2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр.София, 12.02.2014
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6208 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.З.О.К. срещу решение № 5007 от 1.7.2013 г., постановено по гр. д. № 6300 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение,ІV „А” състав, с което е отменено решение от 18.02.2012 г. по гр.д. № 52988 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, 53 състав, в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на 6 265 лв. обезщетение за оставането на ищеца без работа, постановено е друго, с което НЗОК е осъдена да заплати това обезщетение и е потвърдено първоинстанционното решение за отмяна на уволнението на И. В. К., извършено със заповед № 33 от 24.07.2012 г., и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Касаторът Н.З.О.К. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли да се присъди обезщетение за оставането без работа в случаите, когато служителят не е доказал убедително факта на оставането си без работа. Твърди, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на утвърдената съдебна практика на ВКС, според която задължение на ищеца е да докаже оставането си без работа, неговата продължителност, произтеклата от това вреда и нейния размер.
2. Допустимо и правилно ли е съдилищата да тълкуват стеснително и ограничително термина „предприятие” в параграф 1, т.2 от ДР на КТ?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата И. В. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът И. В. К. е бил уволнен от длъжността „началник отдел „Контрол на денталната помощ” на основание чл.328, ал.2 от КТ-поради сключване на договор за управление на предприятието. В исковата молба той твърди, че не е заемал тази длъжност, а длъжността „главен експерт” в отдел „Договаряне, методология и контрол на денталната помощ”. Обяснил е, че още през 2010 г. отделът „Контрол на денталната помощ” е престанал да съществува и е създаден нов обединен отдел „Договаряне, методология и контрол на денталната помощ”, който се ръководи от друго лице. Затова е заявил, че не може да бъде уволнен на посоченото в заповедта основание. В отговора на исковата молба работодателят е признал за реорганизацията на двата отдела. Посочил е, че тогава е предложил на ищеца да заеме длъжността „главен експерт”. Ищецът обаче е отказал и не е подписал допълнителното споразумение, поради което работодателят е приел, че продължава да заема длъжността „началник отдел” и го е уволнил като ръководен служител. Въззивният съд не е възприел довода на ищеца, считайки, че след като не е подписал допълнителното споразумение, съдържанието на трудовото правоотношение не е променено и затова към момента на уволнението ищецът е продължил да заема длъжността „началник отдел” на „Контрол на денталната помощ”, независимо от изменението на щатното разписание. Второинстанционният съд обаче е счел уволнението за незаконно, тъй като договорът за възлагане на управлението на НЗОК няма характеристиките на гражданскоправно мандатно правоотношение, а НЗОК няма икономически цели, поради което не е приложима разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ. Позовал се е на решение № 111 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 726 по описа за 2011 г. на ІV ГО на ВКС, според което само в предприятие, извършващо стопанска дейност, може да се извърши уволнение по чл.328, ал.2 от КТ. С оглед на така формулираните мотиви трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд заради вероятността да е недопустимо, тъй като се основава на непосочени в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнителната заповед. От значение за изхода на спора е вторият въпрос на касатора, понеже в мотивите си въззивният съд е изтълкувал стеснително понятието „предприятие” в разпоредбата на чл.328, ал.2 от ГПК, за разлика от легалната дефиниция, дадена в параграф 1, т.2 от ДР на КТ. Отговорът на този въпрос е необходим за точното приложение на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ.
Първият въпрос на касатора касае начина по който въззивният съд е възприел фактическата обстановка, относима към иска за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа, поради което този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5007 от 1.7.2013 г., постановено по гр. д. № 6300 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение,ІV „А” състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 225,30/двеста двадесет и пет лева и тридесет стотинки/ лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи вносния документ. В противен случай касационната жалба ще бъде върната, а делото-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: