О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 14.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 911 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Д. Г. чрез адв. Д. М. М. от АК – П. срещу въззивно решение № 586/06.04.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 507/2012 г. в частта, с която е променен режима на лични отношения на бащата с детето Ю. Б. Г..
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна И. Г. Т. чрез адв. А. Ц. от АК – П. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск от И. Г. Т. срещу Б. Д. Г. за ограничаване на родителските права на бащата спрямо детето от брака Ю. Б. Г., за промяна режима на лични контакти между бащата и детето, за увеличаване размера на месечната издръжка, плащана от бащата на 150 лв., считано от ноември 2010г.
Първоинстанционният съд отхвърлил иска за ограничаване родителските права на бащата Б. Г., осъдил го е да плаща месечна издръжка от 80 лв. за времето 01.11.2010 г. – 01.06.2011 г. и по 120 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила до навършване пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
Б. Д. Г. е осъден да заплати 212,80 лв. държавна такса, както и в полза на И. Г. Т. – 320 лв. съдебноделоводни разноски.
И. Г. Т. е осъдена да заплати 20 лв. държавна такса и в полза на Б. Д. Г. 75 лв. съдебноделоводни разноски.
Въззивният Пловдивски окръжен съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която Б. Д. Г. е осъден да заплати на детето Ю. Г. чрез неговата майка и законна представителка издръжка, считано от 01.11.2010 до 23.02.2011 г. и е пракратил в тази част съдебното производство. Потвърдил е решението на районния съд „в останалата обжалвана част”, а „в необжалваната част решението е влязло в сила”.
К. е повдигнал следните въпроси: за наличието на основания за изменение на установения с предходно съдебно решение режим на лични отношения на родителя с детето и как следва да бъдат установени и ценени изменените обстоятелства; за критериите и доказателствата, които следва да се преценяват, за да се направи извода за наличие на трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е определен режима на лични отношения и следва ли по-високата възраст на детето да бъде основния критерий за редуциране режима на лични отношения между бащата и детето; за критериите при установяване на интереса на детето досежно определяне режима му на лични отношения с родителя, на когото не е възложено упражняване на родителските права, следва ли заявеното желание на детето да се приеме за съществено изменение, налагащо определяне на нов режим на лични отношения; тежестта на доказване по дело за промяна режима на лични отношения между детето и родителя, с когото не живее; задължително ли е изслушването на родителите в производството.
Поддържа се противоречие с ПП 1/1974 г. ВС РБ, решение № 928/2008 по гр.д. № 53/2008 III ГО ВКС, решение № 1068/2008 по гр.д. № 2881/2007 III ГО ВКС, решение № 544/2003 II ГО ВКС.
В евентуалност е изложена обосновка за необходимост от създаване на съдебна практика с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото.
Обобщени, поставените правни проблеми поставят следните въпроси,чиято формулировка е уточнена от състава на Върховния касационен съд: кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца, как следва да се преценява желанието на детето и относно интереса на детето при решаване на въпроса за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права.
Въпросите са от значение за постановения резултат и съставът на Върховния касационен съд, изхождайки още и от задължението служебно да се следи за интереса на детето, намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато, за да се провери доколко с оглед конкретните особености, разрешението на въззивния съд е съобразено с ПП 1/1974 г. и цитираните по-горе съдебни актове.
Въпросът за разпределение на доказателствената тежест не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, нито разглеждането му се налага поради основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Относно въпроса дали съдът е длъжен да изслуша задължително родителите, касационното обжалване трябва да се допусне, за да се отговори доколко разрешенията в ПП 1/1974 ВС РБ са относими и при действието на СК от 2009 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 586/06.04.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 507/2012 г. в частта, с която е променен режима на лични отношения на бащата с детето Ю. Б. Г.
УКАЗВА на Б. Д. Г. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 20 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок на указанието, делото да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: