Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
гр. София 16.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 01 юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 5841 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Ф. И. И., чрез адв.Н. М. срещу решение № 396/22.07.2014 г.по в.гр.дело № 532/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 530/02.04.2014 г. по гр.дело № 415/2014 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановил малолетното дете Н. А. И., [дата на раждане] да живее при майката Д. П. М. в [населено място], упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете се предоставя на майката Д. П. М. и е определен режим на лични отношения на бащата А. Ф. И. с детето Н. А. И. както следва – бащата да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 19 часа в петък до 19 часа в неделя, по един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, през Коледните празници от 19 ч. на 25 декември до 19 ч. на 26 декември, през Новогодишните празници от 19 часа на 1 януари до 19 часа на втори януари, през В. празници от 19 ч в неделя до 19 ч в понеделник, през четните календарни години детето да прекарва рождения си ден с майката, а именния ден с бащата, през нечетните календарни години детето да прекарва рождения си ден с бащата, а именния ден с майката.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответницата по жалбата Д. П. М., чрез адв.Н. Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на посочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 379/18.03.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуално правния въпрос за задължението на съда да изслуша и обсъди в решението си становищата на двамата родители на детето съгласно чл.59,ал.6 СК при иск с пр.осн. чл.127,ал.2 СК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.127, ал.2 СК от А. Ф. И..
Прието е, че жалбоподателят А. Ф. И. и ответницата по жалбата Д. П. М. са родители на малолетното дете Н. А. И., [дата на раждане] по време на съвместно съжителство на страните. От месец април 2013 г. родителите са разделени. Майката заедно с детето е напуснала жилището на бащата в [населено място], [улица],вх.Д и се установила в жилище в същия град,[жк], [жилищен адрес] където живее по настоящем. Прието е също, че в хода на делото с договор за дарение, обективиран в нот.акт № 38/2014 г. жилището в[жк]е прехвърлено на ответницата по жалбата от нейните майка и сестра.
С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.дело № 6188/2013 г. на Плевенския районен съд бащата А. И. е осъден да заплаща издръжка на малолетното дете Н. И., чрез майката Д. М.. Прието е, че след раздялата бащата със съгласието на майката е вземал детето при себе си.
Въз основа събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че отношенията между двамата родители и между техните семейства са конфликтни и, че това е причина между тях да не бъде постигнато споразумение относно родителската грижа за малолетното дете Н. И.. Посочил е, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и материална обезпеченост, привързани са към детето и желаят да полагат непосредствени грижи за детето, че и двамата могат да разчитат на помощта на близки при неговото отглеждане и възпитание.
Съдът е преценил посочените обстоятелства с оглед критериите в чл.59,ал.4 СК и е приел, че интересите на детето Н. И. налагат да живее при майката, която да упражнява родителските права. За да направи извода съдът е взел предвид обстоятелството, че детето е на три години и винаги е живяло при майката, която се е грижила за него, че от показанията на разпитаните свидетели З. И. и В. К. и от изготвения социален доклад е установено, че майката добре се грижи за него и то е привързано към нея, че същата разполага с подходящи материални условия съобразно стандарта в страната.
Въззивният съд е направил извода, че на основание чл.127,ал.2 СК следва да бъде определено детето Н. И. да живее както и досега при майката Д. М. в собственото й жилище в [населено място] и майката да упражнява родителските права по отношение на детето. С оглед на този извод обжалваното първоинстанционно решение, с което упражняването на родителските права е предоставено на бащата е отменено и вместо него е постановено друго в посочения смисъл.
Прието е, че не са събрани доказателства за съществуването на основателна причина, поради която упражняването на родителските права да се предостави на бащата. Според съда с оглед ниската възраст детето се нуждае повече от майчини грижи и до сега никога не се е отделяло от майката, че негативното отношение на майката и нейните близки към бащата и родителския му кръг не се отразява върху отношението към детето и качеството на грижите, които се полагат за него. Приел е, че от събраните доказателства е установено, че бащата обективно не би могъл да полага непосредствени грижи за детето с оглед характера на осъществяваната от него търговска дейност, което ще се отрази неблагоприятно на детето.
С обжалваното решение съдът е определил и мерките на лични отношения между бащата А. И. и детето Н. И., като е взел предвид данните по делото и разпоредбите на чл.59,ал.3 СК. Определил е режим на лични отношения, който да дава възможност за по-дълго и пълноценно общуване между бащата и детето. Съобразени са обстоятелствата, че двамата родители живеят в едно населено място – [населено място], пола на детето, обстоятелството, че майката чрез процесуалните си представители е изразила становище, че не желае да възпрепятства контактите между бащата и сина.
Прието е, че не следва да се присъжда издръжка, тъй като такава е определена с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.дело № 6188/2013 г.
По правния въпрос:
Съгласно практиката на ВС и ВКС – ППВС № 1/1974 г. и решение № 129/19.06.2013 г. по гр.дело № 1119/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК изслушването на родителите в настоящия процес по предявен иск с пр.осн.чл.127,ал.2 СК е задължително. Съдът следва да изслуша родителите и основанията им да се предоставят на един от тях мерките относно упражняване на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете. Изслушването е задължително с оглед преценката от съда на личните качества на родителите и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото.
Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВС и ВКС.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е неправилно – постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В настоящият случай първоинстанционния съд не е изслушал родителите на малолетното дете Н. И.. Въззивният съд не е констатирал това нарушение на процесуалните правила, допуснато от районния съд и съответно не е изслушал двамата родители. Пред въззивната инстанция е поведено едно съдебно заседание – на 08.07.2014 г., на което и двамата родители са се явили лично. Всеки от тях, чрез адвокат пълномощник е изразил становище по основателността на предявения иск с пр.осн.чл.127,ал.2 СК относно упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Н. И., местоживеенето на последното и личните отношения. На това съдебно заседание въззивният съд не е изслушал родителите на детето, а изразеното становище от тях по основателността на предявения иск съдът преценява, че не представлява такова изслушване. Съдът е формирал изводи по основателността на иска, без да изслуша родителите, което налага извода за допуснато нарушение на процесуалните правила – чл.59,ал.6,пр.1, към който текст препращат разпоредбите на чл.127,ал.2 СК. В хипотеза, като настоящата въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока с оглед засиленото служебно начало, тъй като следи служебно за интереса на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете е следвало да констатира, че първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си да изслуша родителите, съответно е следвало да ги призове и изслуша лично. Както се посочи в случая въззивния съд не е изслушал родителите, а последното е задължително, за да постанови решение по съществото на спора по предявения иск с пр.осн.чл.127,ал.2 СК при най-пълна и правилна защита интересите на малолетното дете.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изпълни задължението си по призоваване и разпит на двамата родители в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 396/22.07.2014 г., постановено по в.гр.дело № 532/2014 г. на Плевенския окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: