О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр.София, 17.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№ 1600 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 11.07.2014г. по т.д.№ 4744/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, поправено с решение от 05.03.2015г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение №161 от 18.07.2012г. по т.д. № 291/2011г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 6384,34 лева, представляваща част от неизплатена сума по договор за извършване на СМР по фактура № 233/09.07.2008г., сумата от 24607,73 лева, представляваща неизплатена сума по договор за извършване на СМР по фактура № 613/08.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 07.07.2011г., до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 32 623,97 лева, представляваща договорна неустойка върху сумата от 6 384,34 лева по фактура № 233/09.07.2008г., считано от 19.09.2008г. до датата на исковата молба и сумата от 1000 лева, представляваща част от дължимата договорна неустойка върху сумата от от 24607,73 лева по фактура № 613/08.12.2009г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
2
Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са възникнали отношения по договор за изработка от 10.10.2007г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изпълни конкретизираните в договора СМР, както и че ищецът ги е изпълнил, а ответникът – възложител е приел изпълнената работа без възражения с 4 броя актове образец 19 от 2008г. Установил е, че на 30.06.2009г. между страните и подписан протокол обр.19 за извършени СМР по доставка и монтаж на К., извършването на които работи не е включено в съдържанието на договора за изработка по приложение № 1, тоест касае се за допълнителни СМР, които също са надлежно приети. Поради това е приел, че ответникът следва да плати стойността на възложените и приети от него СМР, за които са издадени процесните фактури, както и уговорената в чл.7.2 от договора неустойка за забава на възложителя.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя като значими за изхода на делото следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Възможно ли е за извършване на доставка, да бъде претендирана неустойка по договор с предмет СМР, който освен това е прекратил действието си? Възможно ли е клаузите по договор, регламентиращи неустойката, да бъдат приложими към друг вид сделки, които не попадат в предмета на този договор и не представляват СМР? 2. Допустимо ли е въззивният съд да кредитира като доказателство и да приеме за достоверно съдържанието на протокол – частен документ, а да не кредитира заключението на вещото лице по експертизата, допусната от съда? 3. Допустимо ли е въззивният съд да не приеме като доказателство по делото протокол, приложен към заключението на вещото лице, изготвило съдебно – техническата експертиза, с мотиви, че същият е изготвен от трето, неучастващо в процеса лице, а да приеме като доказателство протокол, който също е изготвен от трето, неучастващо по делото лице, което обаче има правен интерес от изхода на спора? Поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
3
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесулноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая вторият и третият въпрос, поставени от касатора съставляват оплаквания за необоснованост на постановеното въззивно решение. Съответно те биха съставлявали основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението. Наред с това следва да се отбележи, че са неотносими към спора, тъй като не съответстват на данните по делото. Въззивният съд не е изложил мотиви, че приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза не следва да бъде кредитирано, а напротив, възприел е изводите на вещото лице. Представеното писмо № І -200 на сервизния мениджър на [фирма], производител на повреденото К., съставляващо частен свидетелстващ документ, е описано от съда като част от събрания доказателствен материал, но съдът не е приел за доказано удостовереното от третото лице обстоятелство, а именно, че е било невъзможно ремонтирането на камерата на повредилото се К. в обекта на възложителя и е необходима подмяна на цялото К. с ново. Изводите на въззивния съд за основателност на предявените искове по чл.266 от ЗЗД почиват на констатациите, че подмяната на К. е била възложена от ответника и изпълнена от ищеца, без въззивният съд да обсъжда дали тази подмяна е била необходима. Поради това следва да се приеме, че посочените въпроси не са обусловили изводите на съда за основателност на предявените искове и съответно тези въпроси не могат да обосноват наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалнопраният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта по исковете по чл.92 от ЗЗД, по първия формулиран от касатора въпрос. Този материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав,
4
който е приел, че при забавено плащане на възнаграждението за допълнително възложени СМР, изпълнени след прекратяване на действието на договора за изработка с приемане на изпълнената работа, се дължи уговорената в договора мораторна неустойка. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По този въпрос е даден отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 225/29.04.2010г. по т.д.№ 838/2012г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, с което е прието, че прекратяването на договора за строителство поради приемане на изработеното не лишава кредитора от правото му на обезщетение за забавеното изпълнение и когато е уговорена мораторна неустойка, като форма на договорна отговорност, тя може да се търси всякога щом елементите от фактическия състав, който я поражда са осъществени.
Касационното обжалване следва да се допусне по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС, в частта по исковете с правно основание чл.92 от ЗЗД по първия поставен от касатора въпрос, уточнен от състава на ВКС както следва: „При забавено плащане на възнаграждението за допълнително възложени СМР, изпълнени след прекратяване на действието на договора за изработка с приемане на изпълнената работа, дължи ли се дължи уговорената в договора мораторна неустойка”. Доколкото материалноправният въпрос, по който касаторът е обосновил изводите на съда по исковете по чл.266 от ЗЗД, в частта по тези искове решението на САС не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 672,46 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.07.2014г. по т.д.№ 4744/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, поправено с решени е от 05.03.2015г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение №161 от 18.07.2012г. по т.д.№291/2011г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 32 623,97 лева, представляваща договорна неустойка върху сумата от 6 384,34 лева по фактура № 233/09.07.2008г., считано от 19.09.2008г. до датата на исковата молба и сумата от 1000 лева, представляваща част от дължимата
5
договорна неустойка върху сумата от 24607,73 лева по фактура №613/08.12.2009г.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 672,46 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.07.2014г. по т.д.№4744/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, поправено с решение от 05.03.2015г. по същото дело, в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.