съсобствениците – от една страна ищците , обезщетени правоимащи, наследници на М. Ш. С. и от друга Министерство на отбраната, стопанисващо имотите си чрез ИА „ В. клубове и информация „ ,чиито правоприемник е касатора ИА„ С. дейности”. В обжалваната част е допуснато разпределение на ползването чрез предоставяне на едно от обособените с търговска цел помещения, съобразно единствения предложен вариант ,при който не са необходими преустройства . В останалата част ,по отхвърления над размера от 2945лв иск за обезщетение и в частта , с която е потвърдено присъждането му , решението на Благоевградски окръжен съд е влязло в сила като необжалваемо .
В касационната жалба се съдържа искане за отмяна на решението поради неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Касаторът изтъква ,че недопустимо искът за разпределение е бил съединен с друг петиторен иск. В тази част, за обезщетението , решението се е оказало необжалваемо пред ВКС , но доказателства ,представени и събрани с оглед единия спорен предмет , са коментирани във връзка с другия – по съдебната администрация на спорното разпределение. На следващо място се изтъква , че не е съобразено търговското предназначение на част от имота понастоящем. Разпределението е следвало да се допусне така,че неизползваемата за търговски цели площ също да е съответно разпределена .
Ответниците в касационното производство,чрез процесуалния си предсатвител адв. Е, оспорват касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Съображения са развити в писмена защита .
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
При безспорно установена легитимация на участващите в производството по чл. 32 ал.2 от ЗС лица и съсобственост , възникнала след обезщетение по реституция с 35,88/350 ид. част от процесния държавен имот в полза на ищците , спорна е законосъобразността на възприетото разпределение с оглед предложените от вещите лица два варианта . Имотът представлява бивша военна столова,която не се използва по предначначение и се отдава под наем от МО на части , макар предназначението на обекта да не е променяно съгласно техническите и архитектурни изисквания . По заключението на вещото лице В. е предложено ищците да ползват реално едно обособено помещение с площ от 39,22 кв. (застроена площ 33,75 кв.м.),обозначено под №1 на приложена скица Допусната по молба на МО разширена експертиза е потвърдила ,че при констатираното фактическо положение това е единствено възможен вариант без преустройство ,но е предложила и друг такъв – обособяване на още едно магазинно помещение с полезна площ 32,8 кв.м. , същият е технически възможен след преустройство (с описани по обем СМР ) . Предвид обсотятелството ,че при това преустройство се променя функционално предназначението и не е допустимо съдът да го предписва , е възприет първия вариант, като единствено възможен .
Решението е правилно и законосъобразно, не са нарушени съществени процесуални правила при неговото постановяване . Обстоятелството, че в необжалваната част съдилищата са се произнасяли по основателността на петиторен иск за обезщетение и е прието такъв иск да бъде разгледан в същото производство , не е основание за отмяна на решението в обжалваната част поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила ,тъй като допълнително включения според предмет не е довел до недопустимост на процеса за разпределение на ползването, нито до опорочаване на изводите на съда въз основа на събраните доказателства . При безспорно изяснените между страните обстоятелства във връзка с реалното състояние и технически характеристики на обекта“ военна столова”, правилно е възприет предложения вариант,който не е свързан с преустройства . Неоснователен са доводите , че водещо съображение в случая ,при разпределение на ползватето , е „икономическият интерес”, разбиран от защитата на касатора веднъж като възможност да извлича всички ползи от имота при игнориране правата на съсобствениците физически лица , а втори път като запазване за досегашния, единствен ползувател на съществуващите,пригодени за търговска цел помещения от към улицата, за сметка на съдебно предписание другият съсобственик да получаи в разпределение нещо , което подлежи на изграждане след преустройство. Като е дал приоритетно значение на правото на всеки съсобственик да си служи със съсобствената вещ според нейното предназначение, а и според реалното й състояние, въззивният съд е съобразил закона и е приложил точно смисъла на чл. 31 ал.1 от ЗС при така установените по делото обстоятелства. Това ,че не всички площи са били равностойни от гледна точка на стопанската полза ,която са осигурявали до сега , не обосновава довода на касатора за облагодетелстване на ищците при разпределението. Реалната площ на помещението , което се разпределя на ответниците по касация , приблизително съответства на правата им в процентно отношение като квота в съсобствеността и при разрешаването на спорните отношения въззивният съд не извършил недопустима съдебна администрация , възприемайки единствено възможният вариант на разпределение без преустройство. Възприемане на вариант , при който единият съсобственик да получи в разпределение помещение , което не съществува , ще накърни правата му да си служи с общата вещ– това именно е съобразил въззивният съд и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила .
Ответниците в касационното производство са претендирали разноски , но не са представили документ , който да ги обоснове и докаже .
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №508 от 13.11.2007г по гр. д. № 732/2006г г. на Благоевградски окръжен съд в частта , с което е оставено в сила решение №227а от 08.05-2006г по гр. д. № 192/ 2005г. на Районен съд гр. Г. за разпределение на ползване на основание чл. 32 ал.2 от ЗС.
В останалата част решението на Благоевградски окръжен съд е влязло в сила .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: