Решение №245 от 27.7.2016 по търг. дело №2258/2258 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 245

София, 27.07. 2016 година

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3168 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК.
С решение от 29.10.2018 година по гр.д. № 9833/2005 година на Софийски районен съд е отхвърлен иск с п равно основание чл. 108 ЗС, предявен от „А.”, [населено място] против С. К. Б. – Й. от [населено място] за предаване на владението на поземлен имот в землището на Б., местността „Т. баир”. Решението на Софийски районен съд е обезсилено с влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр. І-во ГПК решение № 103 от 17.04.2009 г. по гр.д. № 811/2009 г. на Софийски градски съд. За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е съобразил обстоятелствата, че искът е бил предявен от А. К. Ч., починала в хода на процеса и заместена при условията на чл. 120 ГПК (отм.) от наследника и по закон Л. Т. Б. и заветниците С.и „А.”, [населено място]; че производството по отношение на наследника по закон Л. Т. Б. и заветника С. е било прекратено с влязло в сила определение и производството е продължило срещу първоначалния ответник и ищец „А.”, [населено място], както и че правоприемник по отношение на спорния имот е С., а заветникът „А.”, [населено място] не е наследил права върху този имот. Приел е, че „А.”, [населено място] не е надлежна страна по иска, поради което съдът не е валидно сезиран с допустим иск относно претендираното спорно право, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска.
С молба вх. № 1101833 от 19.10.2015 година, подадена от Г. Д. П. от [населено място] се иска отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че молителят е наследник на А. К. Ч., която със саморъчно завещание, обявено на 21.07.2015 г., го е обявила за неин единствен наследник, с което са анулирани предходните завещателни разпореждания; че новооткритото завещание е от съществено значение за правилното решаване на делото, в което молителят не е участвал като страна по делото, поради което моли за отмяна на влязлото в сила решение.
По делото са постъпили писмени отговори от Л. Т. Б., С. и „А.”, [населено място], в които са изложени доводи за недопустимост на молбата за отмяна. Претендират се съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за отмяна, подадена от Г. Д. П. за недопустима предвид следните съображения:
Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителят не е участвал като страна по делото, поради което по отношение на него не са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, независимо дали е налице ново обстоятелство или писмено доказателство от съществено значение за делото.
По отношение на молителя не е налице и основанието за отмяна по чл. 304 ГПК. Съгласно чл. 304 ГПК, лицето, спрямо което решението има сила може да иска неговата отмяна, независимо, че не е било страна по делото. Решението на Софийски районен съд е обезсилено, поради което не е породило правни последици. Решението на Софийски градски съд, с което първоинстанционното решение е обезсилено и производството по иска е прекратено няма сила по отношение на молителя. С това решение не са отречени правата на праводателя му А. Ч., а легитимацията на заветника „А.”, [населено място], без съдът да се е произнесъл по съществото на спорното право.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по молбата за отмяна Л. Т. Б. следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на пет хиляди лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.01.2016 г. с адвокат П. Б. П. от Софийска адвокатска колегия.
Искането за разноски, заявено от С., [населено място] и „А.”, [населено място] следва да се остави без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им в настоящето производство.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 1101833 от 19.10.2015 година, подадена от Г. Д. П. от [населено място] за отмяна на решение от 29.10.2018 година по гр.д. № 9833/2005 година на Софийски районен съд на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и чл. 304 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. Т. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 5000 (пет хиляди) лева разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на молителя.

Scroll to Top