О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 236/ 18.04.2016 ч.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4573 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 384/ 28.02.2014 г. по гр. д. № 3483/ 2013 г, с което Софийски апелативен съд:
· е обезсилил решение № 3519/ 15.05.2013 г. по гр. д. № 2049/ 2011 г. на Софийски градски съд и е прекратил производството по отрицателните установителни искове за собственост;
· е отменил определението от 17.06.2013 г. по гр. д. № 2049/ 2011 г. на Софийски градски съд по искането за допълване на първоинстанционното решение при условията на чл. 248 ГПК и е осъдил Н. С. К. и В. Г. Д. – К. да заплатят на Ж. „Б.“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 500 лв. – разноски в първоинстанционното производство и
· на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е възложил в тежест на Н. и В. К. разноските, направени от Ж. във въззивното производство.
Решението се обжалва от съпрузите Н. и В. К. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроси, които уточнени и допълнени според указанията в приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК по ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС, са следните:
По исковете срещу Ж. „Български художник“:
1. Налице ли и интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба и има ли значение обстоятелството, че към предявяването на иска ищецът не е знаел за разпоредителния акт? и
2. Поражда ли сила на пресъдено нещо решението по чл. 38а ЗЖСК и за Ж.?
По исковете срещу Р. С. Д.:
1. Влязлото в сила решение, с което искът по чл. 38а ЗЖСК е уважен, осъществява ли пречка за отрицателния установителен иск, с който ответникът по приключилото дело предявява срещу ищеца по приключилото дело в защита на свои самостоятелни права върху жилището? и
2. Влязлото в сила решение, с което искът по чл. 38а ЗЖСК е уважен, преклудира ли правото на съпруга на ответника по приключилото дело да предяви отрицателен установителен иск срещу ищеца по приключилото дело в защита на своите права, придобити при условията на съпружеска имуществена общност (СИО)?
Касаторите считат въпросите обуславящи изводите на съда в обжалваното решение, а допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновават с довода, че решението е в противоречие на решения по чл. 290 ГПК на ВКС, приложени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПЩ и на ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г. По същество се оплакват, че е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния закон (чл. 97, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 ГПК (отм)). Претендират разноските по делото.
Ответниците по касационната жалба Ж. „Б.“ (Ж.) и Р. С. Д. не намират да са налице основания за допускането й до разглеждане. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
С определение № 332/ 03.11.2014 г. по настоящото дело съставът на Върховния касационен съд е намерил касационната жалба редовна и допустима, а четирите процесуалноправни въпроса, повдигнати от касатора – обуславящи въззивното решение, но е спрял производството по настоящото дело поради попадане на първия в предмета на тълкувателно дело № 4/ 2014 г. ОСГК на ВКС. С т. 3Б на постановеното по тълкувателното дело ТР № 4/ 14.03.2016 г. ОСГК на ВКС му даде положителен отговор, а с това отпада привременната пречка за допустимост на касационното производство. Въпреки че с въззивното решение правният интерес от исковете срещу Ж. е изключен, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че липсват и общото, и допълнителното основание за допускане на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
Касаторите са обосновали правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове срещу Ж. и Р. Д. с твърденията, че на основание давностно владение по време на своя брак и при условията на СИО (чл. 19 СК от 1985 г.) съпрузите Н. и В. К. са придобили собствеността върху един апартамент в сградата на ответната Ж.. С твърденията, че оригинерното придобивно основание на чл. 79, ал. 1 ЗС изключва възможността Ж. да е собственикът на апартамента към 30.10.2006 г. (датата, на която ответницата Р. Д. е предявила срещу касатора К. иск по чл. 38а ЗЖСК, който е и уважен с влязло в сила съдебно решение), съпрузите К. са поискали от съда да признае за установено, че Ж. не е неговият собственик. С твърденията, че им е непротивопоставимо решението, с което Общото събрание на Ж. е разпределило апартамента на ответницата Р. Д., съпрузите К. са поискали от съда да признае за установено, че и тази ответница по касация не е неговия собственик, въпреки че е снабдена с нотариален акт (чл. 35 ЗЖСК).
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството, приемайки предявените искове за недопустими.
Според въззивния съд две са абсолютните процесуални пречки, които извеждат недопустимостта на отрицателните установителни искове срещу ответника Ж. (ответник и по касация).
Първата – липса на правен интерес. Към датата на предявяването ответницата по касация Р. Д. се е снабдила с нотариалния акт при спазване на изискванията на чл. 35 ЗЖСК.
Втората – непререшаемост на спора (чл. 224, ал. 1 ГПК (отм), а сега – чл. 299, ал. 1 ГПК). С влязло в сила решение е уважен искът с правна квалификация чл. 38а ЗЖСК относно същия апартамент, предявен от ответницата по касация Р. Д. срещу касатора В. К.. Осъдителното решение по чл. 38а ЗЖСК поражда задължително действие и за Ж., въпреки че Ж. не участва при постановяването му.
Според въззивния съд три са абсолютните процесуални пречки, които извеждат недопустимостта на отрицателните установителни искове срещу ответника Р. Д. (ответник и по касация).
Първата – неопределеност на петитума, която е резултат от избраната форма на защита, а не от нередовност на исковата молба.
Втората – липса на правен интерес като последица от несъответствието на искането за защита чрез предявените отрицателни установителни искове и отречените права на тази ответница. Нотариалният акт по чл. 35 ЗЖСК е титул за собственост, а неговото доказателствено значение исковата молба не отрича.
Третата – непререшаемост на спора. Влязлото в сила осъдително решение по иска по чл. 38а ЗЖСК поражда задължително действие и за касатора К. (ответникът по приключилото дело) и за касатора К. (нейният съпруг).
Настоящият състав на Върховният касационен съд приема, че задължителното действие на влязлото в сила осъдително решение по чл. 38а ЗЖСК е общата (и достатъчна) процесуална пречка, с която въззивният съд е изключил допустимостта на отрицателните установителни искове на съпрузите К., предявени при условията на пасивно обикновено другарство.
В решение № 74/ 22.03.2013 г. по гр. д. № 757/ 2012 г. на ВКС, ГК, I-во ГО се приема, че докато Ж. съществува тя е собственик на всички имоти и нейна е легитимацията по иска по чл. 108 ЗС срещу всяко трето лице, което упражнява върху имота фактическа власт без основание. Приема се също така, че ако Ж. бездейства, заинтересованият член-кооператор, на когото имотът е разпределен, разполага с възможността да го брани чрез иска по чл. 38а ЗЖСК. Решението е постановено по реда на чл. 290 ГПК и даденото с него разрешение по правния въпрос произтича обвързаността на Ж. от влязлото в сила решение по чл. 38а ЗЖСК.
В решение № 7/ 04.03.2014 г. по гр. д. № 6353/ 2013 г. на ВКС, ГК, I-во отделение се приема, че ответникът по иска по чл. 38а ЗЖСК може да се брани с възражението, че жилището не е собственост на Ж., противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и придобиване по давност. Постановеното по този иск решение преклудира незаявените или приети за неоснователни възражения на ответника, че той, а не Ж. е собственик. Когато се твърди, че поддържаното от ответника основание се е осъществило по време на брака, решението по чл. 38а ЗЖСК ще обвърже и неучаствалия по делото съпруг на ответника в качеството му на необходим другар. Решението също е постановено по реда на чл. 290 ГПК. От него произтича същото разрешение за хипотезата, в която по предявен отрицателен установителен иск неучаствалият по делото съпруг на ответника извежда правния си интерес от твърденията, че предпоставките на оригинерното основание на чл. 79, ал. 1 ЗС относно правото на собственост върху апартамента са се осъществили по време на брака с ответника по приключилото дело. Преклузията по непредявеното възражение настъпва, когато твърденията от значение за правния интерес по отрицателните установителни искове срещу Ж. се основават на факти, осъществени до предявяването на иска по чл. 38а ЗЖСК. В случая правният си интерес касаторите К. извеждат от факти, които твърдят да са се осъществили до предявяване на иска по чл. 38 а ЗЖСК. Следователно възприетото от въззивния съд разрешение, че влязлото в сила осъдително решение по чл. 38а ЗЖСК обвързва и касатора К., е в съответствие с цитираното решение по чл. 290 ГПК на ВКС. Необходимото другарство произтича от естеството на съпружеската имуществена общност (принудителна, бездялова съсобственост), която при действието на императивния режим от чл. 19 СК от 1985 г. се разпростира и върху имотите, придобити от съпрузите по давност по време на техния брак. В. съд е приел, че преклузията, предвидена в чл. 224, ал. 1 ГПК (отм), а сега чл. 299, ал. 1 ГПК, изключва правния интерес от отрицателните установителни искове на касаторите К. срещу ответника по касация Р. Д..
Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя практиката в тези решенията по чл. 290 ГПК на ВКС. Разглежданите в нея въпроси са различни от предмета на ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Касаторите са поискали въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и в частта, с която по частна жалба от Ж. е отменено определение на първоинстанционния съд с отказ за допълване на първоинстанционното решение, а в тежест на съпрузите К. е поставено адвокатско възнаграждение за представителството на Ж. пред първата инстанция.
В тази част касационната жалба на К. е с характеристика на частна касационна. Тя също е редовна и допустима, но поставен правен въпрос по нея липсва. Касаторите единствено изразяват становище, че в тази си част въззивното решение противоречи на ТР 6/ 2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г.
Липсата на поставен правен въпрос и недопустимостта той да бъде изведен от касационната инстанция, изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за онази част на въззивното решение, с което е уважена частната жалба на Ж. и първоинстанционното решение е допълнено в частта по разноските.
К. считат, че въззивното решение е неправилно и в третата част.
Правомощието да изменя въззивното решение в частта относно разноските обаче принадлежи на въззивния съд.
При този изход на делото в тежест на касаторите следва да се възложат разноските, направени от ответниците по касация пред настоящата инстанция. Гражданската отговорност за разноските е деликтна и касаторите следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 4573/ 2014 г. на Върховен касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 384/ 28.02.2014 г. по гр. д. № 3483/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. С. К. ЕГН [ЕГН] и В. Г. Д. – К. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят солидарно на Ж. „Б.“, [населено място], [улица], ет. 4, сумата 2 500 лв. – разноски пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА Н. С. К. и В. Г. Д.-К. да заплатят солидарно на Р. С. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 5 000 лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането на К. за изменение на въззивното решение в частта по разноските (чл. 248 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.