О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№232
гр. С. 24.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от
председателя (съдията) Стойчо Пейчев
ч. гражданско дело под № 471/2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14886 от 28.11.2013 г. на Р. (България) ЕАД, [населено място] срещу определение № 1263 от 18.11.2013 г. по ч. т. дело № 1419/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение, с което: а/ е отменено разпореждане от 23.08.2013 г. по ч.гр. дело № 477/2012 г. на Старозагорския районен съд и вместо него е прието възражението на длъжниците с вх. № 12007/12.08.2013 г. по чл. 414 от ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение № 320/19.01.2012 г., издадена в полза на дружеството жалбоподател; б/ е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, постановено със заповедта за изпълнение по ч.гр. дело 477/2012 г. на Старозагорския районен съд по отношение на длъжниците [фирма], И. Д. Д. и М. Д. Д. за сумата 26 968.65 евро, представляваща главница по договор за банков кредит от 17.11.2009 год. и договор за поръчителство от същата дата; 3 613.76 евро просрочена редовна лихва за периода 05.11.2010 год. – 10.01.2012 год.; 1 024.53 евро просрочена наказателна лихва за периода 06.12.2010 год. – 16.01.2012 год.; 101.12 евро просрочена комисионна; законна лихва върху главницата, считано от 17.01.2012 год. и 2 310 лева разноски за заповедното производство и вместо него е оставено без уважение заявлението на Р./България/ЕАД в частта му за допускане по реда на чл.418 ГПК на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо посочените длъжници; в/е обезсилен изпълнителния лист по ч.гр.дело № 477/2012 год. на Старозагорския районен съд в полза на Р./България/ЕАД срещу длъжниците и г/ е постановено делото да се върне на Старозагорския районен съд за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.
С определение от 02.04.2014 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, частното касационно производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 4/2013 г. по това тълкувателно дело е постановено на 22.05.2014 г. и е обявено на 18.06.2014 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 от ГПК.
Според задължителните указания, обективирани в т. 8 на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГКТ: „В. определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване”. Законът не е предвидил, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване /за сравнение – разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК изрично предвижда в определена хипотеза касационно обжалване на въззивното определение по обезпечаване на иска/. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. По смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни 25 производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Следователно заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно /ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д.№ 1/01 г., ОСГК/.
Поради задължителния характер на Тълкувателно решение № 4/2013 г. частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима тъй като се явява подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, а настоящото производство следва да бъде прекратено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по частно гр. д. № 471/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение;
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба вх. № 14886 от 28.11.2013 г. на Р. (България) ЕАД, [населено място] срещу определение № 1263 от 18.11.2013 г. по ч. т. дело № 1419/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение; и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 471/2014 по описа на ВКС, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
Председател:
Членове: