О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
С. 26.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1330 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от П. Н. А. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат П. и от [фирма] [населено място],представлявана от изпълнителния директор П.,чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 204 от 13.07.2012г. по в.гр.д.№ 190 по описа за 2012г. на Великотърновски апелативен съд,с което е отменено решение № 101 от 28.02.2012г. по гр.д. № 90/2011г. на Окръжен съд Русе и вместо това е постановено друго,с което е осъдена [фирма] да заплати на П. Н. А. сумата от 30 000лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по иск с правно основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД,ведно със законната лихва, считано от 13.03.06г.,като в отхвърлителната му част е потвърдено и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената от П. Н. А. касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за направената от въззивния съд преценка на всички съотносими конкретни обстоятелства при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, който въпрос касаторът твърди,че е разрешен в противоречие с приетото в т.ІІ от Постановление № 4/1968г.на Пленума на ВС. Твърди,че въззивният съд не е съобразил – 1.че увреждането е настъпило преди дълъг период от време/през март 2006г./, от когато вредите са се натрупвали със значителен интензитет и последици,2.че причиненото увреждане е станало причина за частично отстраняване на пикочния мехур,което изисква ново лечение, 3. официално установеният след операцията във Франция диабет и неговата връзка с увреждането,4.необходимостта всички семейни средства да бъдат влагани за постоянно необходимото лечение на касатора и 5.че ответното болнично заведение е единствено в града,а след случилото се ищеца няма доверие в лекарите,като последните поради наличното съмнение в професионализма им – не могат да му предложат най-доброто лечение, което е причина да се търси медицинска помощ в други градове,а това пред вид тежкото здравословно състояние на ищеца е повод за непрекъснати допълнителни разходи на средства усилия и страдания.В тази връзка конкретизира въпросите си :1.Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,когато те са причинени от лекарска небрежност, да се отчете и обстоятелството,че пострадалият не може да получи адекватно лечение в мястото,в което живее и 2. П. на имуществени вреди/оставяне без работа,разпродаване на имущество на членове на семейството на пострадалия/ – следва ли да се отчита при определяне на размера на вредите. Поставя и трети въпрос- за началния момент,от който тече общата петгодишна давност за предявяване на иска за обезщетение.Прилага решения на районни,окръжни и апелативен съд, които поради липса на отбелязване,че са влезли в сила,не могат да бъдат съобразени /т.3 от ТР №1/19.02.10г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС/.
Като основание за допустимост на подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба, се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички ангажирани по делото доказателства, като се визират – игнорирано от съда заключение на съдебно-медицинска експертиза и събрани посредством разпита на свидетеля П..Позовава гласни доказателства.Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС,на ТР №1/4.01.01г. на ОСГК на ВКС и Постановление № 1 от 13.07.53г.на Пленума на ВС.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори от противните страни.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. съд е присъдил сумата от 30 000лв.като обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат на забравяне на чуждо тяло в организма му /марлен компрес/ при извършена 13.03.2006г.в ответната болница повторна коремна операция.При преценката си за вината на медицинския екип от МБАЛ Р. – съдът се е позовал главно на приетата в съдебно заседание на 31.05.12г. повторна тройна съдебно-медицинска експертиза на вещите лица д-р С.,М. и Гайдарска и на показанията на свидетеля д-р П.,както и на косвени доказателства – каквито са представените по делото епикризи от болнични заведения във В.,С.,П. и Т.,установяващи,че през периода след 2006г.ищецът постоянно се е оплаквал от висока темпера-тура.Като вреди – въззивният съд е отчел: преживяните болки и страдания, предизвикани от наличието на постоянен възпалителен процес в тялото,в резултат на забравеното чуждо тяло,както и тези от претърпените болки и страдания,свързани с отстраняването на това чуждо тяло,осъществено в болницата Ж. В. в П./престоят в болницата е бил 22 дни, операцията е извършена под обща анестезия,при използвани електрически скалпел и студени ножици, нарушена е целостта на пикочния мехур,като е отворена рана от 2мм на нивото на задната стена на мехура,зашита с шевове Х и с отделни шевове на три дълбочини/.Съобразени са и причинените допълнителни неудобства,свързани с продължителния период /от повече четири години/,през който тези страдания са търпени.
При така изложените мотиви от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира,че следва да се допусне касационно обжалване само по подадената от касатора П. Н. А. жалба.Това е така,защото поставеният от него въпрос относно това кои са съотносимите обстоятелства при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай – е годно общо основание за допустимост,доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда и е разрешен в противоречие с разясненото в цитираната т.ІІ от Постановление № 4/1968г.на Пленума на ВС съдържание на понятието „справедливост“ по смисъла на закона.
По поставеният от касатора [фирма] [населено място] въпрос не следва да се допуска касационно обжалване,защото той макар и свързан с решаващите мотиви на съда,не съдържа белезите на посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Съдебната практика /включително и цитираните от касатора решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК/ единно приема,че въззивният съд следва да се произнесе по спорния предмет на делото,след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения.В случая въззивният съд е изпълнил това си задължение,като подробно е мотивирал изводите си след самостоятелна преценка на всички ангажирани по делото доказателства,включително и игнорираната според касотора тройната експертиза.В. съд е описал подробно всяко едно от приетите медицински заключения,но е възприел повторното,като е мотивирал извода си. Правилността на този извод не подлежи на контрол в настоящата фаза по допустимост.
Мотивиран от гореизложеното и с оглед обстоятелството,че касаторът е освободен от заплащане на държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 204 от 13.07.2012г. по в.гр.д.№ 190 по описа за 2012г. на Великотърновски апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.