О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София 11.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1920/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. С. П. от гр. С., приподписана от адв. К, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІV Г с-в, от 11.05.2009г. по в.гр.д. № 1166/2006г. с което е отменено решението на Софийски районен съд, 42 с-в, от 29.12.2005г. по гр.д. № 2886/2005г. в частта, с която е осъден Й. Д. С. , действащ като Е. „Р”, да заплати на Ф. С. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 1033,56 щатски долара, и вместо него с въззивното решение искът е отхвърлен. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която частично е уважена претенция на Ф. С. по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът по касация Й. Д. С. от гр. С., действащ като Е. „Р”, не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решени и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска за заплащане на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на сумата 1033,56 щатски долара, въззивният съд е приел, че от сключения между страните договор не произтича вземане в щатски долари. Договорената между страните цена на имота е в левовата равностойност на 19 140 щ.д. по фиксинга на БНБ за деня на разплащането. Съгласно р-л V, т. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че при забавено въвеждане в експлоатация или при неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, продавачът дължи неустойка в размер на 0,2 % върху преведената до момента сума от купувача за всеки ден забава, но за не повече от 30 дни. Фиксингът на тази чужда валута е използван само като средство за определяне размера на дължимото по договора вземане, уговорено в лева. Цената е била уговорена и изплатена в лева, като дължимата неустойка върху нея също е в лева. Страната по договора не може да претендира нещо различно от договореното, включително и относно монетата на плащане. Тъй като не е възникнало право за ищцата да получи сума в щатски долари, искът е неоснователен.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Ф. С. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за възможността да се присъди в лева претендираната в чуждестранна валута сума, който е решен от съда в противоречие с ТР № 2/1997г. ОСГК, ВКС, с което е прието, че когато искът е предявен в чуждестранна валута съдът следва да присъди сумата в български лева по фиксинга на БНБ в деня на падежа. Относно претенцията по чл. 79, ал. 1 ЗЗД излага съображения за неправилност на решението и постановяването му в противоречие с практика на ВКС, но не сочи такава практика.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос за възможността претендираната в чуждестранна валута сума да се присъди в лева, който е от значение за решаването на делото, тъй като обосновава решаващите изводи на съда за неоснователност на претенцията, и при решаването му не са съобразени указанията, дадени в ТР № 2/1997г. ОСГК, ВКС. В останалата част не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като относно претенцията по чл. 79, ал. 1 ЗЗД касаторът не е формулирал въпрос от значение за решаването на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІV Г с-в, от 11.05.2009г. по в.гр.д. № 1166/2006г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Указва на Ф. С. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 31,18 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: