3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр.София, 09.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6561 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Т. против решение № 125 от 16.05.2014 г., постановено по в. гр. д. № 130 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 419 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 524 по описа за 2013 г. на Севлиевския районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на касатора 7 847,48 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец януари 2012 г. до 15 февруари 2013 г. и е постановено друго решение за отхвърляне на този иск, както и по частна касационна жалба против определение от 17.07.2014 г. по същото дело за допълване на решението с присъждане на разноски.
Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли да се приеме, че плащане на парична сума по банков път в полза на физическо лице съставлява заплащане на трудовото му възнаграждение, при условие че това лице не е давало изискуемото по смисъла на чл.270, ал.3 от КТ съгласие заплащането да се извършва по този начин?
2. Когато в платежния документ не е посочено в изпълнение на какво задължение е реализирано плащането, необходимо ли е да се установи лицето, на което е изплатена сумата и основанието за плащане?
3. Чия е доказателствената тежест за установяване на основанието за плащане?
4. За задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви кои от тях кредитира.
5. Може ли въззивният съд служебно да отстранява недостатъци в доклада по делото, извършен от първата инстанция, като промени указанията за доказателствената тежест?
Ответникът по жалбата [фирма] счита че решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил наред с други искове и иск за заплащане на 7 847,48 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец януари 2012 г. до 15 февруари 2013 г. Дружеството-работодател в отговора е възразило, че е заплатило трудовото възнаграждение по банков път на два пъти, за което е представило две вносни бележки от 25.06.2012 г. за 5 400 лв. и от 30.10.2012 г. за 4 200 лв. В бележките като вносител на сумата фигурира С. Н., но не в качеството и на управител на ответното дружество, а като основание за внасяне е посочено „захранване на сметка”. Касаторът на свой ред е репликирал, че тези суми са му били преведени, за да заплати задължения на дружеството, тъй като сметките на дружеството са били запорирани. При тези данни Севлиевският районен съд е приел, че е в тежест на работодателя да установи основанието за плащане, което не е сторил, поради което е уважил иска за заплащане на трудово възнаграждение. Габровският окръжен съд се е позовал на решения № 746 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г. на ІV ГО и на № 89 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г. на ІV ГО на ВКС, за да обърне доказателствената тежест, да я възложи върху касатора и да отхвърли иска. Дадените от въззивния съд разрешения на втория и третия въпрос на касатора противоречат на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 84 от 4.4.2013 г. по гр. д. № 585 по описа за 2012 г. на ІV ГО на ВКС. Ето защо по тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а евентуално, ако цитираните от този съд решения на ВКС касаят същите въпроси-на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. По първия въпрос въззивният съд въобще не се е произнесъл, а при така формирания извод за тежестта на доказване необсъдените от въззивния съд възражения на касатора не биха довели до друг изход на спора. По петия въпрос на касатора обжалваното решение не противоречи на т.2 на ТР №1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК, тъй като въззивният съд нито е постановил нов доклад, нито е имал задължение да дава указания за ангажиране на нови доказателства поради неправилност на първоинстанционния доклад, което задължение да не е изпълнил.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 16.05.2014 г., постановено по в. гр. д. № 130 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 156,95/сто петдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: