6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
гр. София, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 3047/2019 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).
Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител В. Й., рег. № 721, с район на действие Окръжен съд – Враца срещу решение от 27.03.2019 г. по дисциплинарно дело № 22/2018 г. на състав на Дисциплинарната комисия (ДК) на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ – „лишаване от правоспособност за срок от две години“.
В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Порокът на решението, обуславящ неговата недопустимост, се поддържа по аргумент за постановяването му от незаконен състав. Сочи се, че жалбоподателят е направил искане за отвод, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, на председателя на дисциплинарния състав В. Г., който не е приет. Искането се основава на факта, че дисциплинарно привлеченото лице е подало сигнал срещу председателя на състава, тъй като той, в дейността си на ЧСИ, е прилагал неправилно ЗЧСИ и тарифата за такси и разноски към закона. Недопустимостта на обжалваното решение се свързва и с довод за допуснато при разглеждане на делото от дисциплинарния състав нарушение на процесуалните правила, изразяващо в пропуск на страната да бъдат изпратени книжата по чл. 131 ГПК, за отговор на внесените от Съвета на камарата и министъра на правосъдието искания за образуване на дисциплинарно производство.
Ответниците по жалба – министър на правосъдието и Съвет на камарата на частните съдебни изпълнители, чрез техните процесуални представители оспорват жалбата. Считат атакуваното решение за допустимо, правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде оставено в сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния касационен съд (ВКС), от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
По съществото й, ВКС, състав на трето гражданско отделение, като съобрази въведените с нея оплаквания и провери атакуваното решение намира следното:
Производството по дисциплинарно дело № 22/2018 г. на ДК на КЧСИ е образувано на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ по искане на министъра на правосъдието и Съвета на камарата за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ В. Й., рег. № 721 и район на действие Окръжен съд – Враца за допуснати нарушения в производството по изпълнително дело № 705/2016 г. по описа на същия ЧСИ.
Действията, за които ЧСИ е привлечен да отговаря дисциплинарно се изразяват в следното:
– в нарушение на чл. 428, ал. 1, изр. 1 ГПК, ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение преди изтичане на двуседмичния срок за доброволно изпълнение, като превежда на взискателя постъпилата сума от наложен запор върху сметките на длъжника в срока за доброволно изпълнение; разпределението на постъпилата сума не е извършено по реда на ГПК и не е предявено съобразно изискванията на чл. 462 ГПК; не са спазени изискванията на чл. 418, ал. 5 ГПК за незабавно изпращане до съда на копие от поканата за доброволно изпълнение; разпоредителните действия на ЧСИ не са оформени в съответните актове – не е издадено изрично разпореждане за налагане на възбрана, както и за насрочване на опис и публична продан или за отмяна на опис, липсва акт на ЧСИ за спиране на изпълнението – разпореждане или постановление, както е посочено в съобщенията до страните; в нарушение на чл. 433, ал. 3 ГПК, вдига наложените обезпечителни мерки преди влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнението; прекратяването на изпълнението не е отбелязано на изпълнителния лист; книжата по делото не се подреждат последователно по реда на постъпването или съставянето им, съобразно изискванията на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, което е видно от съпоставяне на входящите/изходящи номера на книжата и съответния номер на лист по делото – по искането на министъра на правосъдието и
– нарушения на чл. 6, т. 3 и т. 5 от Устава на КЧСИ, както и на чл. чл. 33-35 от Етичния кодекс на ЧСИ, изразяващи се в това, че ЧСИ В. Й. не оказва съдействие, не предоставя изискваната от него информация, копия на документи и дела, и не дава сведения за дейността си на органите на КЧСИ, не оказва съдействие и не подпомага работата на Комисията по правни въпроси и контрол към КЧСИ, не изпълнява решенията на Съвета на КЧСИ – по решението на Съвета на камарата,
В искането на председателя на Съвета на камарата за образуване на дисциплинарно дело срещу ЧСИ Й. освен горните нарушения се сочат и такива по чл. 428, ал. 1 ГПК, тъй като ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение въпреки, че срокът за доброволно изпълнение не е изтекъл; по чл.455, ал. 2 ГПК, защото ЧСИ е изплатил събрани суми от длъжника без да са отпаднали законовите пречки за това, а именно да не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, даден на длъжника, както и по чл. 460 и чл. 462, ал. 2 ГПК, поради това, че ЧСИ не е изготвил и не е предявил на страните разпределение по делото, въпреки, че са бил налице основания за това.
С решението си от 27.03.2019 г. ДК на КЧСИ е приела за основателни преимуществената част от твърденията по искането на министъра на правосъдието по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, както и това по т. 4а от искането на председателя на Съвета на камарата за извършени нарушения от ЧСИ В. Й. по образуване и движение на изп. д. № 705/2016 г. по описа на същия съдебен изпълнител. Установено е, че въпреки направеното изрично искане, както от страна на министъра на правосъдието по повод на разпоредена от същия проверка, възложена и извършена от инспектор от Инспектората на министъра на правосъдието, така и от страна на Съвета на камарата, частният съдебен изпълнител не е представил заверени копия нито от цялото изпълнително дело, нито от конкретни книжа по него. Единствено са изпратени незаварени документи от това дело по електронна поща.
Според дисциплинарния състав заявените от министъра на правосъдието и Съвета на камарата факти и обстоятелства по образуването и движението на горното изпълнително дело несъмнено са се осъществили, а твърденията им за извършени в случая нарушения от ЧСИ Й. – за преимуществено основателни. Като неоснователни са определени доводите в искането на министъра на правосъдието единствено за това, че прекратяването на изпълнението не е отбелязано на изпълнителния лист и за твърдяното нарушение на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители – поради факта, че прекратяването на изпълнителното дело не е отбелязано на изпълнителния лист и че книжата по делото не са подредени последователно по реда на постъпването или съставянето им. Мотивирани са съображения, че аргумент в подкрепа на изискването за отбелязване на прекратяването на принудителното изпълнение върху самия изпълнителен лист се черпи само от добрата практика, но не намира опора в закона, нарушението на който е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител. По другото прието за неоснователно искане в обжалваното решение е изразено разбиране, че при липсата на представено в хода на проверката – извършвана от министъра на правосъдието и от Съвета на камарата, пълно заверено копие от процесното изпълнително дело, установяването дали ЧСИ е спазил по това изпълнение изискването на чл.16, ал. 4 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. не е възможно обективно, като само по себе си, това обстоятелство осъществява самостоятелно нарушение. За частично неоснователно е прието и твърдението в искането на министъра на правосъдието, че разпоредителните действия на ЧСИ не са оформени в съответните актове – в частност за налагане на възбрана на имот, опис и публична продан, доколкото е установено, че по делото е съставен документ, адресиран до съответната служба на АВп. за налагане на възбрана, респ. че насроченият опис не се е състоял и не е насрочвана публична продан, поради спиране на изпълнението.
Обжалваното решение обективира допустимо произнасяне на наказващия орган. Поддържаното оплакване от жалбоподателя за негова недопустимост, произтичаща от постановяването му от комисия с председател, срещу когото същият е подал сигнал за твърдяно неправилно приложение на разпоредби от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и така е възникнало основание за отвод, е неоснователно. Направата на основателен отвод на член на дисциплинарния състав, вкл. и председателя му, би представлявало съществено процесуално нарушение, което може да обуслови неправилност, но не и до недопустимост на неговото решение.
При постановяването на решението не са допуснати сочените съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на наказаното лице. Процесуалните изисквания към дисциплинарното производство, позволяващи на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да узнае за образуваното срещу него производство и да организира защита си, са спазени след като е изготвено и връчено уведомление по чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ от органа до частния съдебен изпълнител. Процесуалното правило на чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ е специално и намира приложение в случая, а не това по чл. 131 ГПК, доколкото е уредено в общия процесуален закон, поради което доводите за нарушение на последната разпоредба, са неоснователни. Изпълнена е и разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗЧСИ, като председателят на дисциплинарния състав е насрочил заседание и е поканил за участие частния съдебен изпълнител, наред с представител на Съвета на камарата и представител на министъра на правосъдието. Следва да се посочи, че нарушаването на правилата, осигуряващи правото на участие на частния съдебен изпълнител в тази фаза от дисциплинарното производство, не води до недопустимост, както поддържа жалбоподателят, а до неправилност на постановеното решение, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Такова обаче, както се посочи вече, не се установява да е извършено.
Неоснователно е и оплакването, че решаващият дисциплинарен състав е направил извод за нарушение на чл. 428, ал. 1, изр. 1 ГПК без да съобрази факта, че изпълнителното производство и процесните изпълнителни действия били извършени преди изменението на текста на въпросната норма с ДВ, бр. 86 от 2017 г. Както уредбата преди визираното изменение, така и уредбата след него разписва задължението на съдебния изпълнител да връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение и му дава двуседмичен срок да изпълни задължението си. Няма пречка едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се извършат изпълнителни действия по налагане на „запор“ или „възбрана“ върху длъжниково имущество, както в случая запор върху сметки на длъжника в търговска банка, но в срока за доброволно изпълнение последният може да упражни свои права – да възрази, да изпълни задължението и др., които в случая са ограничени. Ето защо преводът на постъпили по изпълнението суми в полза на взискателя следва да се извърши след изтичането на визирания по – горе срок, като се отчита интересът и на длъжника, и на кредитора.
Не може да се сподели и доводът в жалбата, че философията на закона не изисква във всички случаи когато събраната по изпълнителното дело сума не е достатъчна да удовлетвори всички взискатели, съдебният изпълнител да извършва формално разпределение. Разпоредбата на закона – чл. 460 ГПК, е ясна и недвусмислена.
Задължението за изпращане незабавно до съда на копие от съобщението по чл. 418, ал. 5 ГПК не е изпълнено от ЧСИ Й. и съставлява негово нарушение. Макар в процесуалния закон да няма легална дефиниция на понятието „незабавно“ е очевидно, че едноседмичният срок между връчването на длъжника на поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 ГПК, и изпратеното съобщение до районния съд, с което е уведомен за връчването и е приложено копие от тази покана (както твърди и самия жалбоподател), не осъществява съдържанието на този термин. Съдебният изпълнител е имал обективната възможност да предприеме действията по чл.418, ал. 5 ГПК още в деня на връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като се касае за формално изпълнение, което не отнема нито много време, нито изисква значителни усилия.
Не може да намери опора в закона оплакването в жалбата, че дори ЧСИ да е вдигнал служебно наложените обезпечителни мерки преди да е влязло в сила постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, това действие е без значение, тъй като дори и обжалвано постановлението следва да бъде потвърдено, предвид отреченото с влязло в сила решение съществуване на вземането на взискателя срещу длъжника, посочено в издадения изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК установява задължение за незабавни действия на ЧСИ по вдигане на обезпеченията, но поставя условие за стабилитет на съответния акт (постановление за прекратяване, респ. разпореждане за приключване).
Неоснователен е също доводът, че не установявали по делото извършени нарушения на чл. 6, т. 3 и т. 5 от Устава на КЧСИ, както и на чл. чл. 33-35 от Етичния кодекс на ЧСИ, изразяващи се в неоказване на съдействие от страна на ЧСИ В. Й. на лицата, които извършват проверката на дейността му и същият не предоставя изискваната от него информация за нуждите на проверката, като и не представя копия на документи и дела.
Това нарушение е конкретизирано от дисциплинарния състав като извършено по повод проверката за образуването и движението на изп. д. № 705/2016 г. по описа на ЧСИ В. Й..
От приложените по делото материали се установява, че действително лицата, които са били натоварени с извършване на проверката, не са получили необходимото съдействие от съдебния изпълнител, макар да са изисквали информация от него за процесното дело – чрез справка по образуването и движението му, вкл. да им се предостави заверено пълно копие от същото, това не е сторено, като само са изпратени произволна част от материалите – в незаверен препис и по ел. поща. Така ЧСИ Й. не е изпълнил задължението си по чл. 6, т. 3 от Устава на КЧСИ – за оказване на съдействие при извършването на професионални проверки от камарата, и по чл. 6, т. 5 от същия устав за предоставяне на сведения за осъществяваната дейност на органите на камарата. С това си поведение частният съдебен изпълнител е нарушил нормите на чл. 33 и чл. 34 от Етичния кодекс на ЧСИ, а неспазването на тези правила от членовете на Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България е основание за носене на дисциплинарна отговорност по глава IV от ЗЧСИ, съгласно §2 от ПРЗ на Етичния кодекс на ЧСИ. С последната разпоредба установените норми на професионалната етика са закрепени с изрична законова санкция и позволяват определянето на едно поведение като дисциплинарно нарушение, и обосноват налагането на дисциплинарно наказание. Несъмнено е при горните данни, че в случая извършеното от ЧСИ Й. нарушение на етичните норми осъществява дисциплинарно нарушение.
Основателно е единствено оплакването, че неправилно в обжалваното решение дисциплинарният състав е приел да липсва нарочен акт на ЧСИ за спиране на изпълнението, с оглед неговото задължение по чл. 434 ГПК.
Видно от данните по делото – съобщение от 14.10.2016 г. от Районен съд – Бяла Слатина по ч. гр. д. № 927/2016 г. с адресат ЧСИ В. Й., с приложен към него препис от определение за спиране по чл. 420 ГПК е, че върху хартиения му носител е положен ръкописен текст с дата 19.10.2016 г., съставляващ разпореждане на съдебния изпълнител за спиране на изпълнението, на основание чл. 432 ГПК.
Постановеното решение на дисциплинарния състав е законосъобразно и наложеното наказание е съответно на установените дисциплинарни нарушения, които са съществени. Съчетани с материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение – отречено със сила на пресъдено нещо вземане – тези нарушения са довели до тежки негативни последици за имуществената сфера на длъжника. Нарушенията са системни и сходни (напр. по дисциплинарни дела № № 11/2013 г. и 7/2018 г. се касае отново за изплащане на постъпили по изпълнението суми на взискателя преди връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника), а противоправното поведение на ЧСИ В. Й. по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела – устойчиво, за което свидетелства обремененото му дисциплинарно минало.Предходните наказания (различни по вид и размер, вкл. и предупреждение за временно лишаване от правоспособност), наложени на този съдебен изпълнител не са постигнали целта си да променят неговото поведение в посока спазване на закона. Напротив, същият не проявява никаква самокритичност към извършеното, а с поведението си цели да осуети извършването на назначената проверка по конкретното изпълнително дело. Съгласно нормата на чл. 53 от Устава на КЧСИ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като се спазва принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Съобразявайки тези релевантни критерии правилно в случая е наложено наказание „лишаване от правоспособност за срок от две години“ по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ.
Ето защо и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на дисциплинарния състав при КЧСИ следва да се остави в сила.
Съобразно изхода на спора предвид заявените искания за присъждане на разноски, на представляваните от юрисконсулти страни ще следва да се присъдят разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), в размер на по 100 лв. за всяка.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.03.2019 г. по дисциплинарно дело № 22/2018 г. на състав на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители.
ОСЪЖДА В. Г. Й. – ЧСИ с рег. № 721, с район на действие Окръжен съд – Враца да заплати на Министерство на правосъдието и на Камарата на частните съдебни изпълнители, сумата от по 100 (сто) лева на всеки един от тях – разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 23, т. 4 от НЗПП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.