7
Р Е Ш Е Н И Е
№241
гр. София, 17.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2651 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по предявен от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], иск по чл.47 т.3, т.5 и т.6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 17.04.2014г. по в.а.д. №544/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], искове за сумите 604 275 евро, представляваща неустойка по чл.6.2 „а” във връзка с буква „с” за неизпълнение на задължението на ответника по чл.3.3, буква”а” от договор за покупко – продажба на акции от капитала на [фирма] от 08.11.2011г., както и за законна лихва върху същата главница, считано от 01.02.2012г. до окончателното плащане и 604 275 евро, представляваща неустойка по чл.6.2 „в” във връзка с буква „с” на същия договор за неизпълнение на задължението на ответника да приключи сделката по покупко продажба на акциите в срок до 15.02.2012г. , както и за законна лихва върху същата главница, считано от 16.02.2012г. до окончателното плащане, а също и предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове за сумите 145 725 евро, представляваща неустойка по чл.6.2 „а” във връзка с буква „с” за неизпълнение на задължението на ответника по чл.3.3, буква”а” от договор за покупко – продажба на акции от капитала на [фирма] от 08.11.2011г., както и за законна лихва върху същата главница, считано от 01.02.2012г. до окончателното плащане и 145 725 евро, представляваща неустойка по чл.6.2 „в” във връзка с буква „с” от същия договор за неизпълнение на задължението на ответника да приключи сделката по покупко продажба на акциите в срок до 15.02.2012г., както и за законна лихва върху същата главница, считано от 16.02.2012г. до окончателното плащане.
Ищците поддържат, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като с него са нарушени принципите на диспозитивното начало и на състезателното начало в производството, както и принципа за равенство на страните. Според тях нарушението на тези основни принципи се изразява в това, че решаващите мотиви на АС се базират на тълкувания на волята на страните, правни аргументи и изводи, които не са били предмет на спор и на защита между страните и които решаващият орган е изтъкнал и разгледал по своя собствена инициатива, без да ги уведоми. Поддържат, че решаващият орган е разгледал в мотивите на решението си следните правни и фактически въпроси, никой от които не е повдиган от страните, нито е обсъждан в процеса, а именно: прекратен ли е процесният договор; уговаряли ли са страните прекратителни условия и срокове по смисъла на чл.25 от ЗЗД спрямо процесния договор; представляват ли датите 31.01.2012г. и 15.02.2012г. прекратителни условия по процесния договор и какъв е правният ефект от изтичането на тези дати; представляват ли датите 31.01.2012г. и 15.02.2012г. крайни дати за изпълнение на задълженията по процесния договор и имат ли страните интерес от изпълнение на договора след изтичането на тези дати; дали изпълнението на действията по чл.2.3, буква „с” от договора – осигуряване на финансиране по реда на ЗОП и по чл.2.3 буква „а” от процесния договор – получаване на разрешение за концентрация от К., представляват отлагателни условия за влизането в сила на процесния договор; уговорили ли са страните срок, до изтичането на който имат интерес от осъществяването на действията по чл.2.3, буква „с” и по чл.2.3, буква „а” от процесния договор; представляват ли датите 31.01.2012г. и 15.02.2012г. крайни дати за изпълнение на задълженията по чл.2.3, буква „с” и по чл.2.3 буква „а” от договора и имат ли страните интерес от изпълнение на договора след изтичането на тези дати; дали действието и прекратяването на договора са поставени в зависимост от изпълнението или неизпълнението на действията по чл.2.3, буква „с” от договора – осигуряване на финансиране по реда на ЗОП и по чл.2.3 буква „а” от процесния договор – получаване на разрешение за концентрация от К.. Ищците поддържат, че поставяйки по своя инициатива тези въпроси, без да даде на страните възможност да вземат становище по тях, съдът е нарушил принципите на диспозитивното и служебното начало, съответно е постановил решение несъвместимо с обществения ред. Наред с това считат, че това нарушение съставлява и основание за отмяна по чл.47 т.5 от ЗМТА, тъй като решението съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Поддържат и че арбитражното решение следва да бъде отменено и на основание чл.47 т.6 от ЗМТА, тъй като образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура не са съобразени със споразумението на страните. Посочват, че е извършено нарушение на чл.40 ал.2 и ал.3 от Правилника на АС при Б., като не е спазен и двумесечният срок за постановяване на решението, предвиден за сложни от фактическа и правна страна дела, нито е поискано удължаване на срока от председателя на АС при Б.. Също твърдят, че е извършено нарушение на чл.37 ал.1, във вр. чл.16 ал.1 и ал.2 от Правилника на АС при Б., като арбитражното решение било постановено въпреки наличието на пречки делото да се реши по същество. Твърдят,че решението е постановено при липса на надлежен решаващ орган, тъй като правомощията на арбитражния състав са били прекратени поради неизпълнение на задълженията по чл.40 ал.3 от Правилника на АС при Б.. Поддържат, че неизпълнението на задълженията на председателя на решаващия орган да поиска удължаване на срока, както и факта,че той е държал другите двама арбитри в неведение относно своята позиция по съществото на делото до 17.03.2014г., поражда основателни съмнения в неговата безпристрастност. Подробни съображения излагат в исковата молба. Претендират присъждане на разноски.
Ответникът по иска за отмяна – [фирма], [населено място], поддържа, че искът е неоснователен и че при постановяване на арбитражното решение от 17.04.2014г. по в.а.д. №544/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата не са допуснати нарушения, които да са от естество да опорочат съществено арбитражното производство. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], иск по чл.47 т.3, т.5 и т.6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 17.04.2014г. по в.а.д. №544/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата е процесуално допустим, като предявен от надлежни страни, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение.
По основателността на предявения иск:
Не е налице поддържаното от ищците основание за отмяна по чл.47 т.3 пр. второ от ЗМТА – противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България. С понятието „обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основните ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. В практиката на ВКС по прилагане на чл.47 т.3 от ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата, съответно когато съдържанието на арбитражното решение е несъвместимо с този ред. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по този текст / в този смисъл решение по т.д.№885/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение по т.д. №896/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д. №696/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д. №612/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други/. В конкретния случай с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива повелителни правни норми. Поддържаните от ищците нарушения на принципите на диспозитивното и на състезателното начало, съставляват процесуални нарушения и ако се приемат за доказани евентуално биха довели до неправилност на решението, а не до противоречие с обществения ред в страната.
По второто изтъкнато в молбата основание, настоящият състав намира за недоказано твърдението на ищците, че решението на АС при Б. съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Предметът на спора е спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца и въведено чрез иска като предмет на делото. В предмета на спора съгласно чл.298 ал.4 от ГПК се включват и насрещните права на ответника за вземания, въз основа на които той е направил възражение за прихващане и за право на задържане. За да формира изводите си за съществуването на претендираните от страните права, съдът следва да обсъди тези факти, които се явяват правопораждащи и правопогасяващи с оглед вида и съдържанието на заявените права, а съответно и да направи въз основа на тях правни изводи, които могат да не съвпадат със становищата на страните.
Предмет на спора по в.а.д. №544/2012г. е било съществуването на вземания на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], за неустойки по чл.6.2 „а” във връзка с буква „с” за неизпълнение на задължението на ответника по чл.3.3, буква”а” от договор за покупко – продажба на акции от капитала на [фирма] от 08.11.2011г. и по чл.6.2 „в” във връзка с буква „с” за неизпълнение на задължението на ответника да приключи сделката по покупко продажбата на акциите в срок до 15.02.2012г., както и вземания на ищците за мораторна лихва върху претендираните неустойки. А. съд се е произнесъл само в рамките на заявения предмет, без да се произнася в диспозитива на решението по други права и задължения на страните, освен спорните вземания на ищците. За да прецени възникването на вземанията за неустойка, съдът е обсъждал и тълкувал всички клаузи на сключения договор, включително и клаузи, на които страните не са се позовали и съответно е изложил изводите си относно правното значение и последиците на постигнатите от страните уговорки. Това обаче не съставлява произнасяне извън предмета на спора. Не може да се възприеме твърдението на ищците, че при тълкуването на договора, на който страните основават своите претенции, съдът е ограничен до интерпретиране само на посочените от страните като релевантни клаузи от същия, без да вземе предвид всички предвидени в договора предпоставки за пораждане на насрещните права и задължения. Следва да се отбележи също, че изводът на арбитражният съд за недължимост на претендираните от ищците неустойки е обоснован на преценката му,че действията по чл.2.3, буква „с” от договора – осигуряване на финансиране по реда на ЗОП и по чл.2.3 буква „а” от процесния договор – получаване на разрешение за концентрация от К., представляват отлагателни условия за влизането в сила на процесния договор, които не са настъпили, поради което договорът не е породил действие, съответно не е възникнало и задължение за заплащане на неустойки. Въпросът дали осигуряването на финансиране по реда на ЗОП, предвидено в чл.2.3, буква „с” от процесния договор и получаването на разрешение за концентрация от К. по чл.2.3 буква „а” от договор представляват отлагателни условия за влизането в сила на процесния договор, е поставен изрично в писмения отговор на ответника по арбитражното производство / л.136 от приложеното арбитражно дело/, а не е разгледан само по почин на решаващия състав на АС. Поради това следва да се приеме, в случая не е налице присъждане на нещо различно или в повече от предмета на спора, очертан от основанието и петитума на исковата молба.
Не е налице и последното поддържано от ищците основание за отмяна на решението от 17.04.2014г. по в.а.д. №544/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата, а именно, че образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните. Съгласно чл.47 т.6 от ЗМТА, на която се позовават ищците, арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяна докаже, че образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва или противоречи на повелителни разпоредби на закона, когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Под арбитражен съд законът има предвид конкретния решаващ състав, който се състои от един или повече арбитри, а не арбитражната институция, пред която е отнесен за разрешаване спора. В чл.11 и чл.12 от ЗМТА е уреден съставът и конституирането на арбитражния орган. Тези разпоредби намират приложение доколкото страните не са уговорили процедура за образуването му или ако уговорената процедура противоречи на императивни норми на закона.
В случая страните по делото изрично в чл.8.11 от сключения между тях договор за покупко – продажба на акции от капитала на [фирма] от 08.11.2011г., са предвидили като приложима процедурата, установена в Правилника на АС при Б.. Видно от данните по делото, конституирането на решаващия арбитражен орган е извършено в съответствие с посочените правила, като делото е разгледано от надлежен състав в рамките на неговата компетентност съобразно волята на страните, изразена в цитираната арбитражна клауза, която ги обвързва в избора им на орган, който да разреши спора им и процедурата за разглеждането му. Спорът е арбитрируем и арбитражното производство е проведено съобразно приетите в Правилника процесуални правила, които не противоречат на нормите на ЗМТА. Арбитражното решение е валидно, тъй като е изготвено в писмена форма, съдържа необходимите реквизити и е подписано от тримата арбитри, участвували при разглеждането на делото, като изразеното особено мнение на един от членовете на състава не опорочава постановения акт. Спазена е необходимата форма, а волята на решаващия орган е изразена ясно в съдържанието му. Следователно липсва основанието чл.47 т.6 от ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, доколкото е приложена именно избраната от страните процедура за образуването на арбитражния съд и за разглеждане на производство. Евентуалните отклонения в процедурата, твърдяни от страна на ищците, дори и да бяха налице, биха довели до процесуални нарушения, които не са основания за отмяна по този текст, визиращ отклонения в избраната в самото арбитражно споразумение процедура и орган като цяло, т. е. прилагането на друг процесуален ред, различен от уговорения в арбитражния договор или предписан от закона /в този смисъл решение №122 от 18.06.2013г. по т.д. №920/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ Неоснователни са и доводите на ищците,че решението е постановено от ненадлежен орган, тъй като правомощията на състава на АС са прекратени поради неизпълнение на неговите задължения по чл.40 ал.3 от Правилника на АС при Б.. Нито ЗМТА, нито Правилника на АС при Б. предвиждат прекратяването на правомощията на надлежно конституирания състав от арбитри като задължителна последица от неспазването на срока за постановяване на решение по арбитражното дело, която да настъпва по силата на закона. Основанията за прекратяване на правомощията на арбитъра са налице когато същият не е в състояние да изпълнява своите задължения или неоправдано бездейства. Прекратяването на правомощията на арбитър при наличие на основанията за това, съгласно чл.17 ал.2 от ЗМТА става или с изрично изявление /уведомление/ за отказ на самия арбитър, или по съгласие на страните за прекратяване на правомощията му, или по съдебен ред. В контекста на тази разпоредба е и значението на изрично установените в Правилника на АС при Б. срокове за постановяване на арбитражните решения, като тяхното нарушаване може да се разглежда като основание за прекратяване на правомощията на арбитър, който с продължителното си бездействие препятства приключването на арбитражното производство, но не и като самостоятелно основание за отмяна на постановеното арбитражно решение. В случая до момента на постановяване на арбитражното решение от 17.04.2014г. по в.а.д. №544/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата не е бил осъществен нито един от предвидените в закона способи за прекратяване на правомощията на членовете на решаващия състав на арбитражния съд, съответно решението е постановено от надлежен състав в рамките на неговата компетентност.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице визираните в чл. 47 т.3, т.5 и т.6 от ЗМТА основания за отмяна на решението от 17.04.2014г. по в.а.д. №544/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ответника по иска се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], иск с правно основание чл.48 ал.1, във вр. чл.47 т.3, т.5 и т.6 от ЗМТА за отмяна на решение от 17.04.2014г. по в.а.д. №544/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], сумата 3000 лева /три хиляди лева/, разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.