ПРОТОКОЛ р-230
София, 06.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на ШЕСТИ ЮНИ 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
сложи за разглеждане дело № 446 по описа за 2018 год.,
докладвано от съдия ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
След изпълнение разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното повикване в 09.41 часа страните се представиха така:
На осн. чл.150, ал. 3 ГПК страните уведомени, че се прави звукозапис на заседанието.
МОЛИТЕЛЯТ [фирма] – редовно призован – явява се управителя П. К. с адв. С. с пълномощно от днес с договор за правна защита и съдействие.
ОТВЕТНИКЪТ ПО МОЛБАТА ЗА ОТМЯНА [фирма] – редовно призован – се представлява от адв. И. с пълномощно от днес. Представя пълномощното, дадено на Адвокатско дружество „В. Ж. и партньори”, както и 2 бр. преупълномощавания.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото. Нямаме възражение по даване ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Страните са редовно призовани при спазване реда на чл.37 и сл. ГПК, поради което и в днешното с.з. не се прави възражение по даване ход на делото.
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
АДВ. С.: Поддържам молбата за отмяна, отказвам се от евентуалното искане по т.3 по чл.303, ал.1, т.2 изр. 4 ГПК във връзка, с което оттеглям и представеното писмено доказателство под № 4 в молбата за отмяна, тъй като става ирелевантно след като съм оттеглил молбата по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Моля да бъде прието съдебно удостоверение от ОС Варна, с препис за насрещната страна, което представям днес. Представям списък за разноските.
АДВ. И.: Оспорвам молбата за отмяна. Поддържам писмения си отговор. Не се противопоставям на направения отказ. Не възразявам да се приеме молбата. Нямам искане за събиране на други доказателства. Представям списък за разноските с доказателства за плащането.
.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 446/2018 г. по евентуалното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2, предл.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от днес пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРИЕМА представените доказателства с молбата за отмяна, както и днес представеното удостоверение от ОС Варна с изключение на удостоверение издадено от ОД на МВР В. – отдел „Разследване”.
АДВ. И.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при еднотипни дела, не може да се говори за правна сложност.
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. С.: Моля да отмените определението и да върнете делото за ново разглеждане Д. никога не е била управител на дружеството, въпреки че е била вписана като такава. От решението на ОС Варна е видно, че вписаното обстоятелство е несъществуващо, тя не е имала процесуална дееспособност да оттегли иска. Моля определението да бъде отменено.
АДВ. И.: Възражениията ми са по 3 точки. По казуса се възприе, че изхождайки от т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 2002 г. на ОСГК на ВКС вписаното несъществуващо обстоятелство няма действие по отношение на търговското дружество и това дава основание да се приеме, че действията извършени от Д. в периода, в който е била вписана като управител не обвързват търговското дружеството и конкретните откази от исковете не пораждат правни действия спрямо дружеството, чийто представител се явява. Това схващане не го споделяме, считаме, че не е правилно, с оглед на факта, че в тълкувателното решение е изрично написано, че вписаното несъществуващо обстоятелство няма действие по отношение на участниците в дружеството т.е. съдружниците. Между субектите няма идентичност, поради това считам, че след като в тълкувателното решение е уточнено, че няма отношение към съдружниците, това не следва да се разпростира и към дружеството по аналогия. Непосочването на дружеството като субект, спрямо който не действа вписаното обстоятелство, не е случаен пропуск. Ако се приеме тази логика за правилна, че вписаното обстоятелство няма действие спрямо дружеството то възниква въпросът, кои действия на управителя нямат отношение спрямо дружеството дали процесуалните или всички действия в периода докато е би управител. След като чл.141, т.6 от ТЗ дава защита на третите добросъвестни лица, и валидира действията на управителя, макар и да не е бил вписан по редовния ред, считам, че именно поради тази причина не може да се възприеме за правилно това становище, в противен случай като нищожни биха могли да бъдат атакувани всички действия. Поради това считам, че отказът за обвързване на вписаното несъществуващо обстоятелство следва да се разпростира само до субектите, а именно съдружниците. Ако се приеме, в такъв случай, че това вписано обстоятелство няма отношение спрямо дружеството то „К. Г.” е било представлявано от нелегитимен управител, който е извършил процесуални действия от негово име, в такъв случай се повдига въпроса за допустимостта на настоящото производство. Не следва ли да се приеме, че ако действията на управителя не обвързват по никакъв начин дружеството, в такъв случай не следва ли самото определение да се квалифицира като недопустимо, а не като неправилно, тъй като е утвърдено от съдебната практика и процесуалната доктрина, че действия, извършени от лице, което няма качество на представител от управител, не могат да обвържат дружеството и това води, този съдебен акт да се приема за недопустим, поради липса на процесуално правоотношение между представляван и представител. Не считам, както е изложено в някои от съдебните решения, че с оглед обстоятелството, че е направен отказ от иска и правните му последици, определението да се явява неправилно, а не недопустимо. За характера на един съдебен акт следва да се вземат предвид дали е съобразен с процесуалния и материален закон при категоризирането му като правилен или неправилен. А когато съдебният акт е постановен при липса на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки такъв акт се явява недопустим. Ако това определение е с оглед логиката, че действията на управителя не обвързват дружеството, ако това определение се явява недопустимо, то настоящото производство е недопустимо, тъй като по този ред подлежат на отмяна само неправилните съдебни актове. Ще завърша с мотиви по гр.д.№ 5124/2014 г. 3 гражданско отделение ВКС, в което се казва, че когато в самостоятелно исково производство по чл.29 ЗТР бъде установено, че писаното в регистъра обстоятелство не е възникнало валидно, т.е. вписано е несъществуващо обстоятелство и на това основание вписването е заличено, това не означава, че извършените до този момент процесуални действия по образуване и развитие на исков процес, съставляват ненадлежно упражнено право. Действията на регистърното решение обвързва всички включително и съда до момента на неговото заличаване, т.е. следователно всички действия са валидни. Настоящият случай съответства на решението по това гражданско дело. Извършени са процесуални действия от управител, за който впоследствие е установено, че е въз основа на невалидно взето решение – той е заличен. Само че с установената до момента съдебна практика тези действия се считат за необвързващи дружеството и за невалидни. В съдебната практика, която цитирах току що, се възприема точно обратното. Така разрешението, което се дава по този казус и многобройната му повторяемост по делата внася едно противоречие във вижданията на ВКС в различните състави, а това внася и допълнителна неяснота валидни или невалидни са такива действия, обвързват или не съда. Не считам, че това отговаря на изискването за уеднаквяване на съдебната практика, което е функция на ВКС. Надяваме се да бъдат осмислени тези наши възражения и да бъдат взети предвид при постановяване на следващите съдебни решения. Моля, в случай че оставите молбата без уважение да ни присъдите съдебните разноски.
АДВ. С./реплика/: Практиката на съда е била една, а пък сега е друга. Искам само да кажа, че това е инцидентно едно решение. Това решение нито ви обвързва, нито е задължителна практика на един състав на съда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: