О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 19.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4716 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № ІІІ-73 от 18.07.2017 година по гр.д. № 791/2017 година на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 434 от 29.03.2017 г. по гр.д. № 8079/2016 г. на Бургаски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Т. К. К. от [населено място] море, [община] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работела по трудов договор при ответното дружество от 1991 г., като през 2016 г. е заемала длъжността „продавач билети павилион”. След извършено съкращаване на щата – всички съществуващи по щатно разписание девет щатни бройки за длъжността „продавач билети павилион”, трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ със заповед № 112 от 14.10.2016 г. Прието е, че уволнението е извършено незаконно поради нарушаване на изискванията за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ, тъй като съкратената длъжност „продавач билети павилион” е била част от структурно звено „Транспортна къща”, в което са съществували и други длъжности, в т.ч. „продавач билети”, щатните бройки за които не са били съкратени, а изпълняваните трудови функции идентични с тази на съкратената длъжност. Така служителите, изпълняващи длъжността „продавач билети павилион” са продавали билети и всички видове карти на хартиен носител, а служителите „продавач билети” са издавали и абонаментни карти с намаление, при което необходимите данни са се съдържали и записвали в компютърна програма – услуга, улесняваща гражданите, тъй като се е извършвало търсене в базата данни по ЕГН на гражданина. Прието е, че това различие в трудовите функции е несъществено, тъй като изпълнението не е изисквало висока степен на компютърна грамотност, а провеждане на обучение за работа с програмата, което е било вече извършено по отношение на заемащите длъжността „продавач билети” и би могло да бъде проведено с всеки служител, работещ като „продавач билети павилион”. Въз основа на така формираните изводи, искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 112 от 14.10.2016 г. е уважен като основателен. Предвид обусловеният им характер и доказателствата, че след уволнението ищцата не е реализирала социално осигурен доход, като основателни са уважени и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1904,40 лева.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от [фирма]. Поддържа се, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като същото е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса следва ли в решението си въззивният съд да отговори на всички въведени във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение и да изложи собствени мотиви по фактическата обстановка след задълбочен анализ на доказателствата по делото. Приложени са решение № 187 от 17.07.2016 г. по гр.д. № 1332/2015 г. ІV г.о. ВКС; решение № 20 от 09.02.2017 г. по гр.д. № 2885/2016 г. ІV г.о. ВКС. В подкрепа на довода за наличие на противоречие с практиката на Върховния касационен съд се сочи и решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. ІV г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба Т. К. К. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По основанията за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение при Върховния касационен съд намира следното:
Доводът за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен. В съответствие с утвърдената съдебна практика, в т.ч. сочените от касатора съдебни актове, въззивният съд е отговорил на всички въведени с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Обсъдил е довода, че при съкращаване на всички щатни бройки за определена длъжност подбор не е необходим, приемайки в съответствие с установената практика, че когато по щатното разписание остават длъжностни с различно наименование, но с идентични или сходни трудови функции, подборът по чл. 329, ал.1 КТ е задължителен,. Обсъдил е и оплакването за неправилност на извода за сходство в трудовите функции и въведеният в тази връзка във въззивната жалба довод за разлика в изискванията за заемане на длъжностите – приел е, че съществуващата разлика в трудовите функции е несъществена; че изискващото се образование е еднакво, а допълнителното изискване за умения за работа с програмен продукт, за което вече е провеждано обучение, не сочи за същностни различия в естеството на възложената работа. Съдът е отговорил и на довода, че при уволнението работодателят е следвало да се съобрази с трудоустрояването на ищцата поради здравни противопоказания за определени длъжности – в съответствие с установената съдебна практика е приел, че подбор по чл. 329, ал.1 КТ следва да бъде извършен и в случаите, когато работниците, чиито длъжности се съкращават се ползват от предварителна закрила по чл. 333 КТ; че едва след извършване на подбора, преди да извърши уволнението работодателят следва да съобрази становището на инспекцията по труда, както и че не е установено, че трудовите функции за длъжността „продавач билети” не са съответствали на здравните предписания на лекарската комисия за трудоустрояване на ищцата.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1640 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 25.09.2017 г. на адвокат М. М. Т. от Бургаска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-73 от 18.07.2017 година по гр.д. № 791/2017 година на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Т. К. К. от [населено място] море, [община] с ЕГН [ЕГН] сумата 1640 (хиляда и шестстотин и четиридесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: