О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 05.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6161/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. С. К., представляван от настойника си К. К. с пълномощник адв. Д. Д. от САК срещу решение №615 от 02.04.2014г по в. гр.дело № 4530/2013г. на Софийски апелативен съд в частта , с което е обезсилено решение №5396 от 15.07.2013г по гр.д № 4541/2008г на Софийски градски съд по присъдени на ответника подобрения за сумата 62 000 лева увеличена стойност на имота и изменението на диспозитива , с което се уважава право на задържане. Касационна жалба е постъпила и от Т. П. М. чрез адв. М.К. в частта , с която с решение №615 от 02.04.2014г по в. гр.дело № 4530/2013г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решението на Софийски градски съд относно унищожаването на договор за покупко- продажба на недвижим имот на основание чл. 27 ЗЗД и е уважен иска по чл. 108 ЗС .
В приложеното към жалбата изложение на касатора Н. С. К.,представляван от настойника си К. К. се изтъква недопустимост на решението в обжалваната част и основанието на 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите : Допустимо ли е самостоятелно уважаване на възражение за задържане за подобрения ,при положение липсва СПН между страните в резултат на уважен иск ,или възражение ,с които ищецът да е осъден за заплати стойност на такива подобрения. Може ли съдът самостоятелно да квалифицира направено възражение за подобрения по чл. 72-74 ЗС , при положение че то е направено на основание чл. 91 ЗС и не са изложени твърдения за период на извършване, добросъвестност, знание на собстветика. Носи ли ищецът тежест на доказване за обстоятелството ,че ответникът е знаел за наличието на основание за нищожност/унищожаемост и при положение ,че исковата молба е вписана ,чия е поначало доказателствената тежест на основателността на възражението за подобрения в различните хипотези с оглед качеството на извършилото ги лица . Правен ли е въпросът за разграничаване на необходими от луксозни подобрения и не следва ли движимите вещи да бъдат изключени от тях . Изтъква се противоречие с разрешението по т.6 от ТР №1/2001г по т.д №1/2000г ОСГК,за правото на задържане като акцесорна претенция към вземането за подобрения . Изтъква се противоречие с реш. №131/2013 по гр.д №913/2012г по втория въпрос ,задължение на съда е да определи точната квалификация на иска .По третия въпрос се изтъква противоречие с реш. №312 от14.02.2011г по гр.д №829/2009 ІІ г.о относно значението на предявената и съответно вписана искова молба за предпоставките на чл. 72-74 ЗС .По последния въпрос е изтъкнато противоречие с реш. №5/2013г по гр.д №70/2012г І г.о ВКС ,тъй като в настоящия случай този съществен въпрос не е изследван от съда ,въпреки изяснени от приета СТЕ обстоятелства в тази връзка .
В приложеното от касатора Т. П. М. изложение също се изтъква довод за недопустимост на решението ,който довод е бил заявен и поддържан от ответника по делото . Неправилен е извода по допустимостта на иска като валидно предявен и процесуално допустим ,тъй като исковата молба е била подписана от ненадлежна страна. Към датата на предявяването, посоченият ищец е бил ограничено запретен а исковете са предявени от попечителя . Приподписването на исковата молба не санира порока ,тъй като няма промяна на титула – искът е предявен от попечитя в качеството му на ищец. Като процесуалноправни въпроси при основанието на чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 ГПК се изтъкват задължението на въззивния съд по прилагането на чл. 188 ГПК(отм) Посоченото, че договорът за покупко- продажба е бил сключен от недееспособен ,без да са налице законовите изисквания за разпоредителна сделка , е само констатация , а не мотив. Налице е противоречие с т.19 от ТР№1/2001г ОСГК , въззивният съд е извършил проверяваща , а не решаваща дейност .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Н. С. К. ,единствено по третия формулирн въпрос , носи ли ищецът тежест на доказване за обстоятелството ,че ответникът е знаел за наличието на основание за нищожност/унищожаемост и при положение ,че исковата молба е вписана, чия е поначало доказателствената тежест на основателността на възражението за подобрения в различните хипотези с оглед качеството на извършилото ги лице Въпросът обема оповестителното действие на вписването като обективен критерии за знание у всички трети лица за наличие на спор по отношение на имота и значението на това обстоятелство за правата по чл. 72 ЗС на добросъвестния владелец , извършил подобрения. Разрешението се изтъква в реш. №312 от14.02.2011г по гр.д №829/2009 ІІ г.о ,цитирано от защитата . Според разбирането на въззивния съд – предвид решаващите съображения по обжалваното решение , вписването на иска и въобще узнаването какво се иска с него, няма отношение към правото на задържане за подобрения и добросъвестността на подобрителя по чл.72 ЗС. Въззивният съд се е позовал на т.11 от ППВС №6/27.12.1947г за това свое разбиране , което дава основание за допускане до касационно обжалване по критерия на чл.280 ал.1 т.1 ГПК
Тъй като по жалбата на Н. С. К. касационно обжалване се допуска , Върховен касационен съд ІІІ г.о ще провери оплакванията му за недопустимост при решаващата си дейност, а не като критерии за допускане на жалбата до разглеждане по същество . По останалите формулирани въпроси в изложението на касатора К. не е налице основание за допускане до касационно обжалване . По първия въпрос има установено разрешение в практиката на ВКС и обжалваното въззивно решение е съобразено с нея. Вторият въпрос не може да има решаващо значение за изхода на делото ,тъй като съдът намира приложимия закон по основателността на едно въведено в процеса възражение, като съобразява установените факти. Въпросът за разграничение на подобренията на необходими и луксозни няма връзка с решаващите съображения на съда , нито с определяне на увеличената стойност на имота , така както е установена по делото .
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване на решението по жалба на Т. П. М.. Съображенията на съдилищата да приемат иска за надлежно предявен след подписването на исковата молба от ограничено запретения ищец съответстват на установената практика по прилагането на чл. 100 ал.4 ГПК (отм) и в случая не се касае за предявено с иска чуждо материално право , което попечителят да е заявил като свое Като ищец , тогава ограничено запретен , Н. С. К. изрично е посочен още с предявяването на иска . Въпрос за нарушение на изискванията по чл. 188 ГПК(отм)случаят не поставя, тъй като въззивният съд е изтъкнал както установения факт, сочещ на унищожаемост, така и приложимия за този факт закон в рамките на решаващата си дейност , а мотивите му в тази връзка не се изчерпват само с цитираното в изложението. Не е налице противоречие с т.19 от ТР№1/2001г ОСГК .
Ето защо Върховният касационен съд , ІІІг.о.,на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №615 от 02.04.2014г по в. гр.дело № 4530/2013г. на Софийски апелативен съд в частта , с което е обезсилено решение №5396 от 15.07.2013г по гр.д № 4541/2008г на Софийски градски съд, както и в частта , с която след отмяна на решение№5396 от 15.07.2013г по гр.д № 4541/2008г на Софийски градски съд е постановено друго по същество , в частта за разноските включително .
Не допуска до касационно обжалване решение №615 от 02.04.2014г по в. гр.дело № 4530/2013г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част
Делото да се докладва за насрочване , касаторът е освободен от държавна такса .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .