4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
С., 06.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: И. Папазова
М. Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6134/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Е. О., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б с-в, от 12.11.2013г. по в.гр.д. № 8018/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, ІІ ГО, 119 с-в, № 215 от 07.02.2013г. по гр.д. № 11999/2012г., с което са уважени предявените от А. Л. А. против [фирма] искове по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 51 000 лв. неизплатено трудово възнаграждение и 6606 лв. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, и на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата 4408 лв. обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът по касация А. Л. А. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. В. Б. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима в частта относно исковете за неизплатено трудово възнаграждение. Относно иска за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на този иск – 4408 лв.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от А. Л. А. против [фирма] искове по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 51 000 лв. неизплатено трудово възнаграждение и 6606 лв. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, въззивният съд е приел, че през периода 05.01.2009г. – 15.11.2011г. между страните е съществувал валиден трудов договор за длъжността зам. изп. директор, по който ищецът е полагал труд, но работодателят не му е изплатил уговореното трудово възнаграждение за времето след м. септември 2009г. до прекратяването на трудовото правоотношение. Не е възприел възражението на ответника, че през исковия период ищецът не е престирал работната си сила. Въз основа на писмени доказателства, свидетелските показания и изслушана по делото техническа експертиза с приложена към заключението разпечатка от пропусквателната система на ответното дружество за периода от 19.01.2010г. до 15.11.2011г., в който са отчетени влизания на Ал. А. в офиса на дружеството, е приел за установено, че през посочения период той е осъществявал задълженията си като заместник изпълнителен директор. Приел е, че дължимото основно трудово възнаграждение на ищеца е 54 909, 09 лв., но искът е предявен за сумата от 51 000 лв. и за този размер претенцията по чл. 128, т. 2 КТ е основателна. Това е брутно трудово възнаграждение, от което работодателят при изплащането му следва да извърши предвидените в закона удръжки и изплати чисто трудово възнаграждение. Въз основа на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобития трудов стаж и професионален опит на ищеца, съдът е приел, че му се дължи и допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор – чл.12, ал.1 от Наредбата. Съгласно ПМС № 147/29.06.2007г. този процент е определен на 0,6 % за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Видно от представените копия от трудова и осигурителна книжка е, че към 2009г. на идентична длъжност Ал. А. е имал общ трудов стаж 15г. и 8 месеца/ 1994г.-2009г./ като за всяка година възнаграждението се увеличава. Така за 2009г. допълнителното трудово възнаграждение е 180 лв., за 2010г. – 192лв., а за 2011г.- 204 лв., т.е. искът е основателен и доказан за сумата от 6 606 лв.
К. моли да се допусне касационно обжалване на първо място поради недопустимост на въззивното решение, а като евентуални основания сочи хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпросите: „при уважаване на иск по чл. 128, т. 2 КТ следва ли на ищеца да се присъди като част от брутното трудово възнаграждение сумата, дължима от него за данък върху общия доход и осигурителни вноски” поради противоречие с решение № 1172/2003г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 1715/2004г. ІІІ г.о. ВКС; „дължи ли се заплащане на трудово възнаграждение без работникът/служителят да е положил реално труд при работодателя” поради противоречие с решение № 376/2011г. ІІІ г.о. ВКС; „при уважаване на иск по чл. 128, т. 2 КТ длъжен ли е съдът изрично да посочи, че претенцията е за брутно трудово възнаграждение” поради противоречие с решение № 166/10г. ІІІ г.о. ВКС; и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „при предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ за период от няколко месеца, колко са предявените искове – един или за всяко отделно месечно трудово възнаграждение”, по който липсва съдебна практика. Останалите въпроси касаят иска по чл. 222, ал. 3 КТ, по който касационното обжалване е недопустимо.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „следва ли на ищеца да се присъди като част от брутното трудово възнаграждение сумата, дължима от него за данък върху общия доход и осигурителни вноски или тази сума следва да се приспадне от общо начисленото брутно трудово възнаграждение” поради противоречие с решение № 166/10г. ІІІ г.о. ВКС с което в отговор на въпроса „дали размерът на удръжките за данъка върху общия доход и осигурителните вноски, се приспада от общо начисленото на работника или служителя брутно трудово възнаграждение” е прието, че може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В първия случай съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения.
В настоящия случай диспозитивът на решението не съдържа указание, че се присъжда брутно трудово възнаграждение, а с отговора на исковата молба касаторът е възразил и представил справка, че е внесъл в републиканския бюджет вноски за социално осигуряване, здравно осигуряване и данъци.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 1152,12 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] [населено място], срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б с-в, от 12.11.2013г. по в.гр.д. № 8018/2013г., В ЧАСТТА относно предявения от А. Л. А. против [фирма] иск по чл. 222, ал. 3 КТ за присъждане на сумата 4408 лв., съставляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част относно присъденото трудово възнаграждение в размер на 51 000 лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер на 6606 лв.
Указва на [фирма] [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1152,12 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: