О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
гр. София,09.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2857 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Контракт инвест“ ООД,гр. Свети Влас, срещу решение №54 от 27.06.2018г. по в.т.д. №102/2018г. на Бургаски апелативен съд. С него е отменено решение №12 от 15.02.18г. по т.д. №257/2017г. на Бургаски окръжен съд и вместо това е отхвърлен искът на „Контракт инвест“ ООД, гр. Свети Влас, срещу „Х. 2004” ЕООД,гр. Бургас, с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата от 125 678 лв. главница по запис на заповед от 12.02.2012г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от 22.06.2016г.- датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК пред Бургаски районен съд, до окончателното й изплащане, за което са издадени заповед за изпълнение от 11.08.2016г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №3603/2016г. на БРС.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните правила. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че процесният запис на заповед е издаден от лице без представителна власт по отношение на ответното дружество, тъй като е допуснал смесване на фигурите на търговския пълномощник и търговското упълномощаване. Твърди, че в случая между дружеството „Х. 2004” ЕООД и подписалия записа на заповед О. Н. не са съществували отношения по договор за търговско представителство, като не е имало уговорка за заплащане на възнаграждение от упълномощителя на пълномощника. Поради това счита ,че в случая установените в чл.26 ал.2 от ТЗ ограничения на представителната власт на пълномощника не намират приложение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: 1. Предоставянето на пълномощно от търговец на физическо лице, придава ли качеството търговски пълномощник на това лице по смисъла на чл.26 от ТЗ? 2. Нотариалната заверка на подписа на обикновеното пълномощно от търговец, придава ли качеството търговски пълномощник на това лице по смисъла на чл.26 от ТЗ? 3. Търговец може ли да упълномощи физическо лице при условията на чл.36 от ЗЗД, тоест може ли да предостави обикновено пълномощно? 4. Кои са обективните критерии, по които трети лица могат да разграничат обикновения пълномощник от търговския пълномощник? Има ли разлика между обикновен и търговски пълномощник? 5. При сключване на сделки, по силата на пълномощно, предоставено от търговец, упълномощеното лице следва ли да означава в какво качество поема определени права и задължения, тоест на обикновен или търговски пълномощник? 6. С оглед ограниченията, които са посочени в чл.26 ал.2 от ТЗ за търговските пълномощници, означава ли това, че обикновените упълномощители са по – малко защитени от търговските? Касаторът поддържа наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като до този момент ВКС не се е произнесъл по тези въпроси. Също така се позовава и на противоречие с решение №157 от 28.12.2011г. по т.д. №126/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ответникът „Х. 2004“ ЕООД оспорва касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Въззивният съд е установил, че едноличният собственик на капитала, управител и представляващ „Х. 2004“ ЕООД – Е. Г. Карасинкеров е упълномощил лицето О. Н. да го представлява в това му качество пред трети физически и юридически лица и да извършва от името и за сметка на представляваното от него дружество „Х. 2004“ ЕООД всякакви търговски сделки, да представлява дружеството пред всякакви администрации и институции във връзка с осъществяване на търговската дейност на фирмата, като представлява управителя при сключването на всякакви сделки, да дава и получава информация и документи и да се подписва навсякъде, където е необходимо във връзка с дадените му пълномощия. Единственото въведено от търговеца ограничение за Н. е да преупълномощава трети лица с така предоставените му правомощия. Пълномощното е безсрочно, като подписът на упълномощителя е нотариално заверен на 19.05.10г. Също така е установено, че на 12.02.12г. пълномощникът Н. издал в гр. Несебър запис на заповед, с който задължил дружество „Х. 2004“ ЕООД да плати сумата 125 678 лв. на „Контракт инвест“ ООД или на негова заповед, на дата 01.08.2013г. Въззивният съд е приел, че макар записът на заповед да е редовен от външна страна, той не е произвел предвидения в закона менителничен ефект, тъй като задължението по ценната книга е поето извън представителната власт на пълномощника на ответника. Апелативният съд е намерил упълномощаването на Н. за редовно извършено от първоначалния собственик на капитала на ответното дружество, който е бил и негов управител и законен представител, следователно е предоставил на пълномощника действително съществуващи свои представителни правомощия, които ангажират отговорността на дружеството в рамките на извършваната от него обичайна търговска дейност. Изложил е съображения, че от самото съдържание на пълномощното с нотариално заверен подпис на упълномощителя става ясно, че то е общо търговско такова, възлагащо на физическото лице да го представлява във всички действия по управлението на търговската му дейност, а също и пред неограничен кръг трети лица. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 26 ал.1 и ал.2 от ТЗ съдът е приел, че извън целите и разума на закона е общото търговско пълномощно да бъде тълкувано като разрешаващо разпоредителни действия и обременяване на имуществото на търговеца, щом те не са изрично изключени от обхвата му. Изложил е съображения, че качеството на търговски пълномощник не е в задължителна зависимост от уговарянето на възнаграждение, съответно че липсата на възмездност не опорочава търговското упълномощаване. С оглед съдържанието на пълномощното на О. Н. съдът е приел, че последният е търговски пълномощник на дружеството, като е налице обикновено /общо/ търговско упълномощаване. Поради това е стигнал до извода, че при подписването на процесния запис на заповед Н. е действал извън пределите на пълномощията си.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите четири от поставените от касатора в изложението правни въпроси са свързани с това дали съществува разграничение между представителната власт на физическото лице, упражняващо функциите на търговски пълномощник по силата на възмезден договор с търговеца и представителната власт на физическото лице, когато е упълномощено от търговеца да го представлява при сключването на една или множество търговски сделки, без да е налице сключен възмезден договор. Тези въпроси са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция относно обема на представителната власт на лицето О. Н., подписал процесния запис на заповед като пълномощник на издателя „Х. 2004“ ЕООД. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. №1/2009г., ОСГТК въпросите могат да бъдат обобщени като въпрос относно обема на представителната власт на упълномощеното от търговеца физическо лице. Отговорът на така формулирания въпрос е обусловил крайното правно разрешение по спора, поради което и е изпълнено изискването по чл.280, ал.1 от ГПК спрямо общото основание за достъп до касация. По поставения въпрос е налице и съдебна практика, обективирана в решение №157 от 28.12.2011г. по т.д. №126/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., в което са разяснявани отличителни белези на гражданското представителство и търговското пълномощие, като е прието, че търговското пълномощие е винаги възмездно. Поради това искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено за проверка на изводите на въззивния съд за съответствие с практиката на ВКС.
Останалите два въпроса в изложението не отговарят на общия критерий за достъп до касационен контрол, доколкото те не обсъждани от въззивния съд и не са обусловили крайния извод за неоснователност на предявения по реда на чл.422 от ГПК иск.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по уточнения от настоящия състав, съобразно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос относно обема на представителната власт на упълномощеното от търговеца физическо лице.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2513, 56 лв.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №54 от 27.06.2018г. по в.т..д. №102/2018г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Контракт инвест“ ООД, гр. Свети Влас, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2513,56 лева / две хиляди петстотин и тринадесет лева и петдесет и шест стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.