О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. София, 05.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2225 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, за отмяна на влязлото в сила решение №937 от 08.05.2015г. по гр.д. №4018/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО и потвърденото с него разпореждане от 09.06.2014г. по гр.д.№4919/2014г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав, с което е оставена без уважение подадената от министерството молба с правно основание чл.623 от ГПК за допускане на изпълнение на територията на Република България на Разпореждане /Заключение/ от 19.03.2013г., постановено по дело №12824/299/2013г. на Първи районен съд – Букурещ, Република Румъния, с което се дава съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за банкова гаранция №000LG –L-003277 от 01.06.2012г. за сумата 9 472 916,10 евро. В молбата са изложени твърдения за наличието на основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, като се твърди, че след постановяване на влязлото в сила решение са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които молителят не е могъл своевременно да заяви и с които да се снабди. Молителят поддържа, че за да остави в сила разпореждането от 09.06.2014г. по гр.д.№4919/2014г. на СГС, ГО, 1 състав, съставът на САС е възприел, че актът, постановен от румънския съд по реда на чл.632 и чл.638 ал.1 т.3, вр. с чл.665 от Гражданския процесуален кодекс на Румъния /ГПКР/ не отговаря на критериите за съдебно решение според легалната дефиниция на чл.32 от Регламент №44/2001 на Съвета /отм./, от обхвата на която се изключени производствата, които се развиват без участие на ответника. Съставът на САС е установил от представените доказателства, че съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, надлежно връчена на длъжника в образуваното пред него производство, като в срока по чл.711 от ГПКР длъжникът „ПИБ“ АД е подал възражение, подаването на възражение против изпълнението не води до трансформиране на производството в състезателно, тъй като предмет на разглеждане по възражението ще бъде законността на принудително изпълнение, но не и това дали изпълняемото право съществува. Молителят твърди, че към момента на постановяване на решението си, Софийски апелативен съд не е разполагал с информация относно съдържанието на постановените съдебни актове по подадените от банката възражения /жалби/ в държавата по произход – Румъния. Поддържа,че „Първа инвестиционна банка“ АД е подала до настоящия момент три възражения /жалби/ във връзка с допуснатото принудително изпълнение на основание банкова гаранция №000LG – L – 003277 от 01.06.2012г. за сумата 9 472 916,10 евро. По първото възражение на банката било образувано дело №22550/299/2013г. по описа на Районен съд, [населено място], І район, респ. дело №22550/299/2013г. по описа на Градски съд, [населено място]. Във връзка с постановения в това производство акт, била подадена молба за отмяна от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, на влязлото в сила решение №937 от 08.05.2015г. по гр.д. №4018/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, която била оставена без уважение с решение по т.д.№2451/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. По третото възражение на банката било образувано гр.д.№18311/299/2018г., което било висящо. По второто възражение на банката било образувано дело №26785/299/2016г. по описа на Районен съд, [населено място], І район, респ. дело №25785/299/2016г. по описа на Градски съд, [населено място]. С решение на Градски съд, [населено място] №2653, взето на 11.08.2017г. и влязло в сила на 15.05.2018г., решението на първоинстанционния съд било отменено частично и вместо него било постановено друго с диспозитив: „Отхвърля оспорването на изпълнението като неоснователно“. В мотивите на това решение било прието, че принудителното изпълнение е започнало законно, на база на валиден изпълнителен документ и трябва да продължи до пълното събиране на вземането и добавките към същото. Молителят счита, че решението на Градски съд, [населено място] от 11.08.2017г., съставлява ново обстоятелство, възникнало след приключване на съдебното дирене в Софийски апелативен съд – на 11.02.2015г., когато е била последната възможност на молителя да навежда нови факти и да представя доказателства. Счита, че това обстоятелство е от значение за изхода на спора, доколкото то установява, че в държавата по произход разпореждането от 19.03.2013г. по дело№12824/299/2013г. на Първи районен съд [населено място], продължава да се ползва с изпълнителна сила, а подадената жалба, която е избраният начин за защита от банката, е оставена без уважение в едно състезателно производство, с участие на двете страни във всички инстанции.
Ответникът по молбата „Първа инвестициона банка“ АД, [населено място], моли същата да бъде оставена без разглеждане като подадена след преклузивния срок. Поддържа също, че липсва правен интерес от молбата за отмяна, доколкото решението по дело№26785/299/2016г. по описа на Градски съд, [населено място], не би било от значение за основателността или неоснователността на искането по чл.623 от ГПК за допускане на изпълнение на територията на Република България на Разпореждане /Заключение/ от 19.03.2013г., постановено по дело №12824/299/2013г. на Първи районен съд – Букурещ, Република Румъния, с което се дава съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за банкова гаранция №000LG –L-003277 от 01.06.2012г. за сумата 9 472 916,10 евро. Поддържа, че решението по дело №26785/299/2016г. по описа на Градски съд, [населено място], е постановено по искане за прекратяване на изпълнително дело № ST48/2013г. поради липса на имущество на „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място], на територията на Румъния. Твърди, че между страните е постановено решение по дело №22550/299/2013г. по описа на Градски съд, [населено място], с което се анулира принудителното изпълнение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Производството за отмяна представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в процесуалния закон основания, навеждането на които е ограничено и с посочените в разпоредбата на чл. 305 от ГПК срокове.
Съгласно чл. 305 ал.1 т.1 от ГПК молбата за отмяна в случаите по чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК следва да бъде подадена в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.
В случая молителят посочва като ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК решение №2653 от 11.08.2017г. по дело №26785/299/2016г. по описа на Градски съд, [населено място]. Това ново обстоятелство следва да се счита за възникнало в момента на влизането на решението в сила. Този момент не е посочената от молителя дата 15.05.2018г., когато решението му е връчено, а датата на постановяването на решението, тъй като видно от текста му същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
Видно от текста на решението, същото е произнесено в открито съдебно заседание, състояло се на 11.08.2017г. Към молбата не са представени доказателства, от които да се установява дали молителят е присъствал в съдебното заседание, на което е произнесено решението. Към настоящото производство е приложеното т.д.№2451/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., образувано по предходна молба на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, за отмяна на влязлото в сила решение №937 от 08.05.2015г. по гр.д.№4018/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО. В това производство за отмяна молителят е представил сертификат от Градски съд Букурещ, видно от който по дело №26785/299/2016г. е произнесено окончателно решение в открито съдебно заседание на 11.08.2017г. В сертификата е възпроизведен и диспозитивът на съдебното решение: „променя частично обжалваното решение по дело №26785/299/2016г. на Районен съд, [населено място], като отхвърля обжалването на изпълнението“.
Посоченият сертификат е представен от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието с молба от 09.10.2017г. Следва да се приеме,че към тази дата молителят е узнал за новото обстоятелство – постановяване на окончателно съдебно решение по възражението на длъжника, както и е разполагал с писмено доказателство – сертификат, удостоверяващ диспозитива на решението. Без значение е обстоятелството, че пълният текст на решението с мотивите е бил връчен на молителя на 15.05.2018г., доколкото срокът по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК започва да тече от момента, в който за страната за първи път възникне възможност за снабдяване с годно писмено доказателство за новото обстоятелство.
Предвид изложеното срокът по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК, в настоящата хипотеза е започнал да тече от 09.10.2017г. и е изтекъл на 09.01.2018г. Молбата за отмяна е подадена на 14.08.2018г. т.е. значително след предвидения в чл. 305 ал.1 т.1 от ГПК преклузивен срок. С изтичането му правото на молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение на САС и потвърденото с него разпореждане на СГС е преклудирано.
Поради изложеното подадената от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, молба за отмяна на влязлото в сила решение №937 от 08.05.2015г. по гр.д. №4018/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО и потвърденото с него разпореждане от 09.06.2014г. по гр.д.№4919/2014г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав, следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена.
При този изход спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, доколкото същият е представляван в касационното производство от юрисконсулт, който е депозирал писмен отговор на касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, за отмяна на влязлото в сила решение №937 от 08.05.2015г. по гр.д. №4018/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО и потвърденото с него разпореждане от 09.06.2014г. по гр.д.№4919/2014г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, с адрес Румъния, [населено място], ІІ район, бул. „Карол І“ №17, с адрес за призоваване [населено място], ул.”Позитано” №8, 5 етаж, офис 6, чрез адв. М. Б., да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул.”Драган Цанков” №37, на основание чл.78 ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева /триста лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.