4
4
Определение по т. д. № 983/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 983/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№24
София, 16.01.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 983 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 331 от 28.06.2011 г. по т. д. № 484/2011 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 74/8.02.2011 г. по т. д. № 93/2010 г. досежно определената начална дата на неплатежоспособността – 19.05.2008 г. на [фирма], [населено място] и е определена друга по-ранна дата – 09.05.2006 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, като се позовава на произнасяне от въззивния съд по нередовна жалба, маркирайки процесуалната норма на чл. 260, т. 4 ГПК. Изложил е възражения, направени и пред Пловдивски апелативен съд за отсъствие във въззивната жалба на излагане на факти, свързани със самото искане, както и за липса на конкретен петитум във въззивната жалба. Твърди се, че жалбоподателят е поискал от въззивния съд да се отмени първоинстанционното решение в частта му, определяща конкретната начална дата, като не е обосновал и не е изложил становище, свързано с друга начална дата, за да може страните в производството по несъстоятелност да проведат своята защита срещу фактическите и правни твърдения на НАП, която не е участвала в първоинстанционното производство.
Касаторът счита, че е нарушено правото му на защита, предвид изискването за произнасяне от въззивния съд единствено по изложени конкретни оплаквания и посочва, че съдът не би могъл да излезе извън периода на началната дата, определен от първата инстанция, и този, посочен /в случая липсващ/ във въззивната жалба.
Поддържа се приложение на чл. 280, т. 3 ГПК.
В изложението си по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е формулирал процесуалноправни въпроси, обобщени по следния начин:”Следва ли във въззивната жалба, когато се обжалва решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ само в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността, при хипотеза на упражнено право по чл. 613а, ал. 2 ТЗ от трето лице, да се формулира конкретно искане за отмяна на постановения съдебен акт, като се посочи не само в какво се състои порочността на решението, но и в какво се състои искането /т. е. коя дата счита за начална на неплатежоспособността/, и ако това не е направено, задължен ли е въззивният съд да приложи чл. 262 , ал. 1, във вр. с чл. 260, т. 4 ГПК.”
Като втори процесуалноправен въпрос жалбоподателят е посочил: „Следва ли разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ да се тълкува като преференциална правна норма за НАП, санираща бездействието на последната пред първата инстанция”, като се поддържа предпоставката на чл. 280, т. 2 ГПК и се прилагат решения на ВТАС, които са влезли в сила.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност.
Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, както и свързаният с тях материалноправен въпрос за началната дата на несъстоятелността, са от значение за изхода на делото, с оглед неговия предмет и процесуални възможности за защита, при това не без значение е и факта, че процесуалноправните въпроси са относими към приложението на текстове от ГПК, по който не е формирана трайна съдебна практика, а разрешаването на поставените процесуални въпроси е свързано и с приложимост на релевантното материално право.
Следва да се отчитат и спецификите на производството по несъстоятелност и законовата възможност за обжалване на постановения от първата инстанция съдебен акт от неучаствали в производството лица, отчитайки процесуалноправната регламентация на чл. 613а ТЗ, както и относимостта на процедурите по въззивното обжалване по ГПК /нов/ към тези по ТЗ, свързани с несъстоятелността.
За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като точното прилагане на закона следва да е от значение за развитие на правото. Посочените предпоставки, предвид изложеното по-горе, са налице по отношение на първия процесуалноправен въпрос, поради което касационно обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на втория процесуалноправен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на соченото основание, тъй като разрешаването му следва от анализа на съответната законова регламентация и от произнасянето по първия процесуалноправен въпрос, поради което при разглеждане на касационната жалба ще бъде даден отговор и на него. Дали е налице злоупотреба с процесуални права е въпрос, който би могъл да се разгледа в конкретното съдебно производство и разрешаването му би могло да се постигне след преодоляване фазата, свързана с допускане на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 331 от 28.06.2011 г. по т. д. № 484/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 125 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на документа за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: