О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 237/20.04.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1425 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1506/ 30.10.2014 г. по гр. д. 1725/ 2014 г, с което Варненски окръжен съд, като отменя решение № 2855/ 29.05.2014 г. на Варненски районен съд, отхвърля исковете на И. В. К., В. Н. К., Р. Р. М., М. Е. Д., Д. Н. Д., Н. Г. Н., С. К. Н., П. А. П., С. С. П., Ж. Е. Ц. и Ц. А. Ц. срещу Б. С. М. с правна квалификация чл. 108 ЗС относно жилище № 2 с площ от 130 кв. м, разположено в подпокривното пространство на жилищен блок № 11 в [населено място],[жк],[жк].
Решението се обжалва от И. В. К., В. Н. К., Р. Р. М., М. Е. Д., Д. Н. Д., Н. Г. Н., С. К. Н., П. А. П., С. С. П., Ж. Е. Ц. и Ц. А. Ц. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос (допълнен и уточнен при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания): Когато етажната собственост е възникнала чрез продажба на жилище от държавния жилищен фонд по реда на Наредбата за държавните имоти (отм) и възникне спор дали отделни помещения, обособени в подпокривното пространство на сградата, са обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, за решаването на спора има ли значение механизмът, по който е била определена цената на жилището? Касаторите считат, че въпросът е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по обжалваното решение. Допълнителното основание за допускане на касационния контрол на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК обосновават с довода, че правният въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Прилагат влезлите в сила решение № 390/ 29.02.2012 г. по гр. д. № 2110/ 2011 г. и решение № 1412/ 12.11.2009 г. по гр. д. № 1072/ 2009 г. на Варненски окръжен съд. По същество касаторите се оплакват, че въззивното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон (чл. 38 ЗС). Претендират разноски.
Ответникът Б. С. М., ответник и по касационните жалби, възразява въззивното решение да бъде допускано до касационен контрол. Не намира, че поставеният въпрос обуславя изводите на въззивния съд. Претендира разноски.
В. решение е по гражданско дело с цена на всеки от субективно съединените искове над 5 000 лв. Следователно касационните жалби имат допустим предмет. Подадени са от легитимирани страни – ищците, на които единствено принадлежи обжалваемият интерес. Редовни са и са допустими. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до какационен контрол, тъй като повдигнатият от касатора въпрос е включен в предмета на спора, обуславя изводите на въззивния съд и се решава противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК) Съображенията за това са следните:
В. съд е съобразил, че активната си материална легитимация по исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС ищците (сега касатори) извеждат с твърденията, че притежават самостоятелни жилищни обекти в сграда в режим на етажна собственост, в която се намират спорните помещения и последните са обект на неделима съсобственост, тъй като са общи части на сградата. При липсата на спор, че етажната собственост е възникнала през 1991 г, когато по реда на Н. (отм) е започнала продажбата на държавните жилища в сградата и че ответникът владее спорните помещения, въззивният съд е съобразил, че спорът се концентрира върху това дали последните са обект на неделима съсобственост между ищците (чл. 38 ЗС).
В. съд е стъпил на трайната съдебна практика в приложението на чл. 38 ЗС, която провежда делението на общите части на сградата в режим на етажна собственост на общи по своето естество и общи според своето предназначение. В първата група са тези, които не могат да имат различен режим освен неделима съсобственост, защото сградата не може да съществува без тях. Във втората са тези, които могат да имат различен режим, но са обект на неделима съсобственост, защото такова предназначение им е придадено към възникване на етажната собственост. В. съд е приел, че от 1967 г. помещенията са обособени в подпокривното пространство на сградата като състоящи се от входно антре, две стаи, баня-тоалет, кухня и килер. В. съд е изключил възможността да ги постави в групата на общите според естеството им части – сградата може да съществува и без тях. Изключил ги е и от групата на общите според предназначението им части. Приел е, че е така, защото: 1) подобна промяна – обособяване на подпокривно пространство в отделни помещения – законът не забранява, 2) извършена е по волята на единствения собственик на сградата и 3) към възникване на етажната собственост през 1991 г. на помещенията не е придадено предназначението да обслужват собствениците на отделните жилища в сградата, продадени по реда на Н.. Последният извод въззивният съд е направил основно според събраните доказателства, че при определяне на цената на жилищата, придобивани от касаторите или от техните праводатели по реда на Н. в периода 1991 г. – 1993 г, не са включени помещенията, обособени в подпокривното пространство. Исковете са отхвърлени поради това, че тези помещения не са принадлежност към жилищата, купени по реда на Н., а това изключва легитимацията на касаторите като техните съсобственици.
Настоящият състав намира, че въпросът, който касаторите повдиган, е включен в предмета на спора и обуславя изводите на въззивния съд. Приложените от тях решения разрешават противоположно два спор за други подобни помещения, обособени съответно в подпокривното пространство на същия блок и в блок, съседен на процесния. Следователно са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по въпроса: Когато етажната собственост е възникнала чрез продажба на жилище от държавния жилищен фонд по реда на Наредбата за държавните имоти (отм) и възникне спор дали отделни помещения, обособени в подпокривното пространство на сградата, са обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, за решаването на спора има ли значение механизмът, по който е била определена цената на жилището?
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1506/ 30.10.2014 г. по гр. д. № 1725/ 2014 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса от 208. 75 лв. по сметка на Върховния касационен съд
Делото да се докладва при представяне на платежния документ за насрочване в открито съдебно заседание или при изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.