2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1639/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр.София, 25.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1639/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу въззивното решение № 2056 от 07.11.2012 год., постановено по гр.дело № 215/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд, І-ви граждански състав, с което е отменено допълнително решение № 2026 от 25.06.2009 год., постановено по гр.дело № 64/2006 год. на Районен съд-Варна, десети състав, в частта му, с която е отхвърлено направеното от ответниците възражение за заплащане на направените от тях в процесния имот подобрения – построяване на жилищна сграда с площ от 25 кв.м., състояща се от изба, етаж и подпокривно пространство, в размер на 28 700 лева, съставляваща увеличената стойност на имот в резултат на извършените подобрения, на основание чл.72 ЗС и съответно признаване правото на задържане до заплащането на посочената сума, като вместо това е постановено друго за осъждане Д. Н. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица], И. Н. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица], Н. П. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица] Т. П. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица] да заплатят на С. Д. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к.”М. І” [жилищен адрес] Р. С. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к.”М. І” [жилищен адрес] и Т. С. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к.”М. І” [жилищен адрес] сумата от 28 700/двадесет и осем хиляди и седемстотин/лева, представляваща увеличената стойност на следният имот: 755 кв.м. ид.части от ПИ № …. по ПНИ на местност Р. в кв.Г. на [населено място], кадастрален район ….., при граници на имота: ПИ №№…., …., …., …., път, …. и …., при площ на целия имот от 819 кв.м., в резултат на извършени от Д. подобрения, а именно – изградена масивна жилищна постройка, състояща се от една стая с изба, таванско помещение в подпокривното пространство с обща площ от 25.4 кв.м., на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 ЗС, като е признато на С. Д. Д., ЕГН [ЕГН], Р. С. Д., ЕГН [ЕГН] и Т. С. Д., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], ж.к.”М. І” [жилищен адрес] право на задържане върху имота, представляващ 755 кв.м. идеални части от ПИ № 2324 по ПНИ на местност Р. в квартал Г. на [населено място], кадастрален район 551, при граници на имота: ПИ №№ …, …., …., …., път, …. и …., при площ на целия имот от 819 кв.м. до изплащане на сумата от 28 700/двадесет и осем хиляди и седемстотин/лева от Д. Н. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица], И. Н. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица], Н. П. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица] Т. П. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица].
Недоволни от въззивното решение в уважената част са касаторите Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н., представлявани от адвокат К. К., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
Материалноправни въпроси:
– Следва ли да бъде уважено възражението, направено за заплащане на подобрения с право на задържане на имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в полза на наследниците на бившия ползвател, за незаконно надстроеното в имота;
– Имат ли качеството на солидарни длъжници по възражението за подобрения всички наследници на общия наследодател А. Х., съсобственици на реституирания и ревандикиран в съдебния процес имот, при условие, че те са обикновени другари по ревандикационния иск и не е задължително всички те да бъдат конституирани по делото, за да бъдат задължени да заплащат присъдените подобрения по възражението.
Процесуалноправен въпрос:
– Следва ли съдът да постанови осъдителен диспозитив на съдебното решение, при условие, че по делото е повдигнато само възражение за заплащане на подобрения от бивш владелец на процесния имот, а не е предявен насрещен иск за тези подобрения.
Постъпила е касационна жалба и от Р. С. Д. от [населено място], представляван от адвокат Н. А., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване в отхвърлената част до 30 000 евро на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса – следва ли да се вземат под внимание и обсъждат експертизи и констатации на вещи лица, залегнали в отменено решение.
От Р. С. Д., представляван от адвокат Н. А. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК по първата касационна жалба със становище за неоснователност.
Ответниците по касация С. Д. Д. и Т. С. Д.-Ж. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените в изложенията основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на спора е претенция на С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д. за заплащане на направените от тях подобрения в процесния имот, представляващ жилищна сграда с площ от 35 кв.м., състояща се от изба, етаж и подпокривно пространство, в размер на сумата 50 000 евро, съставляваща увеличената стойност на имота на основание чл.72 ЗС и признаване право на задържане до заплащането й. Съобразено, че праводателят им А. Х. е установил владение върху имота през 1982 год. по реда на предоставено право на ползване по реда на ПМС № 11/1982 год. и на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ притежават правата по чл.72 от ЗС и са приравнени на добросъвестни подобрители, поради което на заплащане подлежат само подобренията в реституирания процесен имот, направени до влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 год., след която дата имотите са подлежали на възстановяване или на изкупуване, поради което не могат да се считат за добросъвестни владелци или приравнени на тях подобрители. Направен е извод след съвкупна преценка на доказателствата, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота е била построена сграда с площ 25 кв.м. на стойност 28 700 лева към момента на постановяване на решението съобразно заключението на приета тричленна съдебно-техническа експертиза като последващото застрояване е незаконно според съставения акт от 2005 год. и е пристрояване в полуподземната част под терасата на антре, стая с баня и тоалетна с площ от около 30 кв.м., следователно не води до увеличение на стойността на имота. Взето е предвид и решение № 238/2011 год. от 13.01.2012 год., постановено в производство по чл.290 ГПК по гр.дело № 999/2010 год. по описа на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е отменено първото въззивно решение в частта, с която е признато право на задържане на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 ЗС в полза на С., Р. и Т. Д. до заплащане от четиримата ищци на сумата от 31 762 евро, представляваща стойност на направени в имота подобрения: масивна жилищна постройка, състояща се от една стая с изба, таванско помещение в подпокривното пространство с обща площ от 25.4 кв.м. и пристроени антре, стая с баня и тоалетна с площ от 30 кв.м.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В случая касационно обжалване следва да се допусне и по двете касационни жалби по въпроса: с оглед процесуалното поведение на ответниците по спора и предприетата форма на защита по обективно съединените искове какво произнасяне дължи решаващия съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение с № 2056 от 07.11.2012 год., постановено по гр.дело № 215/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса по 25 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от всеки касатор: Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н., Т. П. Н. и Р. С. Д. като се представят и доказателства за това.
След внасяне на държавната такса и представяне доказателства за внасянето й делото да се докладва на Председателя на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: