Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
С., 29.08. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 16.02.2016 година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Л.З.
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3269/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.47 ЗМТА.
Образувано е по предявени от „ П.”О., гр. Стара З. и [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл. 47,т.3, пр.2, т.4 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 20. 06. 2014 г., по В. № 324/2012 год., постановено от Арбитражен съд при Българската търговско промишлена палата /Б./, със седалище [населено място], в частта, с която са отхвърлени предявените в субективно активно и обективно кумулативно съединяване искови претенции на ищците по настоящето дело, в качеството им на съдружници в учреденото по реда на чл.357 и сл. ЗЗД гражданско дружество „ПЪТ –П.-СТРОЙ Л. 22”, основани на чл.124, ал.1 ГПК и на чл.79, ал.1 ЗЗД – за признаване на установено по отношение на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр.С.:
-че същият няма право да иска прекратяване на договор за възлагане на обществена поръчка за определяне на изпълнител на строителството на обект : BG 161 PO001/2.1-01/2007/ 001-016-S-01 „Л. 22 Рехабилитация на път ІІІ -5102 Мировец- Буховци- О.-Надарево- Дългач –Певец” от км.4+410,90 до км.28+825,54 с дължина 24,415 км., област Т. от дата 11.VІІІ.2011 г. и че между страните е налице валидно правоотношение по същия договор, чието изпълнение следва да продължи;
-че ищците не му дължат неустойка за забавено изпълнение и ответникът няма право да усвои сума в размер на 203 985.00 лв., за която е издадена банкова гаранция за изпълнение изх.№ 839/04.VІІІ.2011 г. на [фирма], на основание 85, ал.3 от договора; че ищецът има право на допълнителен срок за изпълнение на СМР по договора от 108 дни и евентуално съединения иск за допълване и приспособяване на същия договор към нововъзникнали обстоятелства, като бъде продължен предвидения в чл.5, ал.2 от договора срок за изпълнение на строителството с общо 108 дни/ три месеца и осемнадесет дни/; както и за уважаване на инцидентния установителен иск за прогласяване недействителността на клаузите на чл.85, ал.2, т.2 от договора от 11.VІІІV2011 г. ,
и за осъждане на същия, в качеството му на възложител, да осигури на изпълнителя достъп до строителния обект BG 161 PO001/2.1-01/2007/ 001-016-S-01 „Л. 22 Рехабилитация на път ІІІ -5102 Мировец- Буховци- О.-Надарево- Дългач –Певец” от км.4+410,90 до км.28+825,54 с дължина 24,415 км., област Т. и до техническата документация на обекта и да окаже на изпълнителя съдействие за изпълнение на предвидените с договора СМР и конкретно за осъждане да изпълни следните свои задължения:
-да състави и подпише акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7, ал.3, т.10 други случаи – Приложение № 11 към чл.7, ал.3, т.11 към Наредба № 3/ 31.VІІ.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, във вр. с чл.41 от договора от 11.VІІІ.2011 г.;
-да предостави на ищците заповедните книги за обекта, проектната документация, техническите спецификации и всички строителни книжа, които са необходими за възобновяване на СМР , във вр. с чл.46 от договора от 11.VІІІІ.2011 г.;
-да осигури достъп на ищците до строителната площадка и строежа на строителен обект BG 161 PO001/2.1-01/2007/ 001-016-S-01 „Л. 22 Рехабилитация на път ІІІ -5102 Мировец- Буховци- О.-Надарево- Дългач –Певец” от км.4+410,90 до км.28+825,54 с дължина 24,415 км., област Т., във всички техни части за срока, указан от решаващия орган, ако на ищците бъде признато правото на допълнителен срок за изпълнение на СМР, или ако договореният срок бъде изменен във вр. с чл.21 от договора от 11.VІІІ.2011г.
-да осигури на изпълнителя терен за нуждите на строителството, като терен за временно строителство, за производствени полигони, за складиране на материали и други нужди, като същите са извън територията на строителния обект, съгласно чл.4, ал.2, т.4 от договора от 11.VІІІ.2011 г.;
-да осигури своевременно удостоверяване на дължимите междинни плащания за извършените СМР и да одобрява международните сертификати в разумен срок, съгласно чл.10 от договора от 11.VІІІ.2011 г..
За да обоснове искането си за отмяна по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА ищецът поддържа, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като при постановяването му арбитражният съд при Б. не е спазил редица правни принципи, установени от закона, а именно: за свободата на договаряне, закрепен в чл.9 и чл.20а ЗЗД, за забрана за злоупотреба с права и на черпене на права от собствено противоправно поведение, че без вина няма отговорност и за законност на съдебните актове. Основанието за отмяна по чл.47, т.4 ЗМТА е аргументирано с неучастие на ищците в арбитражното производство, поради започване на същото без надлежна представителна власт за процесуалните им представители – адв. М.Б. и адв. Ж.К., учредена от ненадлежно упълномощено за ищците лице, както произтичащо от липсата на представителна власт ненадлежното им уведомяване, като страна в процеса, за назначаване на конкретните арбитри в състава на решаващия орган, което е опорочило самата арбитражна процедура. С тезата, че невъзможността на всеки съищец да определи арбитър от състава на решаващия орган води до нарушаване на законовите изисквания за образуване на арбитражния съд, разгледал спора е мотивирано отменителното основание по чл.47, т.6 ЗМТА.
Ответника по заявените искове – АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ”, гр.С., чрез процесуалните си представители – адв. П.П. и Д.Г., е възразил по основателността на предявените искове, излагайки подробни съображения в отговора си по чл.131 ГПК, които поддържа и в проведеното по делото открито съдебно заседание, претендирайки отхвърлянето им, като неоснователни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.49, във вр. с чл.48, ал.1 ЗМТА и въведените отменителни основания, намира:
Заявените при условията на субективно активно съединяване обективно съединени искове по чл.47 ЗМТА са предявени пред ВКС от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА срещу съдебен акт, постановен от АС при Б. -недържавна правораздавателна институция, поради което са процесуално допустими.
І. По иска с правно основание чл.47, т.3, изр.2 ЗМТА:
Неоснователна е исковата претенция за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА.
Според правната доктрина и последователната практика на ВКС основанието по чл.47,т.3, пр.2 ЗМТА е налице, само тогава, когато с постановеното арбитражно решение са нарушени онези свръхповелителни норми от публичен характер, на основата на които е изграден съществуващия в Република България правов ред и конституционно установените основни принципи на правопорядъка в страната, свързващи се с изискванията за законност, за равнопоставеност на гражданскоправните субекти, с правото на защита и равенството на страните в процеса, със състезателното начало, правото на справедлив процес, правото на безпристрастен правораздавателен орган и др.. Следователно в сочената категория не попадат всички императивни правни норми, а само тези, които защитават права и ценности, общи за всички правни субекти, или права и ценности на отделния субект, но които са от такова естество, че спазването им е в интерес на обществото на съответния етап от неговото развитие. Поради това и не всяко нарушение на материалния или процесуален закони, респ. на основен правен принцип, който последен, дори да е водещ за даден клон на правото няма основополагащ за съществуващия правов ред характер, представлява основание за отмяна на решението, поради противоречието му с обществения ред по вложения от законодателя смисъл в соченото понятие.
В разглеждания случай с арбитражното решение, чиято отмяна се иска не са нарушени такива свърхоповелителни норми от публичен порядък, поради което не е налице и противоречие на същото с обществения ред в Република България, поради следното:
С исковата молба е въведено твърдение за нарушаване на установения в чл.9 и чл.20а, ал.1 ЗЗД принцип на свободата на договаряне и автономия на волята, поради несъобразяване от правораздавателния орган на различните условия, които страните по делото са уговорили в процесния договор за възлагане на обществена поръчка за едностранно преустановяване на облигационната връзка помежду им при неизпълнение. Изведено от соченото конкретно нарушение поддържаното основание по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА, в същността си представлява оплакване за неправилно приложение на материалния закон, което дори и да е евентуално основателно, няма за своя правна последица нарушаване на обществения ред в страната. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за отсъствие на поддържаното отменително основание е самият диспозитивен характер на визираните норми, следващ от правно – логическото им съдържание, който позволява по общо съгласие на съконтрахентите – техни адресати, те да могат да се отклонят от диспозицията на същите. Именно възможността страните по договора свободно, в очертаните от законодателя граници, да определят съдържанието му – второстепенно и съществено и свободно да се разпореждат със своите права, произтичащи от същия, вкл. да се откажат от тях, независимо какъв е техният обект, е проявление на принципа на свободата на договаряне и на правната самостоятелност, установен в чл.9 и чл.20а, ал.1 ЗЗД.
Поради това и въпросът за неспазване на свободата на договаряне и незачитане на автономията на волята на договарящите, който [фирма] и [фирма] свързват с приетото от АС при Б. за успешно упражнено от ответната Агенция потестативно право на едностранно разваляне на сключения между страните по делото договор за възлагане на обществена поръчка на посочените във волеизявлението и основания, се явява относим единствено към законосъобразността на арбитражното решение, която е извън предмета на специалното отменително производство пред ВКС. Поради изчерпателност на основанията за отмяна по чл.47 ЗМТА, в които обосноваността на фактическите констатации на АС не се включват, съставът на ВКС не може да проверява и дали в случая волеизявлението за разваляне отправено до ищците е породило правно действие, с оглед на постигнатото от съконтрахентите конкретно съгласие, обективирано в договорната клауза на чл.85, ал.2, т.2 от процесния договор за строителство от 11.VІІІ.2011 г., както и дали са доказани фактите, при които то е било приложимо.
Неоснователно е позоваването на чл.47, т.3, изр.2 ЗМТА и с оглед твърдението за нарушаване на забраната за злоупотреба с права и на принципа, че не могат да се черпят права от собствено виновно поведение.
Не съществува спор в съдебната практика, че злоупотребата с права е налице, когато с осъществяването им се нарушават границите за тяхното упражняване, т.е., когато упражняването им е недобросъвестно, независимо, че вредата и вината да са негови признаци. В случая доводите на ищците за злоупотреба с права са обосновани отново с основанието, въз основа на което ответникът, като съконтрахент по договор за възлагане на обществена поръчка за строителство на посочения в него обект, е развалил едностранно същия – забава в изпълнение на възложените СМР по линейния график, представляващ част от технологичната строителна програма – съществено неизпълнение по възприетия от съконтрахентите см., както и с възникване на правото за разваляне на сделката по този ред, в който е изключено даването на допълнителен срок за изпълнение. Тези доводи не могат да бъдат споделени като относими към визираните правни принципи. За ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, [населено място], позовала се на неизпълнението на ищеца, съществува както субективна полезност от упражняване на предоставеното и от закона субективно потестативно права, предвид генетичната и функционална зависимост между насрещните и задължения спрямо същия, така и обществен интерес от преустановяване на облигационната връзка, като крайно средство за премахване висящността и. Последният не е хипотетичен, а всякога се преценява с оглед възможността за пряко изпълнение и с добросъвестността в отношенията между страните, които обстоятелства са подробно обсъдени в решението на АС при Б., изключил предвид стойностния размер на неизпълнението и конкретните уговорени условия в посочената договорна хипотеза приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД. Възлагайки доказателствената тежест за установяване на предпоставките за разваляне на страната, която го предприема, решаващият орган е анализирал и всички ангажирани по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, за да приема за осъществени договорните нарушения по чл.85, ал.2, т.2 от договора, послужили като основание за изявлението на ответника по чл.87, ал.1 ЗЗД. Въз основа на преценката на доказателствения материал по делото от АС е определена и дата, считано от която, съгласно чл.157 и чл.170 ЗУТ на обекта е могло да се работи, като при изследване спазването на срока за изпълнение на възложените СМР, са отчетени неприсъствените дни през м.ІХ, съгласно Р. от 15.12.2010 г., официалните празници в периода след 26.09.2011 г. и началото на 2012 г. и неработните дни по КТ, предвид извършване на строителството от лица, наети по трудов договор. Във вр. с поддържаната в исковата молба неизправност на ответника, като обуславяща за забавеното изпълнение на ищците, решаващият орган е съпоставил поведението и на всеки един от съконтрахентите, като изрично е посочил, че неизпълнението на задължението за плащане аванс от страна на възложителя е пречка за изпълнителя да работи, но доколкото последният, според доказателствата по делото, не е поставил кредитора си в забава, чрез упражняване на правата си по чл.96, ал.1 ЗЗД, то не може да се освободи от последиците на собствената си забава. Следователно при постановяване на решението си АС при Б. не е игнорирал забраната за злоупотреба с право и за черпене на права от собствено противоправно поведение на една от страните по процесния договор, а въз основа на преценката на допуснатите и възприети за относими към спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е приел за доказано добросъвестното упражняване на субективни права от кредитора- възложител, липсата на установено виновно негово поведение, което да е обусловило длъжниковото неизпълнение и отсъствие на доказателства за фактическия състав на чл.289 ТЗ, предвид качеството на страните по делото на търговци. Евентуалната процесуална незаконосъобразност на извършената от решаващия орган преценка на доказателствата, по изложените по- горе съображения, не подлежи на съдебен контрол от ВКС в настоящето производство, щом не се касае до нарушено право на защита, поради необсъждане на доказателствения материал по делото и на заявените от страните доводи и възражения, което би било в несъответствие с основните принципи на правопорядъка на Р.България, но каквото твърдение не е въведено с исковата молба.
Затова, като е приел, че с оглед установените по делото факти е доказано виновното неизпълнение на търговските дружества- ищци, в качеството им на изпълнители по процесния договор за строителство, на което кредиторът –възложител се е позовал в отправеното им предизвестие за едностранното му разваляне, арбитражният съд, дори и да е изградил необоснован правен извод, не е нарушил принципа, че без вина няма отговорност, в контекста заявен в исковата молба.
Недоказано е и нарушението на принципа за законност.
Принципът за законност, прогласен с чл.4, ал.1 от Конституцията, изразява една от основаните ценности на демократичното общество, каквато е върховенството на закона и присъщ на конституционната правова държава, несъмнено е от основополагащите за съществуващия в страната правен порядък. Поради това несъобразяването със същия, възпроизведен и в чл.5 ГПК, води до ирелевантност на процесуалните действия на страните и до атакуемост на порочните действия на правораздавателния орган, поради тяхната неправилност. Израз на принципа за законност е и изискването за еднакво и точно прилагане на материалния и процесуален закони, задължително и за арбитражните институции, както и изискването за независимост и безпристрастност на органите на гражданското производство, включващи и недържавните правораздавателни институции, какъвто е АС при Б.. В случая нарушаването на принципа за законност ищците свързват с неправилното приложение на императивната разпоредба на чл.168, т.4 от Закона за устройство на територията, с оглед твърдяни от тях за настъпили, респ. за ненастъпили конкретни факти и обстоятелства – изрична заповед на лицето, осъществяващо строителен надзор, вписана в Заповедната книга за неизвършване на всякакъв вид СМР на обекта в периода 04.12.2011г. -17.04.2012 г., изрична заповед на същото лице, вписана в Заповедната книга за спиране на всякакъв вид асфалтови работи, вкл.и земни работи по обекта в периода 16.05.2012 г. -21.05.2012 г., заповед на лицето, упражняващо строителен надзор на обекта, вписана в Заповедната книга на строежа, да не се доставят и монтират корита с описани в заповедта дефекти, както и за отстраняване на монтираните такива, които решаващият орган не е обсъдил, отричайки ги за обективно възпрепятстващи точното във времево отношение изпълнение на задълженията от длъжника и приемайки изцяло субективни причини неточното изпълнение.
Освен, че това твърдение е невярно, предвид мотивите на арбитражното решение, в които подробно са обсъдени както посочените по- горе заповеди за спиране процеса на строителство и доводите на ищцовата страна във вр. с обжалването им пред ДНСК, така и всички обстоятелства, относими към обективно независещите от изпълнителя причини за извършване на част от възложените му СМР, разграничени от онези, за които изцяло вината е на последния, то само по себе си неправилното приложение на конкретна законова разпоредба не е достатъчно, за да се приеме, че принципът за законност, установен в чл.4 от Конституцията е нарушен.
Както е посочено и в решение на ВКС № 78 от 07.06.2011 г., по т. д. № 1170/2010 г. на ІІ т.о., разрешението в което напълно се споделя от настоящия съдебен състав, независимо, че неточното прилагане на закона от арбитражния орган нарушава изискването за законност и се отразява на правилността на арбитражното решение, доколкото последното не подлежи на обжалване, този му порок е непреодолим чрез последващ контрол за законосъобразност и по силата на чл.41, ал.3 ЗМТА арбитражният акт, дори и неправилен, обвързва страните със задължителна сила от момента на връчването му. Следователно такъв контрол е недопустим и в производството по чл.47 ЗМТА, чиято цел не е да ревизира решаващата правораздавателна дейност на АС, а да даде защита на страните на срещу неблагоприятните последици на постановения арбитражен акт, но когато са налице изрично и изчерпателно предвидените в чл.47,т.1-т.6 ЗМТА предпоставки, в които неправилността не се включва. Ето защо нарушенията на конкретни законови разпоредба, допуснати при постановяване на арбитражното решение, които нямат посочения по- горе основополагащ характер, не могат да се приравнят на накърняване на прогласения с чл.4 от Конституцията принцип на законност и да се подведат под основанието за отмяна по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА, вкл. по съображения, че този начин би се стигнало до заобикаляне на въведената с чл.41, ал.3 ЗМТА необжалваемост и задължителна сила на арбитражното решение. Отделен е въпросът, че твърдението за допуснато нарушение на закона в случая е и недоказано, предвид приетите от решаващия съд за установени факти по делото.
Не намира опора в доказателствения материал и твърдяното нарушаване на принципа за безпристрастност, основополагащ за правораздаването във всяко цивилизовано и демократично общество и затова приложим и към арбитражната институция.
Същото е обосновано в исковата молба с „получаване на данни от неофициален източник”, че арбитър Т. Б. е назначавана многократно за член на състава на АС от държавни учреждения и организации в периода 2009 -2013 г.,вкл. и от ответника по настоящето дело – АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, на когото адвокати от [фирма], с управляващ съдружник Т.Б., са извършвали различни правни услуги и са оказвали правна защита.
Видно, обаче, от данните по делото – удостоверение № 1413/ 11. 05. 2015 г. на АС при Б., в периода 2009 -2013 г., арбитър Т.Б. е била избрана в състава на АС, разглеждащ арбитражен спор със страна АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр.С., по искане на същото ЮЛ, единствено по в.а.д.№ 2929/2012 г./ извън процесното./ По в.арб.д.№ 357/2013 г., в което като страна е конституирана и АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр.С. арбитър Т.Б., председателствала арбитражния състав, е включена в същия въз основа на избор от самия решаващ орган, съобразно установената в Правилника на АС при Б. процедура. Следователно освен, че „многократното назначаване”от страна на ЮЛ, от вида на настоящия ответник, в случая се изчерпва с двете участия на посочения арбитър, то само по себе си това обстоятелство – избирането на Т.Б. за арбитър от ответната Агенция по „множество дела”, не е достатъчно, за да се породи основателно съмнение за безпристрастността и, предвид ограничения брой вписани арбитри към АС при Б., спрямо постъпилите дела, и ноторното добро професионално име д-р Т. Б. в областта на търговското право,. Отделен в тази вр. е въпросът, че съгласно законовото правило на чл.13 ЗМТА, възпроизведено последователно в чл.17, ал. 1 от Правилника на АС, при Б. и в чл. 6, ал.6 от Устава на АС при Б. арбитърът, вкл. след назначаването му, има изрично вменено му от законодателя задължение да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост. Безспорно е в процеса, че арбитър Т.Б. е изпълнила това си задължение. Що се касае до евентуално умишлено укриване на обстоятелства за заинтересоваността и, или ограничаващи независимостта и като арбитър в състава на АС, постановил решението, чиято отмяна се иска, разкриването им, дори и да е предмет на настоящото производство, както се поддържа от ищците, при отсъствие на ангажирани от същите допустими по ГПК доказателства, съобразно възложената им с чл.154, ал.1 ЗЗД доказателствена тежест за установяване на тези обстоятелства, изключва конкретното твърдяно нарушение да е осъществено. Приложеното в тази вр. извлечение от интернет сайта на [фирма], няма характер на писмено доказателство по см. на чл.178 и сл. ГПК, разпоредба субсидиарно приложима и в арбитражното производство, в каквато насока е и оспорването му от ответника и не следва да бъде обсъждано.
Ирелевантно към соченото нарушение и възникналия във вр. с него правен спор е и обстоятелството, че арбитър Т.Б. в качеството си на адвокат е предоставяла правна защита и съдействие на МРРБ – трето за настоящия правен спор и неучастващо по делото, лице. Ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр.С., съгласно чл.21, ал.2 от Закона за пътищата, в редакцията на закона в ДВ бр.98/2014 г., е самостоятелен персонифициран гражданскоправен субект, със собствено имущество и управленска структура. Следователно, независимо от статута му на ЮЛ на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройство / чл.21 ЗП/, Агенция не се идентифицира с МРРБ, в който единствен случай, при така събраните доказателства, оказаните правни услуги от страна на арбитър Т.Б. биха имали онази презюмирана правна стойност, на която се позовават ищците – отнемане на гарантираното им от закона право на справедлив арбитражен процес от безпристрастен арбитражен съд. С оглед изложеното неотносими към спора са представените извлечения от регистъра за обществени поръчки и интернет страницата на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” на Европейския съюз, касаещи МРРБ и лица бенефициери, финансирани по тази програма. Но дори и да се възприеме тезата на ищците за характера им на писмени доказателства, които следва да бъдат ценени наред с останалия доказателствен материал по делото, поради обстоятелството, че процесният договор за възлагане на обществена поръчка се финансира по тази програма с управляващ орган Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” при МРРБ и ответната Агенция се явява съответно бенефициент, то конфликтът на интереси, който да изключва безпристрастността на арбитър Т.Б., съответно безпристрастност на решаващия орган не е налице, доколкото същият не се презюмира, а подлежи на пълно и главно доказване в процеса, което по делото не е успешно проведено. поради следното: МРРБ не е страна по разглеждания договора за възлагане на обществена поръчка, а доказателства, че сключените между него и [фирма] договори за правна помощ попадат в предметния обхват на ОПРР 2007-2013 г., дори и с оглед финансирането на други бенефициенти, не са ангажирани.
ІІ. По иска с правно основание чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА
Първото от тези основания за отмяна на арбитражното решение е аргументирано, с постановяването му без надлежно участието на [фирма] и [фирма] в арбитражното производство и без надлежното им уведомяване за назначените арбитри от състава на решаващия орган, поради което, в качеството си на ищци в арбитражния процес, последните не са могли да вземат ефективно участие и да защитят интересите си, т.е. налице е нарушение и при образуване на АС. Съображенията са, че исковата молба пред АС при Б. е подадена от адвокатите М.Б. и Ж. К., които не са били надлежно упълномощени за това процесуално действие, тъй като приложеното по делото пълномощно не е подписано от физическото лице представляващо гражданското дружество на ищците, избрано за изпълнител на обществената поръчка – С. П. Ж., нито отделните включени в него съдружници.
Твърди се също, че след първото открито арбитражно заседание е представено отново изрично адвокатско пълномощно и изявление за потвърждаване на извършените от адв.М.Б. и Ж.К. процесуални действия, но то отново не е подписано от лицата, представляващи ищцовите търговски дружества, поради което констатираният недостатък за започване на арбитражния процес не може да бъде саниран. Изтъкват се също и доводи, че лицето С. П. Ж. – определен като упълномощен представител на изпълнителя на обществената поръчка – гражданското дружество „„ПЪТ –П.-СТРОЙ Л. 22” не е разполагал с надлежна представителна власт за арбитражното производство по отношение на участниците в това обединение – самостоятелни търговски дружества, доколкото упълномощаването му, инкорпорирано в клауза от допълнително споразумение към договора за консорциално сдружение от 28. 07.2011 г., визира единствено представителство пред държавни съдебни органи, към които АС при Б. не принадлежи.
Исковата претенция за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.4 ЗМТА е неоснователна.
От данните по приложеното в.а.д.№ 324/2012 г. на АС при Б. се установява, че исковата молба е заведена от името на двете търговски дружества, настоящи ищци, в качеството им на съдружници в учреденото по реда на чл.357 и сл. ЗЗД гражданско дружество „ПЪТ –П.-СТРОЙ Л. 22” и е подписана от адвокатите М. Б. и Ж. К.. Към исковата молба е представено пълномощно от 22.06.2012 г./ л.175 от арб.д./, с което лицето С. П. Ж., като законен представител към този момент на обединението на ищците, избрано за изпълнител на обществената поръчка и органен представител на търговско дружество [фирма], гр. Стара З. е упълномощил адв. М.Б. и Ж. К. да подадат искова молба пред АС при Б. срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр.С., като ответник, във вр. с процесния договор за възлагане на обществена поръчка, да направят избор на арбитри по своя преценка и да осъществят процесуално представителство в арбитражното производство.
Обстоятелството, че според неоспореното от страните категорично заключение на изслушаната в отменителното производство повторна тройна съдебно -графологична експертиза, положеният в процесното пълномощно подпис на посочения в титулната му част представител на ищцовите търговски дружества – С. П. Ж. е именно на това физическо лице, на което принадлежат и подписите в изричното пълномощно от 11.03.2013 г., с упълномощител „П.” О. / л.398 арб.д./ и в приложената към горепосоченото в.а.д. № 324/2012 г. на АС при Б. молба, изходяща от „П.” О. /л.397 арб.д./, означава, че към момента на подаване на исковата молба в канцеларията на АС при Б. е налице надлежно учредена представителна власт за адв. М.Б. и Ж.К. по отношение на ищците. Допълнителен аргумент в подкрепа на отсъствие на отменителното основание по чл.47, т.4 ЗМТА и некоректно изложените в тази вр. от ищците факти, са заплатените в арбитражното производство арбитражни такси и депозит за вещо лице, с наредител по платежното нареждане – „П.” О. и положен за него подпис от органния му представител – физическото лице С. П. Ж.. С оглед горното настоящият съдебен състав възприема за основателно възражението на ответника за неприложимост на основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА. Възприетото в практиката на ВКС разрешение, изразно и в цитираното от ответната Агенция решение № 175/2013 г., по т.д.№ 1683/2013 г. на ВКС, което е в см., че заплащането на съответната държавна такса несъмнено изразява волята на ищеца за предявяване на иска и разглеждането му от съда, според настоящия съдебен състав, който изцяло го споделя, е приложимо и за арбитражното производство. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изградения правен извод за надлежно знание на ищците относно започналото арбитражно производство е и съдържащото се в арбитражното дело писмо изх.№ 925/03.12.2012 г. с адресат Областно пътно управление Т., подписано лично от управителя и законен представител на „П.” О. – физическото лице С. П. Ж.. Безспорно е, че със същото, на основание издадено на молителя удостоверение по в.а.д.№ 324/2012 г. на АС при Б., е поискано от последния предоставянето на заверен препис от заповед за поддръжка на пътищата в зимна обстановка за сезона 2011 -2012 г., както и копия от писма и документи, касаещи процесния обект и разменени между възложителя, изпълнителя и осъществяващия строителен надзор.
Недоказано е и твърдяното отсъствие на представителна власт за лицето С. П. Ж. по отношение на съдружниците в дружеството по ЗЗД – „ПЪТ –П.-СТРОЙ Л. 22”, като ищци в арбитражното производство, предвид приложеното към арбитражното дело допълнително споразумение към консорциално сдружение от 28.07.2011 г./л.171 арб.д./ и представената в с.з. от 01.12.2015 г. искова молба по в.а.д.№ 327/2013 г. на АС при Б.. В последната изрично е обективирано особеното искане на [фирма] за присъединяване на горепосоченото в.а.д.№ 327/2013 г. към производството по в.а.д.№ 324/ 2012 г. на АС при Б., поради идентичност на страните в двете производство и наличие на преюдициалност на спора. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното са и получените множество документи, свързани с движението на в.а.д.№ 324/2012 г. на АС при Б., изпратени именно на адреса на управление на [фирма], което обстоятелство изключва липсата на знание у последното за процесното арбитражно производство и за отнета му възможност, като страна в същото, да упражни правата си по чл.15 ЗМТА и да осъществи гарантираната му от закона защита на интересите си, каквото е и целта на отменителното основание по чл.47, т.4 ЗМТА.
С оглед изложеното и предвид изричната воля на съдружника в процесното гражданско дружество по ЗЗД – [фирма], обективирана в чл.4 и чл.8 от допълнително споразумение от 28.07.2011 г., сключено между последния и останалите съдружници „П.” О. и „ПОНСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ”ЕАД, според което„П.” О., като водещ партньор е упълномощен да представлява останалите съдружници, освен пред конкретно изброените държавни и общински органи и институции и „пред всеки и навсякъде, където е необходимо и да извършва всички необходими правни и фактически действия”, а С. П. Ж. – негов управител с правата на генерален пълномощни на същите, вкл. да ги представлява пред конкретно посочени държавни, общински, съдебни органи и институции, както и изрично „пред всеки и навсякъде, където е необходимо на територията на страната”, която според настоящия съдебен състав е достатъчна, за да е налице надлежно учредена от съдружника [фирма] представителна власт за упълномощеното физическо лице С.Ж. да ангажира