Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
София, 09,04,2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 март две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 621/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Д. – С. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ „В” отд, от 30.10.2007г. по в.гр.д. № 918/2006г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 43 с-в, от 22.12.2005г. по гр.д. № 4684/2004г. с което е уважен искът по чл. 109 ЗС на И. К. срещу „Т. – София” АД и съединеният с него иск по чл. 59 ЗЗД, и вместо това с въззивното решение е отхвърлен искът за премахване на магистрални тръби за топлоподаване, преминаващи през избено помещение с площ от 13 кв. м., находящо се в сградата на бул. „Витоша” № 59, гр. С., както и искът за осъждане на „Т. – София” АД да заплати на И. К. сумата 2668 лв. обезщетение за ползването на описаното по-горе избено помещение за периода от 18.05.1999г. о 18.05.2004г.
Ответникът „Т. – София” АД гр. С. в представеното писмено възражение от пълномощника му юрисконсулт А. Б. моли решението да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли иска по чл. 109 ЗС въззивният съд е приел, че процесният топлопровод представлява енергиен обект, и макар и да нарушават осъществяването на правото на собственост върху избеното помещение в пълен обем, тези действия на „Т. – София” АД не са неоснователни, тъй като според закона е учреден сервитут върху вече съществуващи и изградени енергийни обекти. Съгласно § 26 от Преходните разпоредби на Закона за енергетиката /ДВ бр. 107/2003г./ възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ /ДВ бр. 64/99г./ сервитутни права запазват действието си. За заварени обекти към датата на влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./ това право възниква по силата на закона – чл. 60, ал. 2, поради което и обезщетение на собствениците не се дължи. Такова се дължи само за построяване на нови енергийни обекти. Видно от доказателствата по делото процесният топлопровод е изграден през 1976г., преди влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./, поради което същият има характер на съществуващ енергиен обект и собственика на помещението, през което преминава, е длъжен да търпи ограниченията в правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗЕЕЕ /отм./ около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти сервитутното право възниква по силата на закона – чл. 60, ал. 2, т. 1. Съобразно чл. 161, ал. 2 ППЗТСУ /ред. по ДВ бр. 24/1975г./, /отм./, е било допустимо по изключение в застроени квартали при липса на друга техническа възможност, въз основа на одобрен проект, дворните мрежи да преминават през зимничните помещения на заварени сгради. Това е въпрос на стопанска и техническа целесъобразност, и не подлежи на съдебен контрол. Законът е предвиждал единствено обезщетяване на собствениците по реда на чл. 285 ППЗТСУ /отм./.
Срещу така постановеното решение И. К. прави оплаквания за материална незаконосъобразност, за постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Излага съображения, че отклонението от топлопровода за сградата на ул. „Н. Рилски”, преминаващо през процесното избено помещение, е изградено в отклонение от предвиденото, съгласно техническата документация. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ППЗТСУ /отм./, която допуска преминаване на топлопровода през зимнични помещения на заварени сгради по изключение и при липса на друга техническа възможност. За да е налице „енергиен обект” е необходимо неговото изграждане да е в съответствие със законовите изисквания, а в случая е обектът е изграден незаконно.
Решението е правилно.
Законосъобразно въззивният съд е определил частта от топлопровода, преминаваща през избеното помещение на ищцата /касатор/, като енергиен обект, съобразно легалното определение на това понятие, дадено в § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката / ДВ бр. 107/2003г./, аналогична на § 1, т. 17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./. Изграждането на топлопровода през 1976г. в отклонение от проекта, не го лишава от качеството „енергиен обект” по смисъла на посочените разпоредби, в каквато насока са доводите на касатора.
На следващо място правилно съдът е приел, че като заварен енергиен обект, с влизането в сила на ЗЕЕЕ /отм./, около топлопровода е възникнало сервитутно право. Съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ за съществуващите енергийни обекти сервитутното право възниква по силата на този закон. Само за учредяването на сервитутно право на нови енергийни обекти е предвидено енергийното предприятие да заплаща на собственика еднократно обезщетение – чл. 60, ал. 3 ЗЕЕЕ /отм./.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ „В” отд, от 30.10.2007г. по в.гр.д. № 918/2006г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: