О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 27.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1079/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” Е. , гр. Н. срещу решение № 55 от 07.07.2009 г. по в. т. д. № 120/2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 324 от 08.12.2008 г. по . д. № 261/2008 г. С първоинстанционното решение са уважени изцяло предявените от ЗК “Ж”, с. Ж. срещу “С” Е. , гр. Н. искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД съответно: за сумата 840 лв. – наем по договор от 21.05.2007 г. за периода от 11.06.2007 г. до 15.09.2007 г. и за сумата 2 100 лв. – обезщетение за ползване на предоставената вещ /12-тонно ремарке/ за периода от прекратяване на договора за наем – 16.09.2007 г. – до датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2008 г., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 30.04.3008 г. до окончателното им изплащане. Частично – за сумата 77.49 лв. – е уважен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху дължимия наем за времето от 16.09.2007 г. до 30.04.2008 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с приетия от решаващия състав период на действие на процесния договор за наем, като счита, че същият не съответства на действителната воля на страните по него. Подробни съображения са изложени и срещу начина, по който е определено обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД – на база уговорения от страните наем за ползване на вещта, без да са ангажирани конкретни доказателства за размера на вредите, респ. на пропуснатите ползи. Именно този въпрос е релевиран и като значим за конкретното дело, като по отношение на него касаторът твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК.
Ответникът по касация – ЗК “Ж”, с. Ж. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е процесуално допустима само частично – по отношение на иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. С оглед цената на другия обективно съединен иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, касационният контрол се явява недопустим съгласно изричната норма на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като се касае за материален интерес под законово установения минимум 1000 лв.
За да остави в сила първоинстанционното решение по отношение на иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с оглед безспорно установения факт на прекратяване на договора за наем на 15.09.2007 г. и продължилото ползване на процесната вещ от страна на търговското дружество, последното следва да заплати на кооперацията-наемодател обезщетение по реда на чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Без да излага конкретни мотиви по направените в тази връзка оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав е споделил становището на първата инстанция, че размерът на обезщетението за неоснователно ползване на ремаркето се равнява на уговорената от страните наемна цена.
При тези данни, настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение в частта му по отношение на претенцията по чл. 236, ал. 2 ЗЗД следва да бъде допуснато. Доколкото е обуславящ изхода на спора, поставеният от касатора въпрос се явява значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и специфичното изискване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, съобразно която размерът на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД може да се изразява както в претърпени от наемодателя вреди, така и в пропуснати ползи, но винаги следва да бъде определен и доказан конкретно. В този смисъл са не само приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове, но и такива, постановени по новия процесуален ред на чл. 290 и сл. ГПК, имащи задължителен характер съобразно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Това са: решение № 90 от 08.07.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на І т. о.; решение № 68 от 21.04.2009 г. по т. д. № 697/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 18 от 05.03.2010 г. по т. д. № 527/2009 г. на І т. о.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 55 от 07.07.2009 г. по в. т. д. № 120/2009 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е уважен предявеният от ЗК “Ж”, с. Ж. срещу “С” Е. , гр. Н. иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата 2 100 лв. – обезщетение за ползване на предоставената вещ /12-тонно ремарке/ за периода от прекратяване на договора за наем – 16.09.2007 г. – до датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.3008 г. до окончателното й изплащане.
УКАЗВА на “С” Е. , гр. Н., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 42 /четиридесет и два/ лева.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в останала й част.
Определението, в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: