О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София 12.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 14 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Г. А. от гр. К.,чрез процесуалния си представител –адвокат Й. против въззивно решение от 26.11.2009г. по в.гр.д. №403 по описа за 2008г. на Кюстендилскии окръжен съд,с което е отменено решение от 19.05.2008г. по гр.д. № 97/2008г.на Кюстендилски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Г. А. против З. Е. П. иск с правно основание чл.31 ал.2,във връзка с ал.3 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен между В продавач и З. Е. П. купувач с н.а. № 45 т.V н.д. № 749/07г.относно апартамент № 14,находящ се на VІ етаж,в жилищна сграда-блок № Е*,вх.”А”,построен върху държавна земя,соплекс”Бузлуджа”,в гр. К.,състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ от 65.10кв.м. и избено помещение № 10 с площ от 4.73кв.м.,както и ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това дали при предявен иск по чл.31 ал.2 от ЗЗД – за унищожаемост на договор, сключен от дееспособно лице,което към момента на сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си,предявен след смъртта на лицето/в хипотезата по ал.2,когато преди смъртта е поискано поставянето му под запрещение/- за да се приеме,че сделката е валидна -решаващи са медицинските критерии /наличието на експертиза,изразяваща становище, че лицето е било в състояние да разбира и да ръководи действията си/ или следва да се даде превес на житейските и юридически критерии,за която преценка следва да се съобразят всички ангажирани по делото доказателства /включително и други медицински експертизи/ относно състоянието на лицето към релевантния момент.
В изложението си касаторът се позовава и на различни решения № 1043/17.11.2008г.по гр.д. № 3999/2007г.на Іг.о.на ВКС, решение № 1170/29.12.2008г.по гр.д. № 4948/2007г.на Іг.о.на ВКС,решение № 1* от 30.12.2008г.по гр.д. № 4807/2007г.на ІVг.о.на ВКС, решение № 19 от 19.02.2001г.по гр.д. № 526/2000г.на ІІг.о.на ВКС и решение № 1* от 18.12.2008г.по гр.д. № 574/2008г.на Vг.о.на ВКС/,които съдът не счита,че следва да обсъжда за преценка на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като за тях няма как да се приеме/с оглед различието в медицинските случаи/,че са постановени по идентични случаи.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав се е позовал на показанията на свидетелите А/нотариуса,пред когото е осъществена сделката/,Панайотова и М. /лекарите,които са осъществили психиатричния преглед на продавача по сделката в деня на извършването й/ и на тройната медицинска експертиза,съгласно чието заключение-към момента на извършване на сделката П. е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Тезата си,че майка му- в качеството на продавач по сделката,макар и да е била дееспособна, към момента на сключването й не е могла нито да разбира,нито да ръководи действията си – касаторът обоснова със заключението дадено по делото,образувано във връзка с искането му за поставяне на майка му под пълно запрещение,с категоричното заключение на назначената по делото единична психиатрична експертиза,че към датата на извършване на сделката-19.07.2007г. Пешева е била недееспособна, с показанията на свидетелката К/негова бивша съпруга/,съгласно които П. през 2007г.е била в тежко състояние/не е могла да се движи, да се храни сама,не е чувала,не е разпознавала хората,на моменти не е отреагирала/,като е била съзнателно изолирана от семейството на ответницата и при ние никой не е бил допускан. Позовава се и на факта,че едно от вещите лица, взело участие в състава на тройна експертиза- две години по-рано,в производството по поставяне под запрещение на същото лице е дало заключение,относно психиатричното й състояние,което се разминава с настоящето.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос,който безспорно е от значение за изхода на делото-изисква тълкуване на закона, преценка на точния му смисъл съобразно конкретните факти по делото,разгледани в светлината на съвременните обществените условия,което сочи на основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.11.2009г. по в.гр.д. №403 по описа за 2008г. на Кюстендилскии окръжен съд,като УКАЗВА на касатора,че следва да внесе в 7-дневен срок държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 117 лева.
СЛЕД внасяне на таксата,ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.