3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 21.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1008/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от СОУ „Мито Орозов” – [населено място], [улица], Затвора – [населено място] против решение № 178 от 13. 04. 2011 г. по гр. д. № 88/2011 г. на Врачанския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика.
Ответната страна по касационната жалба О. А. К. изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение на районен съд, с което са уважени предявените от О. А. К. против СОУ „Мито ОРОЗОВ” – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат съставът на съда е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на следните основания: а/. на основание чл. 193, ал. 2 КТ, тъй като работодателят не е изискал обяснения от ищеца преди налагане на дисциплинарното наказание – на писмено обяснение вх. № 279/3. 05. 2010 г. не било посочено на коя дата е изискано и дадено, а второто писмено обяснение било дадено след връчване на заповедта за уволнение; б/. поради несъответствие на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – в същата било посочено, че ищецът се наказва за това, че на 29 и 30 април 2010 г. не се е явил на работа в течение на два последователни дни, тъй като е заловен от охраната на затвора да внася забранени предмети и му е отнет завинаги пропускът, допускащ го в рамките на затвора, без да се конкретизират забранените предмети.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в касационната жалба се сочат следните материалноправни въпроси: а/. кога се счита изпълнено задължението на работодателя да изиска обяснение от извършителя на дисциплинарното нарушение и по-конкретно: има ли задължително изискване обясненията да са изискани лично и да са дадени лично на работодателя, има ли изискване за форма за изискване на обясненията, достатъчно ли е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение се иска обяснение; б/. следва ли да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако от мотивите към същата би могло да се установи нарушението, за което е наказан работникът или служителят. Твърди се, че и двата въпроса са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Налице са основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и по двата въпроса.
Относно първия въпрос, в мотивите към обжалваното решение всъщност е прието, че не следва да се приема за изпълнена процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК, ако съответният работник или служител е дал писмени обяснения, но едните са депозирани с дата съвпадаща с датата на връчване на заповедта за уволнение, а върху вторите липсва поставена дата. Този извод противоречи на приложените решения на ВКС по чл. 290 ГПК /р. № 629 от 1. 11. 2010 г. по гр. д. № 279/2009 г., ІV г.о., р. № 322 от 5. 05. 2010 г. по гр. д. № 301/2009 г., ІІІ г.о., р. № 237 от 24. 06. 2010 г. по гр. д. № 826/09г., ІV г.о. и др./, в които е прието, че процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК следва да се счита изпълнена, ако от писмените обяснения е видно, че изискването им предхожда налагане на наказанието и от съдържанието им може да се установи, че извършителят на нарушението е разбрал за какви нарушения се искат обясненията.
Относно втория въпрос, в мотивите към обжалваното решение е прието, че в случая заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не съответства на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като в същата било посочено, че ищецът се наказва за това, че на 29 и 30 април 2010 г. не се е явил на работа в течение на два последователни дни, тъй като е заловен от охраната на затвора да внася забранени предмети и му е отнет завинаги пропускът, допускащ го в рамките на затвора, без да се конкретизират забранените предмети, които се е опитвал да внесе. В решения на ВКС по чл. 290 ГПК /р. № 676/12. 10. 2010 г. по гр. д. № 999/09г., ІV г.о., р. № 642/12. 10. 2010 г. по гр.д. № 1208/09 г., ІV г.о./ се приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако от мотивите към същата би могло да се установи нарушението, за което е наказан работникът или служителят.
Предвид наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението по посочените материалноправни въпроси,а на жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 94 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 13. 04. 2011 г. по гр. д. № 88/2011 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя СОУ „Мито Орозов” – [населено място], [улица], Затвора – [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 94 лв. и представи доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: