О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№241
гр.София, 09.06.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1770/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 6673 от 19.12.2013 год. на Г. Г. Г., Т. А. Г., Г. Х. Г. и С. Т. Б.-Г., срещу въззивното решение № 173 от 04.11.2013 год. по гр.дело № 381/2013 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 238 от 04.06.2013 год. по гр.дело № 488/2012 год. на Добричкия окръжен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете на „Банка Д.”, [населено място] срещу касаторите и срещу Б. А. Д. и Н. Н. Д., за установяване правото на собственост на ищеца по отношение на недвижим имот в [населено място] с идентификатор 72624.624.8046.1.1, а С. Т. Б.-Г. е осъдена да предаде владението върху същия имот на основание чл.108 ЗС.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, по които според касаторите, липсва практика на ВКС и са от значение за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно:
а/ поражда ли транслативен ефект по отношение на собствеността необжалвано постановление за възлагане, издадено в хипотезата на чл.382, ал.1 ГПК/отм./ в полза на взискателя, когато изпълнението е било насочено върху имот на трето лице – недлъжник и липсва валидно учреден договор за ипотека върху него?
б/ преклудира ли необжалването на постановление за възлагане, издадено в хипотезата на чл.382, ал.1 ГПК/отм./, възможността собственикът, респ. неговите частни правоприемници да заявят в един последващ спор за собственост правоизключващи възражения за недействителност на договора за ипотека, въз основа на който изпълнението е насочено върху имота на трето лице – недлъжник?
Ответникът по касация [фирма] е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че правото на собственост на „Банка Д.” е възникнало на твърдяното в исковата молба придобивно основание – постановление на съдебния изпълнител от 02.07.2002 год. по изп.дело № 2302/2000 год.
Прието е за безспорно, че върху имота, описан подробно в нотариалния акт за покупко-продажба № 22, т.8, нот.дело № 2398/07.10.1992 год., Б. и Н. Д. са учредили договорна ипотека с нотариален акт № 66, т.1, рег.№ 3457/16.04.1998 год. в полза на кредитора Районна държавна спестовна каса, [населено място] за обезпечаване задължението на [фирма], [населено място]. Не се спори, че за задължението, обезпечено с ипотеката, е било образувано изп.дело № 2302/2000 год. на СИС при Добричкия районен съд и че по силата на постановлението на съдебния изпълнител от 02.07.2002 год. недвижимият имот, принадлежащ на третите задължени лица – ипотекарни гаранти Б. Д. и Н. Д., е бил възложен на взискателя по изпълнението [фирма]-районен клон [населено място]. Безспорно е, че постановлението за възлагане не е било обжалвано.
Установено е по-нататък, че между [фирма]-районен клон [населено място] и бившите собственици на имота Б. и Н. Д., на 14.05.2003 год. бил сключен договор за наем срещу 100 лева месечно. В заявление до банката-ищец от 08.05.2012 год. Б. Д. посочил, че през 1998 год. ипотекирал имота си – апартамент с площ от 108 кв.м. на [улица], [населено място] в полза на [фирма] и поради нередовност на кредита и невъзможност да плаща вноските, банката придобила собствеността на 02.07.2002 год., като той продължил да ползва имота. С нотариален акт за продажба № 21, т.2, рег.№ 11986, нот.дело № 168/15.12.2009 год. Б. и Н. Д. продали апартамента на Т. А. Г.. На свой ред последната, заедно със съпруга си Г. Г. Г., се разпоредили с имота с договор за продажба, предмет на нотариален акт № 55, т.2, нот.дело № 286/28.04.2010 год. в полза на Г. Х. Г.. От своя страна, последният продал имота с нотариален акт № 38, т.6, рег.№ 6286, нот.дело № 707/09.09.2010 год. на ответницата/касатор/ С. Т. Б.-Г..
В. съд е приел, че след стабилизирането на постановлението за възлагане на имота от 02.07.2002 год., действителността на публичната продан е могла да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.379 ГПК/отм./ и при невнасяне на цената /чл.384, ал.3 ГПК, отм./, и след като Б. и Н. Д. не са оспорили договора за ипотека в нито един момент от принудителното изпълнение, тази възможност е преклудирана за правоприемниците им в настоящия процес по иска за собственост. Според въззивния съд, действителността на договора за ипотека не опорочава влязлото в сила постановление за възлагане и няма отношение към неговата действителност при пропусната възможност за обжалване на изпълнителните действия в изпълнителния процес. Посочено е, че подобно възражение не е ефективна защита по отношение на вещния ефект на постановлението за възлагане и че същото е облигационно възражение и няма място в процеса по иска за собственост, поради което не се налага да се разглежда по същество.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси:
а/ поражда ли транслативен ефект по отношение на собствеността необжалвано постановление за възлагане, издадено в хипотезата на чл.382, ал.1 ГПК/отм./ в полза на взискателя, когато изпълнението е било насочено върху имот на трето лице-недлъжник, ако липсва валидно учредена ипотека върху него?
б/ преклудира ли необжалването на постановление за възлагане, издадено в хипотезата на чл.382, ал.1 ГПК/отм./, възможността собственикът, респ. неговите частни правоприемници да заявят в един последващ процес по спор за собственост правоизключващи възражения за недействителност на договора за ипотека, въз основа на който изпълнението е насочено върху имота на трето лице-недлъжник?
Въпросите са от значение за правилното приложение на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което налага разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 04.11.2013 год. по гр.дело № 381/2013 год. на Варненския апелативен съд по жалба вх.№ 6673 от 19.12.2013 год. на Г. Г. Г., Т. А. Г., Г. Х. Г. и С. Т. Б.-Г..
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметката на ВКС сумата 278/двеста седемдесет и осем/лева държавна такса съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представят банков документ за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде върната.
Ако таксата бъде внесена в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: