2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр. София, 07.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 783 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 и чл. 247 от ГПК.
С молба с вх. № 2813/10.03.2015 г., ответникът по частната жалба по делото С. Я. Ч. моли съда да измени постановеното по делото определение № 161/06.03.2015 г. в частта му за разноските, като му присъди такива в размер 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в частното производство пред ВКС, а при условията на евентуалност – да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в същата част на посоченото определение.
В отговора на молбата, подаден с вх. № 3276/18.03.2015 г. от насрещната страна – жалбоподателя по делото [община], се излагат становище и подборни съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата.
Съдът намира, че подадената молба е процесуално недопустима в частта й по искането за изменение на определението в частта му за разноските, както и че тя е неоснователна в частта й по евентуалното искане за поправка на очевидна фактическа грешка в същата част на постановеното по делото определение.
Разпоредбата на чл. 80, изреч. 2 от ГПК установява особена положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на страната по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК – за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, а именно – страната следва да е представила списък на разноските. Когато тя не е представила такъв списък, молбата й по чл. 248 от ГПК за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, е процесуално недопустима (в този смисъл са и т. 2 и т. 9 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая молителят не е представил по частното дело списък на разноските по чл. 80, изреч. 1 от ГПК, направени от него в частното производство пред ВКС, като и в молбата си не твърди да е представил такъв списък. От изложеното следва, че за молителя не е възникнало процесуалното право да иска изменение на постановеното по делото определение в частта му за разноските, поради което молбата му по чл. 248 от ГПК, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане в тази част.
Евентуалното искане на молителя за поправка на очевидна фактическа грешка се основава на твърденията в молбата, че при произнасянето си относно разноските, вместо да обсъди договора за правна защита и съдействие, представен от него с отговора на частната жалба, настоящият съдебен състав е обсъдил този на жалбоподателя, представен с частната жалба. Това действително е така, но то не съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, а необоснованост, респ. – неправилност на извода на съда относно неоснователността на претенцията на молителя за присъждане на разноски, която може да бъде отстранена единствено по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, ако това искане на молителя беше процесуално допустимо. В тази връзка следва да се отбележи и че ако молителят беше представил по делото списък на разноските с посочване на техния размер и на договора, удостоверяващ извършването им, тази необоснованост най-вероятно не би била допусната.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 2813/10.03.2015 г. на С. Я. Ч., в частта й за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по делото определение № 161/06.03.2015 г. в частта му за разноските;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 2813/10.03.2015 г. на С. Я. Ч., в останалата й част за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК на постановеното по делото определение № 161/06.03.2015 г. в частта му за разноските;
Определението – в преграждащата производството по чл. 248 от ГПК негова част, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него; а в останалата част по чл. 247 от ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.