5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 07.05.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 2302/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 19.03.2014 г. по в. т. д. № 740/2013г. на Шуменски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 751 от 04.10.2013 г. по гр.д. № 304/2013 г. на Шуменски районен съд, са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 23 469.96 лв. – платен аванс по договор за доставка и строителство на фотоволтаична електроцентрала, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.09.2012 г. – до окончателното й изплащане, както и за сумата 300 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 26.07.2012 г. до 19.09.2012 г.
К. поддържа становище, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск. Счита, че поради несъобразяване на направеното от него по реда на чл. 143 ГПК пояснение на исковата молба за липса на сключен между страните договор и за наличие само на преддоговорни отношения, въззивният съд е разгледал претенцията като такава за връщане на процесната сума на отпаднало, а не на неосъществено основание. В касационната жалба са развити подробни оплаквания и за неправилност на акта. Според касатора, в резултат на необсъждането на всички относими доказателства и доводите на страните и на допуснато нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, решаващият състав е изградил погрешен извод, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка на процесната фотоволтаична електроцентрала и че доколкото този договор не е развален от ищеца преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ответникът не дължи връщане на авансово платената по него сума.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: :”1. Задължен ли е съдът за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора да извърши преценка на всички относими доказателства по делото и доводите на страните; 2. Как се разпределя доказателствената тежест между страните при иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД; 3. Съставлява ли авансовото плащане на възнаграждение, извършено въз основа на отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи, конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата; 4. Изискването на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ за писмена форма на договора за строителство какво представлява – форма за валидност или само условие за неговото доказване; 5. Ако ищецът твърди, че между страните не е сключван договор, а ответникът твърди обратното и прави изрично изявление за разваляне на договора по вина на ищеца, следва ли съдът, приемайки че договор е сключен, да го обяви за съществуващ само защото ищецът не е поискал развалянето му и не е посочил виновно поведение на ответника; Развален ли е такъв договор или не; Може ли да се разваля договор с отговор на исковата молба, подаден по реда на чл. 131 ГПК; 6. Приемането, осчетоводяването на фактура за авансово плащане и ползването на данъчен кредит по нея, без посочени във фактурата реквизити на самата сделка, за която е извършено плащането, установява ли съгласие за сключен между страните договор”.
По отношение на първите четири въпроса се поддържа противоречие с практиката на ВКС, конкретно посочена и приложена, а по отношение на останалите два въпроса – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на поддържаното основание, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 16.07.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 23 469.96 лв. – платен аванс по договор за доставка и строителство на фотоволтаична електроцентрала, предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3190/2012 г. на Шуменски районен съд, въззивният съд е приел, че същата не подлежи на връщане, тъй като е платена на правно основание (договор между страните), което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не е отпаднало, доколкото договорът не е развален от ищеца по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД, нито е развален по право съгласно чл. 89 ЗЗД. Решаващият състав е отчел обстоятелството, че представеният по делото писмен договор от 20.04.2012 г. за доставка и изработка на фотоволтаична електроцентрала със страни ищецът [фирма] (възложител), ответникът [фирма] (доставчик) и третото неучастващо в процеса лице [фирма] (изпълнител) е подписан само от ответника и другото дружество, но не и от представител на ищеца. Независимо от това, обаче, въззивният съд е преценил за доказано, че такъв договор е сключен и че исковата сума е платена като аванс по него. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че в издаденото от ищеца платежно нареждане за процесната сума 23 469.96 лв. като основание за банковия превод е посочено „аванс по договор” и проформа фактура № 174 от 21.04.2012 г.; че в издадената от ответника фактура № [ЕГН]/24.04.2012 г. като основание за плащането също е посочено „аванс по договор от 20.04.2012 г.” и проформа фактура № 174 от 21.04.2012 г., както и че издадената от ответника фактура е приета от ищеца, отразена е в счетоводството му и е ползвано право за приспадане на данъчен кредит. Посочените действия са преценени като конклудентно доказващи волята на страните и постигнато от тях и третото неучастващо в делото лице [фирма] съгласие за сключване на договор за изработка и доставка на фотоволтаична електроцентрала. Като подкрепящи този извод съдебният състав е изтъкнал и изложените в исковата молба обстоятелства, сочещи на това, че според самия ищец, платената от него сума представлява осъществена престация въз основа на валидно съществуващо между страните правоотношение, което впоследствие, поради една или друга причина, е отпаднало преди депозиране на исковата молба. Предвид обаче неангажирането на доказателства за развалянето на договора, съдът е счел предявеният главен иск, квалифициран от него като такъв по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а съответно и акцесорният иск за мораторна лихва, за неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността въззивният акт да е недопустим, която вероятност произтича от обстоятелството, че съдът се е произнесъл по претенция, каквато не е заявена от ищеца. С оглед на това, не следва да бъде преценявана релевантността на поставените от касатора въпроси и наличието на поддържаните по отношение на тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 19.03.2014 г. по в. т. д. № 740/2013г. на Шуменски окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72, ал. 2 ГПК, в размер на 475.40 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: