Р Е Ш Е Н И Е № 236
гр.София, 12.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4388 по описа за 2016 г.
Производството е по глава ХХІV ГПК.
Образувано е по молба на П. на Република България с искане за отмяна на влязло в сила решение № 3761/ 09.05.2016 г. по гр. д. № 16 240/ 2012 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 409 ГПК. Сочи се основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК. Обосновава се с твърденията, че в единственото открито съдебно заседание, след което е постановено решението, чиято отмяна се иска при извънредния способ за контрол, П. на Република България е ненадлежно представлявана вследствие допускането до участие на прокурор, а не на юрисконсулт с представено към молбата генерално пълномощно.
Ответникът по молбата В. Й. П. не взема становище по нея.
С определение № 243/ 28.10.2016 г. по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане. Съставът на Върховния касационен съд я намира неоснователна по следните съображения:
С решението е уважена молбата на В. Й. П. и е издаден дубликат от изпълнителен лист (чл. 409 ГПК). Изпълнителният титул е въззивно решение № 2348/ 17.12.2014 г. по гр. д. № 5670/ 2014 г, с което Софийски апелативен съд, измененяйки първоинстанционното решение, е осъдил П. на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да заплати на В. Й. П. сумата 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. В приключилото производство по чл. 409 ГПК съдът е приел, че изпълнителният лист е изгубен, а към приключване на устните състезания паричното притезание продължава да съществува в установения с осъдителното решение размер, доколкото П. на Република България не е правила възражения за погасяването на дълга (чл. 409, ал. 3 ГПК).
Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК, при което законът допуска по реда на извънредния способ Върховният касационен съд да отмени влязло в сила съдебно решение, изисква вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила страната да е била ненадлежно представлявана по делото, по което е постановено решението. Основанието е проява на конституционно установеното право на участие на гражданите, юридическите лица, а и на държавата във всички стадии на процеса, а ГПК урежда реда на съдебна защита срещу всяко нарушение на гражданско субективно право (чл. 122, ал. 1, чл. 117, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията на Република България). Основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 зачитат предоставеното и обезпечено от съдопроизводствените правила в ГПК право на иск на всяка от главните страни (ищец и ответник), включително предоставеното и обезпечено от същите правила право на участие в чуждия процес (в полза на допълнително встъпилото или на привлеченото в чуждия процес трето лице помагач). Те са обясними със стремежа на законодателя да проведе задължителното действие на влязлото в сила решение за онези страни, чието право на участие в приключилия процес е било обезпечено като следствие от проведените, а не от нарушените процесуални правила, включително на групата от тях, нормираща процесуалното представителство.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че в приключилото производство по чл. 409 ГПК правото на участие на П. на Република България е било нарушено. Действително влязлото в сила решение е постановено при провеждане на едно открито съдебно заседание на 18.04.2016 г. За това заседание обаче Прокуратурата на Република България е редовно уведомена. Първо, съгласно чл. 137 ЗСВ, Прокуратурата на Република България е юридическо лице. Призовката за нея е била връчена на деловодител – лице, чиято надлежна (пасивна) представителна власт разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК обосновава. Второ, с призовката е бил връчен и препис от молбата по чл. 409 ГПК. Изискванията на чл. 131, ал. 1 ГПК също са удовлетворени, а те намират (съответно) приложение в производство по издаване на дубликат от изпълнителен лист. Това е така, защото производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист систематически се намира в част V ГПК „Изпълнително производство“, но то е спорно. А. следва от чл. 409, ал. 3 ГПК. Тя допуска ответникът по молбата (длъжникът) да прави и възражения за погасяване на дълга, стига да ги обоснове с обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването на притезанието. Трето, спазен е бил и седмичният срок по чл. 56, ал. 3 ГПК – призовката с преписа от молбата по чл. 409 ГПК са били връчени на 24.11.2015 г., а откритото съдебно заседание е проведено на 18.04.2016 г. Спазването на изискванията на цитираните съдопроизводствени правила е обезпечило правото на участие на П. на Република България в производството, приключилото с влязло в сила решение.
В това заседание като неин процесуален представител се е явил прокурор С. от Софийска градска прокуратура. Тя намира, че процесуалната му представителна власт е изключена от обстоятелството, че към 18.04.2016 г. нейното представителство по граждански дела осъществява юрисконсулт с генерално пълномощно. В съдебното заседание от тази дата юрисконсулта с генералното пълномощно не се е явил, а прокурор С. не е извършвал активни процесуални действия, които да са насочени към оспорване на молбата по чл. 409 ГПК. Той не е твърдял да са неверни твърденията на кредитора, че е изгубил издадения изпълнителен лист, нито е правил възражения за погасяване на дълга, установен с изпълнителния титул. От друга страна, съгласно чл. 142, ал. 1, изр. 1 ГПК, неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. Следователно с или без явяването на прокурора в откритото съдебно заседание като процесуален представител на П. на Република България, производството по чл. 409 ГПК би завършило при същия резултат, – с решението, в което съдът е постановил да бъде издаден дубликатът от изгубения изпълнителен лист за притезанието в размера, равен на осъдителното въззивно решение.
Изложеното изключва причината, при която основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК допуска Върховният касационен съд да отмени влязлото в сила решение по чл. 409 ГПК.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. на Република България с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 3761/ 09.05.2016 г. по гр. д. № 16 240/ 2012 г. на Софийски градски съд при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.