Решение №232 от 42068 по нак. дело №720/720 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 232

София, 05.03.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №7228/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Н. от [населено място] срещу решение № 5017от 08.07.2014г по гр.дело № 13753/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.03.2013г по гр.д № 8254/2012г относно упражняването на родителските права спрямо децата Б. , навършила 13 години и Б. , навършил 10 години,които права са предоставени на майката , местоживеенето е определено при нея , при определен режим на лични контакти с другия родител – сега касатор и е определена дължимата издръжка.
В приложеното към жалбата изложение се формулират въпроси за основанията на това предпочитание на съда предвид значението на обстоятелството ,че за периода 2011- 2013г бащата се е грижел за децата с помощта на своята майка и че съдът е игнорирал виновно поведение на другия родител – неполагане на грижи , като е приел че майката на бащата , помагала за отглеждане на децата , има вина за нежеланието на детето Б. да живее при последната и загубване на родителски авторитет Като въпрос се формулира отчетеното като негативно за бащата обстоятелство ,че за част от годината същия осигурява доходите си , като работи в чужбина .Изтъква се противоречие с реш. №406/2011г по гр.д №1125/2010г І. г.о Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като се изтъква, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в т.”а,д,ж;з; и” от ППВС №1 /1974г .
В отговор ответницата Е. М. изтъква като недопустимо касационното обжалване , тъй като въпросите са формулирани при теза за дискредитиране родителските качества на майката , каквото фактическо положение е различно от установеното и съдът не е възприемал това в решаващите си съображения . Касаторът интерпретира превратно фактите.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по свързано формулираните трети и четвърти въпрос ,какво значение има за критериите по ППВС № 1/1974 полагането на грижи за децата само от единия родител и причините за това ,съответно какво е значението на периодичното отсъствие на родител поради сезонна работа в чужбина ,във връзка с упражняването на родителски грижи. Останалите въпроси се условят на собствен фактически извод на жалбоподателя – за изоставяне на децата от майката , каквито обстоятелства съдът не е приемал за установени. Затова тези въпроси нямат връзка с решаващите съображения на съда .Не може да се приеме за правен въпрос и оценката му ,че е бил „наказан”.
По въпроса за критериите , които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо малолетни деца и на кой от двамата родители те да се предоставят с оглед цялостната защита интереса на децата , е налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г., според което следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора за родителски права. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Преценката на въззивния съд на кой от двамата родители да се предоставят родителските права трябва да отчете задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в ППВС № 1 от 12.11.1974г относно комплексния характер на преценката. В случай че има да преценява изразено от дете предпочитание при неговото изслушване ,решаващите съображения на съда следва да включват проявлението на родителския авторитет пред децата – като обективен факт , както и взаимната привързаност между дете и родител – като предпоставка за това, тъй като родителските качества имат най- голямо значение. Затова част от решаващите преценки по обжалваното решение ,по поставения правен въпрос, дават основание за допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .

Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на решение № 5017от 08.07.2014г по гр.дело № 13753/2013г. на Софийски градски съд
Касаторът П. Б. Н. следва да внесе 40 лева държавна такса по сметка на ВКС .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top