4
4
Определение по т. д. № 605/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 605/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№23
София, 21.01.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 605 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от П. К. Ш., чрез процесуалния му пълномощник адв. Р. В. срещу въззивно решение № 266/05.03.2010 г. по в. гр. д. № 1792/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което по реда на чл. 208 ГПК е охвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [заличено име на фирма], гр. В. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 000 евро, договорна неустойка по чл. 23 от договор с дата 15.09.2004 г., за неспазен срок за изпълнение на строителни дейности.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на фактическите констатации и правните изводи на съда.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираната в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставка.
Според жалбоподателя, Варненски окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – относно института на опрощаване, като средство за погасяване на задължението /чл. 108 ЗЗД/, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се на противоречие между първоинстанционното решение по делото и въззивното решение, като се мотивира тезата, че съдилищата, обсъждали едни и същи факти, е следвало да приложат едни и същи материалноправни разпоредби, а съдебните актове по делото били различни, тъй като с едното решение искът се уважавал, а с другия искът бил отхвърлен. Според жалбоподателя, това било достатъчно основание за допускане на касационно обжалване и правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Поддържа се, че не е известна практика на ВКС по този въпрос, нито решения на други съдилища.
Ответната по касационната жалба страна – [заличено име на фирма], гр. В. не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, предвид изложените от касатора основания и данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Въззивното решение на Варненски окръжен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за претендирана договорна неустойка по чл. 23 от договора между страните. Според решаващия съд, ищецът /жалбоподател/ в качеството си на страна по договора /възложител/ и на собственик на два обекта в сградата е декларирал писмено, че приема извършените СМР в апартамент № 3 и магазин № 1, както и че няма никакви финансови и материални претенции към строителя.
След преценка на автентичността документа, като съдържащ изявления и подпис на ищеца, въззивният съд е посочил, че са налице изявления, които по правната си същност съставляват действия на кредитора по опрощаване на задължението на длъжника за заплащане на неустойка за забава, погасителен способ по чл. 108 ЗЗД. Според въззивната инстанция, с приемането на изявлението на кредитора от страна на ответното дружество /предвид държането на декларацията от ответника по иска/ е настъпил и погасителният ефект на опрощаването по смисъла на чл. 108 ЗЗД, поради което за жалбоподателя е отпаднала възможността да претендира неустойка за забавено изпълнение, уговорена в чл. 23 от процесния договор и това обосновавало неоснователността на исковата претенция.
Касаторът, макар и общо е посочил кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът за опрощаването, като погасителен способ по чл. 108 ЗЗД е значим по делото, той е от значение за крайния изход на съдебното производство по главния иск. Недоказано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид позоваването на различния резултат в съдебните актове на първоинстанционния и на въззивния съд по настоящия казус. За да е налице това основание е необходимо маркираният от жалбоподателя съществен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Предвид логическото тълкуване на цитирания текст следва извод за това, че съдебните актове, с които се разрешава противоречиво съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, следва да бъдат влезли в сила, тъй като само при подобна хипотеза, отчитайки правните последици от влизането в сила на решението, може да се обоснове наличието на съдебна практика. Отмененият съдебен акт не произвежда правни последици и не съставлява практика на съдилищата, тъй като по реда на инстанционния контрол са били ревизирани правните изводи на съответния съд относно приложимите материалноправни или процесуалноправни норми от висшестоящия въззивен съд
За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. В случая, по отношение на приложението на нормата на чл. 108 ЗЗД в облигационни и в частност търговскоправни отношения, не е налице съдебна практика, и следва ВКС да даде тълкуване – за приложението на този институт в светлината на конкретните правни разрешения по прилагането на закона.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 266/ 05.03.2010 г. по в. гр. д. № 1792/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на касатора П. К. Ш. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 195,58 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на документа за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: