О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 24.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2132 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. А. А. от гр. Р., в качеството му на Е. “С”, със седалище и адрес на управление в гр. Р., чрез процесуалния му представител адв. С, против въззивното решение № 53 от 19 февруари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 88 от 2 август 2007 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. Р. за 2006 г., с което искът на касатора против А. А. А. от гр. Р. за заплащане на неустойка по допълнително споразумение към трудов договор поради злоупотреба с доверието и нарушаване на уговорката за поверителност от страна на А. А. , е отхвърлен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът неправилно тълкувал искането на касатора – не е твърдяно, че ответникът е предоставял информация, придобита от бившия работодател, на други свои клиенти, а че информацията е предавана на новия работодател; мотивите на двете инстанции се преповтарят, като неправилно е прието, че отмяната на разпоредбите на ЗЗК води до забрана за всички субекти да договарят подобни условия помежду си, както и че такива уговорки пречели на стимулирането на свободната конкуренция. В допълнение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, се сочи, че е налице основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по правния въпрос накърняват ли добрите нрави уговорките в договор, с който се поставят ограничения пред работник или служител във връзка с извършвани от него действия след прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, които евентуално увреждат интересите на работодателя в полза на същия работник или на новия му работодател.
Ответникът А. А. А. от гр. Р. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че след отмяната на чл. 15 ал. 3 от ЗЗК уговорки за неизвършване на конкуретнта стопанска дейност три години след прекратяване на трудовите отношения, са без правна стойност, защото противоречат на идеята за свободно и бързо развитие на българския пазар чрез стимулиране на конкуренцията и поради това такива уговорки са в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД; свободната пазарна конкуренция не може да наруши общественото благоприличие; не е констатирано работникът да е разкрил придобита от предишния му работодател конфиденциална информация; задължението за незлоупотреба с доверието и неуронване доброто име на фирмата би било санкционирано само с ангажиране на дисциплинарна отговорност, а не и с неустойка; потребителите на услугата са имали доверие не на договорния си партньор, а на неговите работници.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Разрешаването на поставения правен въпрос от касационния съд е значимо за крайния резултат по спора, тъй като въпросът е разрешен от въззивния съд и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, което дава основание на съда да допусне касационния контрол на атакуваното решение. Липсата на установена съдебна практика предпоставя разглеждането на спора при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
За касационното производство касаторът дължи държавна такса в размер на 200 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 53 от 19 февруари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2007 г.
УКАЗВА на касатора В. А. А. от гр. Р., в качеството му на Е. “С”, със седалище и адрес на управление в гр. Р., в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 200 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: